Много е трудно решението. Но след толклова нерви, неуспешни опити, разочарования и сълзи това е най правилното решение. Омъжих се късно, към 30 години, после изчаквахме и така към 35 решихме да започнем опитите. И така до 40, когато ни казаха, че диагнозата е необяснимо безполодие. Подадохме документи и сме в процес на чакане. И нещата се промениха между нас, вече нямаше правене на бебе по разписание, нямаше лекари, нямаше напрежение. Сега изцяло изживяваме момента и му се наслаждаваме както преди. И връзката ни стана по силна и по здрава. Вярно, всички около мен имат бебенца, всички забременяват, но животът не при всички е еднакъв. И аз съм едно от тези изключения, но пък и аз ще бъда мама някой ден независимо дали е собствено дете или не.