... че тати не се интересува от него и го е изоставил, а съвсем друго е да кажеш че баща ти е анонимен донор неизвестен на никого.Затова имам колебания по темата.

На мен лично, би ми било много по-тежко и трудно да му кажа първото отколкото, че е използван донор.И разбира се нямам ни най - малка представа как би реагирало детето във отделните ситуации, но затова има психотерапевти с които, когато и ако се наложи бих се допитала.
Нищо лично Тиана, само споделям моите си мисли:)

И аз смятам, че е по-добре да е анонимен донор, отколкото някой който е изоставил майката. Човешката, а дори и детската психика приемат трудно изоставянето като чисто психологически фактор...
Но може би, ако се вкючи някой психолог би обяснил по-добре....

Има толкова отговора на тзои въпрос, а авторката изобщо не се включва 
Каквото и да е решила можем само да и пожелаем успех(ако изобщо го прочете)!

Има толкова отговора на тзои въпрос, а авторката изобщо не се включва 
Каквото и да е решила можем само да и пожелаем успех(ако изобщо го прочете)!

като се има предвид, че е публикувала темата си в подфорума на кафето "красива и стилна"  ...
аз като типична камила доста късно забелязах ...

Но това не значи, че омаловажавам темата. Още по-малко всички отговори в нея.

като се има предвид, че е публикувала темата си в подфорума на кафето "красива и стилна"  ...
аз като типична камила доста късно забелязах ...

Но това не значи, че омаловажавам темата. Още по-малко всички отговори в нея.

Но нека се има и в предвид, че е първата и публикация и е възможно да не е знаела в коя тема точно да попита:)Затова нека все още не търсим под вола теле:)Може момичето (жената) да няма възможност да пише редовно.
аз самата в началото пишех не винаги на правилните места и благодарение на момичетата от форума се ориентирах по-бързо.
Всичко е възможно:)

като се има предвид, че е публикувала темата си в подфорума на кафето "красива и стилна"  ...

Ей, това много ме зарадва!


Аз обаче ще продължа да умувам, защото Мakiyaki се надяваше на дискусия.
(Хммм Дилемата май не е: самотна майка или майка с донор - кое е по-добре, или?  )

Напълно подкрепям донорството като решение на проблема с фертилността…
Но не съм сигурна, че подкрепям донорство, ако съществува само един родител (от самото начало!)

Все пак, в случая вероятно става въпрос за жена, която няма проблем да зачене и роди и която с донорство би решавала емоционален проблем, а не здравословен!!!

А иначе как би се чувствало едно детенце, като/ако един ден научи за донорството, можем само да гадаем… Според мене е хубаво да помислим, но изобщо не би трябвало да се притесняваме от това, как ще кажем един ден на децата си, защото този факт (сам по себе си) със сигурност не би бил такъв проблем …А и, все пак, докато пораснат децата ни, ще има толкова много други като тях – заченати чрез ин-витро, икси, с донорство, със сурогатна майка и тн… Времената се променят (както са писали някои )  По мое мнение е важно, ние да сме спокойни със себе си, здрави и със самочувствие и тогава и децата ни ще се чувстват така 

Прегръщам ви и приятен ден!

"Но нека се има и в предвид, че е първата и публикация и е възможно да не е знаела в коя тема точно да попита:)Затова нека все още не търсим под вола теле:)Може момичето (жената) да няма възможност да пише редовно."


Да, много е вероятно!Въпреки, че когато задаваш въпрос трябва да изслушаш и отговора, независимо от това какъв е, било то и онлайн!Или поне да отпратиш благодарности, за тези който са отделили време и са я подкрепили морално!
Това е моето мнение! Аз лично, когато имам въпрос във форума с нетърпение очаквам вашите отговори и уважавам всеки един от тях.
Но както и да е  , нейният въпрос е бил първата и публикация, много е възможно да си е забравила паролата 
след като прочетох  въпроса и мнооооооготο отговори се сетих за " Пиши си не ми пречиш "! 
И за това реагирах така.Дано се включи авторката някой ден с добри вести! 

