Много смешни истории разказвате!!!  Следим ги с жив интерес!!!

Както изглежда, месеците пред нас се очертава да са интересни, наситени, вълнуващи и сърцераздирателни за всички участващи!!!  Но няма да злорадстваме много, много, защото ще ни се върне по-скоро, макар че наивно вярваме, че ще ни подмине!!! Засега създадохме една порочна практика - заспиването на ръце и девойката е готова да спи седнала (като я придържаме), но не и не в леглото си! Д-р Спок съветва да не създаваме такива погрешни навици, но хитрецът не казва как да го отучиш детето, т.е. как да избегнем канския рев, който следва... Знам, че са ни малки проблемите засега, но това май ще се превърне в голям проблем...Опитваме се да игнорираме плача и (да се правим, че не го чуваме), но засега тя ни игнорира, и то много успешно! 

Ох Розичке дано намерите решение, защото моят малък манипулатор, така ни действаше от новороден, та до сега. Зависи от нервната система на майката и родителите като цяло, познавам такива които не се впрягат на сърцераздирателен кански рев.

Ох Розичке дано намерите решение, защото моят малък манипулатор, така ни действаше от новороден, та до сега. Зависи от нервната система на майката и родителите като цяло, познавам такива които не се впрягат на сърцераздирателен кански рев.

Ами и свекървата така вика, снахата много зла бе, детето се премята по земята от рев за още щоколад а тя не дава. Еййй лоша жена бе.
Впрягам се, жал ми е, ядосвам се, но не го показвам пред нея. Изпусна ли се става лошо. Това дразни мама а тя ме води на градина, ааааааа, чакай са да види тя.. .
Баща и обаче още не може да усвой моята тактика и го прави разноглед.
Включва и изключва телевизора по сто пъти, тряска вратите на шкафовете. Вади само кухненския робот от шкафа, щото баща и реагира само на него . Тави и тенджери нямат ефект. Любимото и е като му се ядоса да отвори и затвори с трясък вратата на пералнята, това вече го докарва до лудост .

Ултра, ей това нещо за което говореше
, видях подобно в Хиполенд Пловдив (може би ще го има и в софийския). Беше в комплект с две табуретки и ми се видя да има табличка, която се слага отгоре и става като обикновена масичка. Беше в порядъка на 55-65 лв.
Беше показала и един линк с едно като дето едни води, канали, помпи - имаше подобно, но май беше с крака, пак в Хиполенда и цената беше пак около 50-60 лв, ако не се лъжа.

Дива Роза, опитай да въведеш другарчето за спане, макар че Ема е още малка. при вас има много такива играчки - bedtime pals. да се гушка и успокоява с него. не забравяй и верния приятел - сешоара
но заспиване на ръце - враг № 1 на майката...

Знаех си аз, че ще разберете за какво става въпрос!!! 

Перденце, тя нервната ни система и границите на търпението ни се развиха и промениха до неподозирани за нас преди това висоти. Познато ви е и това.

Джам, нямаме интерес към нищо друго засега освен към себе си и към гърдите ми!  Това е единственото, което я успокоява, когато е в капризни настроения. Обаче това се оказва по-вредно, отколкото да е на ръцете ни, защото тя не яде, а се унася и си спинка.
 
Знам, че трябва да вземем спешни мерки, защото по-нагоре ще става по-трудно. При нас всичко тръгна от това, че първата седмица бяхме толкова стреснати, незнаещи и наивни, че щом заплачеше си мислехме, че може да и се случи нещо лошо и хуквахме през глава и я вземахме, и успокоявахме. И тя свикна. Сега вече знаем, че нищо лошо няма да и се случи, като пореве малко, но как да върнем времето назад!
 
Добрият верен приятел сешоарът ( ) все още върши работа, но когато е много изморена. Дано не изгуби и той позициите си, защото сме загинали направо! 

Лек ден на всички!

Розичке, пробвай да я приспиваш на леглото, легнали и двете. Аз мойте диваци така ги залъгвам през деня да спят. Лягаш с нея, тя ти лежи на ръката и си я гушкаш и се измъкваш после. След известно време само я гушкаш без да ти лежи на ръката, после само стоиш до нея и така... Аз дори така ги кърмя и някога, защото като са ми в ръцете и после ги оставя се събуждат. Така свикнаха да заспиват вечер сами със шише, само ми стискат пръста.

