Бладодаря ви момичета...аз незнам как ще продължа, защото той бе всичко за мен и дори въздуха ми напомня за него..Не съм обичала толкова силно ..Имам още едно дете и бебето което очаквам ще растат без баща, което ме още повече задушава...Минавама ми разни мисли за самоубийство, но ще обрека дечицата си ...

Isidimi, никакви такива помисли!!!
Поплачи си, гадно е, но имаш спомен от този човек. Помисли си, че и той би искал да отгледаш вашите деца. Мен ме успокояваше арт терапия, когато ме друсаха нерви - правех ръчно изработени картички за празници и ги пращах на приятелки. И си плачех откровено и даже по улицата, ама не ми пукаше особено. Е, само сутрин носех тъмни очила, да не стряскам хората в автобуса.
 

Isidimi, миличка ... едва ли някой ще намери думи да те утеши

Трудно ми е да си представя по-ужасно изпитание в житейския ни път.

Но преди всичко не забравяй, че си Майка!

Вярвам, че тук във форума ще намериш огромна подкрепа.

Споделяй ... и не се притеснявай да поемеш протегнатите към теб ръце 

Isidimi, страшно много съжалявам за това, което преживяваш в момента... Болката ти е голяма, никога няма да спре, но ще понамалява по мъничко, ще остават само хубавите спомени, лека-полека ще започнеш да се усмихваш, да разказваш за любимия мъж със сълзи в очите и болка в сърцето... Но, ти имаш за какво да живеш. Трябва! Заради тях! Заради децата! Темата е такава - "Сами, но жени". Аз бих я допълнила така - "Жени, но сами..." Много силно те прегръщам, миличка! Дано намериш сили да се усмихваш на едното си детенце и скоро да прегърнеш здраво и другото!

Isidimi, моите съболезнования! 
Не мога да си представя мъката ти. Аз също имам позната, която загуби мъжа си когато второто и детенце беше още бебе, много тежко преживя нещата, но тръгна на психолог и след време сподели, че той много и е помогнал.Ако виждаш, че не можеш да се справиш потърси помощ от специалист, защото дечицата ти имат и ще имат нужда от теб.Силно те прегръщам.
 

 От днес тръгнах на работа, за да съм сред колегите си но вечерта ще е самотна..Надеждата ми е, че работата ще ме поеме и няма да имам време да мисля за него като за човек, който не е жив. Искам да върна времето назад и да опитам всички хубави моменти отново и отново...Ужаса, че детето ми един ден ще попита къде е тати ме изпълва със злоба към съдбата ми, че цял живот съм се борила за децата си и с този мъж усетих какво е да си обичана..Специалисти за подобни неща не съм чувала в града в който живея, но ще трябва да се поинтересувам...     

Isidimi, съжалявам за загубата ти! Кураж ти желая! Предстои ти доста трудности, но и страхотно събитие, ще се справиш!

Isidimi, много съжалявам мила! Не зная какво да ти кажа. Ние сме на среща ако имаш нужда ....

Здравейте мили момичете,

прочетох всисчко от първа до последна страница и на всички ви пожелавам: Не спирайте да мечтаете!
Позволете ми да ви разкажа и моята история: преди година ми откриха киста на яйчника, чаках да се спука-прегледи, протиовзачатчни, но НЕ, и така преди три месеца ме оперираха. Кистата излезе доброкачествено образовани, беше отстранена само тя. По време на операцията ми беше направено изследване за проходимост на тръбите, оказа се, че едната е причупена/може би от рождение, а другата запушена/, посъветваха ме да си направя още веднъж цветна снимка, макар че докторът твърдо каза единственият начин от тук нататък за забременяване е ИН ВИТРО-краката ми се подкосиха, прималя ми, имах чувството, че не говори на мен, нямах сили да ревна дори......, но това не е всичко...само месец след операцията се разделихме с моя дългогодишен приятел/причината беше не само това, за което пиша, той се влия от родителите си и те му бяха наговорили какви ли не неща/. Та така един прекрасен ден аз бях не само с тубарен фактор, но и сама....с разбито сърце, разочарована и съсипана от болка...ревах, ревах, ревах....докато един ден не прочетох за донорска сперма и сягаш отново се почусвах силна и решителна, но пък за сметка на това много объркана. Бях в София на консултация при известен доктор в клиника по стерилитет, като му разказах историята си той ме прие без час и сега отново ще ходя октомври при него. Пусна ми изследвания, каза ми, че трябва мн. добре да обмисля този вариант, а и че дотогава мога да срещна подходящия татко, но вие сами знаете, че това не е "концерт по-желание" Майка ми казва, защо не си осиновиш детенце? Не знам какво да правя? Объркана съм!
Родителите ми и най-близки приятели ме подкрепят, но пред мен стоят много други въпроси, ако дай боже всичко мине добре, как ще го кръстя, как ще му обясня, защо няма тати, дали ще се спрявя в тези трудни времена/в момента съм в процес на търсене на работа, а не е лесно/, освен това християнството не приема тази форма на зачеване и не на последно място финансовата страна

Ако наистина го желаеш - бори се за твоето щастие!
Анализи и интерпретации има за всичко, послушай сърцето си!