Добре де, давам пример само без да знам дали е такава съотетната ситуация:
жената иска дете, не е намерила все още подходящ партньор, а осъзнава че възрастта напредва или има разочарование от мъжете като цяло - има и такива случаи. Но иска да стане майка и да отгледа дете. Дали ще го направи с първия, който я покани на танц в дискотеката или ще отиде в клиника по стерилитет каква е разликата? В първия случай има риск освен с бременност да се сдобие и с нещо друго като "екстра" на случайните сексуални контакти. Щом е готова да стане родител и е готова да поеме отговорностите и ангажиментите да го отгледа и възпита сама.

Нищо против намеренията и!Напротив дали е правилно или не то трябва да бъде уважавано.Така и стана  .Авторката ни постави една задача и ние даваме решения 

Добре де, давам пример само без да знам дали е такава съотетната ситуация:
жената иска дете, не е намерила все още подходящ партньор, а осъзнава че възрастта напредва или има разочарование от мъжете като цяло - има и такива случаи. Но иска да стане майка и да отгледа дете. Дали ще го направи с първия, който я покани на танц в дискотеката или ще отиде в клиника по стерилитет каква е разликата? В първия случай има риск освен с бременност да се сдобие и с нещо друго като "екстра" на случайните сексуални контакти. Щом е готова да стане родител и е готова да поеме отговорностите и ангажиментите да го отгледа и възпита сама.

Абсолютно безспорно. А и според мен съществува като практика ...
Обаче дайте да погледнем и от още един ъгъл. В клиниката, която аз посещавам, наред там с всички микробиологии, цитонамазки, вирусологии и пр. изискват и удостоверение от психодиспансер, /в случай че жената е сама без партньор, нали за това говорим/ ...
Тогава го обърнах на майтап, като ги запитах: кое би наложило такава верификация на моето психично здраве, че искам дете без мъж или че искам дете изобщо? Независимо от това хората ми отговориха. Всички знаем за шизофрении, циклофрении и прочие ...

Е, (ако искаме да си чешем езиците  ), то по принцип шизофрения може да има и жена с партньор, ама нейсе 

Явно Пиаф няма да се включи.... и жалко! Аз мисля като Zayana:

[...] когато задаваш въпрос трябва да изслушаш и отговора, независимо от това какъв е, било то и онлайн![...]  Аз лично, когато имам въпрос във форума с нетърпение очаквам вашите отговори и уважавам всеки един от тях.
Но както и да е  [...]
Дано се включи авторката някой ден с добри вести! 

но в последствие продължих да пиша най-вече заради Мakiyaki 


Последно, преди да изосавя темата    :
Според мене доносртвото трябва да се използва преди всичко за решаване на медицински проблеми, а ако някой го използва за запълването на други дефицити, тогава ще е добре да обмисли вероятните последствия от всички страни...

Желая успех на Пиаф, каквото и да реши!

Прегръщам всички вас много силно и съм благодарна, че ви познавам!

Доста стара тема подновявам. Снощи четох темата до късно и реших да се включа на сутринта. Не ми се е променило мнението за една нощ, 
Не смятам, че жената с репродуктивен проблем трябва да бъде лишена от емоциите на бременността и майчинството, само защото не е получила "информирано съгласие". Нейната болка е не по-малка от болката на жената без репродуктивен проблем и без партньор или от болката на жената с репродуктивен проблем и с партньор. Има мнения, одобряващи тази жена да е самотен родител, ако е забременяла по естествен начин от партньор, но не и това да е съзнателният й избор. Защото какво ще се обясни на детето. Дотогава има толкова много време, нека разрешаваме проблемите по реда на тяхното постъпване. Факт е, че може да се случи детето да бъде отглеждано от един родител, възможностите са най-различни:
- разведени родители;
- безотговорен родител, който не се интересува от детето си;
- починал родител;
- родител, изтърпяващ наказание "Лишаване от свобода";
- родител, който е в кома, под запрещение и т.н.
Много по-трудно е без партньор, но докато бъде намерен подходящ такъв, ще може ли жената да има и този шанс? Разбира се, този въпрос не би стоял, ако няма репродуктивен проблем. Но неполучаването на "информирано съгласие" е поредният удар за мен. Защото, когато бременността на жената е свършен факт, е едно, но съвсем друго е същият този мъж да се гмурне през глава в такова начинание съвсем съзнателно. С всичките, произтичащи от това проблеми преди, по време на и след процедурата. Поне имам избор и това е, което ще ми помогне да изплувам,  Защото можеше да съм омъжена за такъв човек и той да откаже да участва, а пък още по-малко да даде съгласието си за ползване на донор. 
И остава надеждата за помощ от кампании, като тази на Роза импекс, където могат да участват и жени без партньори.