Розичке, убягва ми на колко е твоето дете, но според мен не се притеснявай толкова. Андрея почти не съм я оставяла да плаче като малка, винаги ми е била на ръцете. Имало е периоди, в които е заспивала на ръце, аз пея и люшкам, тя суче. И това го научи в по-голяма възраст - към 7-9 месеца. След това лека полека я оставих пак да си заспива само сучейки легнали двете на спалнята и леко потупвайки дупето. После период, в който се насуче и после само тупам дупето. И до скоро бяхме така. Дойде един момент обаче, в който реши, че иска да заспива сама.  И от раз - суче и после слагам в леглото и аз сядам на спалнята. Тя се върти и заспи. Това от две седмици някъде ще станат. Макар че е рядко срещано да пожелаят сами да си заспиват.
Мисълта ми е да не се обвиняваш  затова, че сте търчали на всяко реване. При второ дете да имам някой ден, живот и здраве, пак няма да го оставям да плаче. Не е от това дали ще му стане нещо, аз съм на мнение, че  все още всичко им е чуждо и страшно, затова предпочитат да са гушнати в познат човек.

Благодаря ви за съпричастността и пожеланията за леко минаване на интервенцията. Разбрахме се с доктора, в сряда ще е. Подхвърлят ми тука близки, че за мен щяло да е по-добре ако някой друг е до Валери като излиза от упойката. Вие, ако имахте на кого, бихте ли предоставили това преживяване на някой друг?!

Вчера бяхме заедно на фризьор. Мен да ме боядисват и понеже Валери беше много послушен - разреши да го подстрижат. Голям цирк..
Перденце, мисля че Тони комплексно отказва да се храни. Или е във възрастта, в която два дни яде с апетит да кажем кашкавал, а в следващите два чак му се догажда от него Едва ли само афтите са проблема. И не се тревожи ако иска само мляко. Валери изкара 26 дни само на мляко!!, като се е случвало от дъжд на вятър да яде цаца щото бяхме на море. Разбирай по 1/2 нормална порция наведнъж. Ако не беше поискал виждайки ни че ние ядем, аз откъде да се сетя, че ще яде само млаяко и цаца,а?
Аман и от неговите прищевки, ама и на мен ми писна вече. Сега пък се е разял като сравнително рядко прави сцени, но да не си помислите че ей така просто сяда и се храни Или му пускам телетъбитата на компа или пускам камерата и се моля да ми поникнат временно поне още две ръце, за сварвам да и да го храня и да го забавлявам.
За спането - ляга към 21-21.30 и спи до към 8. Само ме командва да си полегна и аз до него, но не го изчаквам да заспи, а ставам след 2-3 минути и му казвам, че ще отида да пишкам и ще се върна пак. Докато ме чака вече е заспал

Ееееее Донкеее, ти изтрепа рибата, акъл имаш ли ма, к'во ще му стане на детето ако не яде един ден на обед, честно, нямам думи кой ти каза че трябва да ядат под час, пълни глупости.... едва се сдържам да те увикам по телефона

Дива роза, бях писала някъде напред в темата, Деси също в продължение на 3м. заспиваше само така, сама се отказа, аз не съм превърженик на приучването на децата към каквото и да е ако те не пожелаят сами. Още повече че Емма е толкова малка и да говорим за създаването на вредни навици и "врагове" на майката е смешно да се говори

Виа, незнам кой е дал такъв съвет, но аз не бих могла да издържа далеч от детето си в такъв момент, тя една проста хрема ако има аз я взимам да спи при нас

Иначе аз за яденето ще си мълча, че ще ме замеряте с камъни ако ви разкажа как, какво и по колко яде Деси

Дони, недей така бе...
На мен така ми се струва много по -  вероятно да я направиш злояда, отколкото да постигнеш някакви положителни успехи.
Голямо удобство е детето да заспива само в 20ч, да хапва с апетит всичко във фиксирани часове и т.н., да ходи с кеф на ясла и т.н., но на практика не винаги се получава така и не виждам нужда да се вманиачаваме само и само да спазваме стриктно някакви правила в гледането на дете.