Дал,

От твоя пост струи много трезв разум, рационалност и същевременно дълбока чувствителност.

Мисля, че заслужаваш да изживееш магията на бремеността, раждането и майчинството.
Защо не сега, и то точно по този начин.
Когато "единствения" се появи, ще ви приеме каквито сте, а тогава дай боже да изживееш всичко отново и отново.
Късмет 

daL, нормални са такива притеснения, но не се отказвай. Всички тези екзистенциални въпроси просто ще изчезнат от само себе си. Имам два опита инвитро с донорски сперматозоиди, за съжаление неуспешни, сега чакам заповедта за втори опит по Фонда (реално трети). Няма да се предаваме, защото не сме срещнали подходящия човек. А дали когато го срещнем, ще имаме още този шанс? Дотогава много неща може да се променят. Да решаваме проблемите един по един,  Ако имаш въпроси, също съм насреща. Успех ти желая.

Момичета, благодаря на всички ви!
Ще се радвам и занапред, ако споделяме общите си терзания и радости. Засега се уповавам на твърдия разум и вярата си в Бог.

Скъпа Dal,всички преминаваме през трудности,едни повече други по-малко.Искам да ти вдъхна кураж,няма да се предаваш-само напред. :balk_602:Ще видиш.че всичко ще е наред.Имаш моята подкрепа,дано скоро да се случи,всичко,което искаш!

Не знам на колко от вас ще успея да вдъхна кураж, но само искам да ви кажа, че аз намерих верния човек, когато бях на 39 и вече с 3 деца _{(на които той е по-добър баща от себствените им бащи, та аз затова сега се боря да родя и едно детенце от него)}. Не се отчайвайте, не си затваряйте очите, общувайте с различни хора, някъде там има човек, който мисли като вас, диша като вас, обича като вас, но за да го откриете, не трябва да се капсулирате. Когато любовта е истинска, това, че вече имате деца не пречи, даже помага, защото ще можете на прецените какъв баща е този мъж преди да е станал биологичен баща...

Благодаря Ви, момичета!
Аз съм силна, но понякога ме обземат мисли и терзания, затова дали имам право да бъда майка по този начин! Винаги съм си мислила, че ще имам нормално семейство.
Живот и здраве октомври съм на консултация и едва тогава ще говорим за подаване на документите към фонда и подробности по самата процедура.

Поздрави

Желая успех , много добре ти е отговорила сами важното в случая е да обмислиш добре нещата и да си готова да приемеш всички последствия от решението си , и дано след като се появи твоята рожба жива и здрава , съдбата да те зарадва с подходящия татко, защото е по-весело да сте трима ! Късмет и успех !

включвам се и аз в отбора на самотните жени, които се борят за бебе. имам два опита ин-витро, но без успех. правих втора лапароскопия и уж отстранихме проблема. трябва да опитвам по естествен начин. но мъжът, с когото имах връзка, е несериозен и няколко пъти се покри в дните, когато бях в овулация. сега се замислям да търся донор, но моят док е във Варна, а клиниката няма донорска банка. чудя се и аз по кой път да поема?!

pisss , ако все още имаш връзка с този мъж, е най-добре да поговорите за вашето общо бъдеще. Трябва да сте наясно с чувствата си един към друг и дали мечтата за дете е мечта и на двамата.
А защо се замисляш за донор?   

Здравейте! Отдавна наистина не е писано тук, но ще побутна леко темата.
Какво значи "да лишиш детето си от родител"? Питам от позицията на самотна жена, която копнее да стане майка. Какво от това, че дай Боже, детето ми ще бъде заченато от донор? Имах общо 9-годишна връзка и брак с човек, с когото се разделихме буквално седмици преди сватбата, и ако бях родила дете от него, какво? Пак нямаше да има баща до себе си, може би само за няколко дни в годината (съпругът ми беше чужденец), нима това щеше да му се отрази по-добре?!
От цялото си сърце подкрепям жените, които са готови сами да отгледат детето си, повярвайте ми, това е много смела постъпка! Желая ви успех, мили момичета, бъдете все така смели и преследвайте мечтата си! Прегръщам ви всички.