Via моя съвет е от преживяла такова нещо, като излизане от упойка и съм на мнение, че ТИ си човека, който трябва да гушка детето. Когато го вадят от операционната е жалка картинка и сърцето ти се раздира от вътре, но повярвай ми няма нищо по хубаво мама да е при детенце точно в този момент.
Незнам дали са ти казвали, но децата трудно излизат от упойка имам в пред вид под трудно, че започват да буйстват и пищят и едвам се удържат. При Тони трая 30 минути, но според мен е до дете. Ето затова мисля, че е нужен на детето най любимия човек, а това е МАМА. Следва захранването, то също става бавно и постепенно, защото от упойката повръщат, но това там на място ще ти кажат.

Подхвърлят ми тука близки, че за мен щяло да е по-добре ако някой друг е до Валери като излиза от упойката. Вие, ако имахте на кого, бихте ли предоставили това преживяване на някой друг?!

Съображенията им са, че ще ти е трудно да се справиш емоционално ли?
Не съм била точно в ситуацията с излизането от упойката, но за двете седмици прекарани със симона в болница имаше няколко много неприятни медицински интервенции, които й бяха направени - не ме пуснаха изобщо, от подобни съображения, и трябваше да чакам навън 40минути и да слушам как се дере безпомощно. Когато ме пуснаха тя се вкопчи в мен и моментално се успокои. Не ме пусна два часа от тази поза. Ничие друго присъствие няма да му даде толкова сигурност, колкото твоето.

във връзка с очакванията ни и реалностите по отношение на храненето, които коментираме тая седмица, ще си позволя да копирам последния съвет на Бърди:

Постарайте се да не създавате нервна обстановка около детето, на очакване, илюзии,изисквания.
Извеждайте, предлагайте храна, и ако не иска, не давайте. Не стойте с лъжицата в ръка целият ден. Релаксирайте...
Но не позволявайте вечно ядене през деня на малки количества през 10 минути.

много хубав и верен съвет
Аз самата като много малка имах един период на злоядство, не че не ядях, а просто ядях само определени неща. Ами честно да ви кажа никога няма да забравя как баба постоянно ми предлагаше с какво ли не през 20 мин. и то все неща които не исках - прясно мляко например, не съм близвала от години, мразя го
Така че освен травма и трайна омраза към някой храни незнам какво друго може да се постигне с насилствено хранене.

Хубав съвет наистина

Вие да не си мислите, че търча подире му с лъжицата и го моля да яде, не няма такова нещо. Ако си поиска нещо давам, иначе около часа за хранене предлагам едно, две, три неща и като не иска, не иска.
Лошото е в случая, че при Тони това безапетитие,се превръща като начин на хранене.
В смисъл твърди чести подобни сцени и гладуване с дни. Все пак това дете има нужда от силна храна за да расте и развива, а как ще борим вируси и въобще много как.Това е моята болка, не че непременно трябва да яде.
Аз и баща му сме били същата картинка, но мисля Тони ни бие в земята.
И все пак си мисля, че има причина за това.

Абе то отстрани изглежда лесно, само който е имал проблеми със злоядо дете знае. Ако не й дам насила може няколко дни да не се сети да яде. Обикновено като е много гладна само първите 2-3 лъчички са насила - после яде.

уф, аз преди малко затиснах на детето пръстчето на врата, без да искам разбира се, ама ми е толкова кофти сега, такъв рев му дръпна и малко й се поду пръста, не е счупен уш, защото го свива и си хваща спокойно с ръчичка

Дони, защо не пробваш да им смениш малко менюто, да спреш да правиш всяка манджа на чорба с пасатора и разредена доволно, просто започни леко полеко да им намачкваш манджата и да не я разреждаш толкова, все пак това са големи деца на 2.5 г. не бебета на 8м.

Щото ги избутват едрите частички. Иначе ако е нещо за гризкане - тутманик, кифла го ръфат и дробят. Вече какво изяждат от него е отделен въпрос.