Здравей!За мен тази тема е дискусионна единствено и само от гледна точка на детето.На никой не му влиза в работата по какъв начин една жена или двойка се е сдобила с дете.Важното е че детето или децата ще бъдат много обичани.Да ама около тях другите деца ще си имат по двама родители и дали това дете няма да се чувства "различно" защото си има само мама.Аз също трябваше да взема такова решение,но по друг повод и в момент когато вече гушках най-прекрасното бебе на света.Моя мъж изтъргува бащинството си и тогава приех сделката,за да има детето баща.Мислех единствено и само какво би искало детето ако можеше само да вземе това решение.Накратко:баща му отказа заедно да изберем името,защото то вече си имало и когато ми го заяви точно в момента в който трябваше да попълня документа с данните на детето за общината и добави "Направи каквото трябва" аз написах името което със сърцето си на майка чувствах че ще е на късмет на детето-с първата буква на свекъра /както междувпрочем и мъжа ми е кръстен на неговия дядо/.Е,да ама той и близките му отказаха да признаят детето с име различно от името на баща му буква по буква и никой от тях не дойде на изписването.С бебето бяхме изгонени от дома на баща му и се прибрахме от родилното при нашите.Даже мъжа ми чак в последния момент се съгласил да даде на баща ми нещата които бях приготвила за детето,а цялата тази идиотщина ми я сервира около 34 часа преди изписването-в полунощ,чрез посредник.Дойде да го види на 6-я ден след изписването и тогава изтъргува бащинството си.Направи лек компромис и предложи вместо Костадин да се споразумеем детето да се казва Константин вместо Калоян както чувствах че трябва да се казва и както го бях вписала в документа.Каза че ако не се съглася се развеждаме,а когато го попитах какво ще е отношението му към детето каза,че пътищата им нямало повече да се пресекат.Вечерта погледнах бебето в дълбоките му тъмносини тогава очички,разплаках се и се запитах,ако можеше то да решава какво щеше да избере и реших че ще иска да има баща.Съгласих се да му сменим името и после 3 месеца беше без име /докато трае съдебната процедура по смяна на името /бяхме прибрани в дома на баща му веднага след като се съгласих да му сменим името/.Разбира се след такова преживяване отношенията ни никак не са в графа любов и разбирателство и ето че 2г. и 3 месеца по-късно аз определено се питам дали не сбърках и се чудя какво да правя.Детето познава и обича баща си,баща му също го обича /по-скоро като по-голям брат отколкото с отговорност,грижа и себеотдаване,които би трябвало бащата да дава,но все пак го обича и му е баща/ и аз не знам дали имам право да отнема на детето бащата с който е свикнало.Написах ти всичко това защото силно вярвах че нямам право да отнемам на детето другия родител и направих голям компромис със себе си.В резултат детето живее с двама родители,които обаче почти непрекъснато се карат,а на моменти дори не се понасяме.То е нервно,вечно криво,плаче почти за всичко и хленчи с повод и без повод.Вярно че и много неща му се наложи да преживее извън семейните ни отношения,които са твърде сериозно преживяване за крехката му възраст,но съм убедена че напрежението между нас му се отразява много.Всеки ден се питам дали тогава взех правилното решение,какво щеше да бъде ако бях приела да съм самотна майка,как щеше да се чувства малкия когато порастне и открие че другите деца освен мама си имат и тати.Много си блъскам главата по този въпрос и си давам сметка че сега ако си тръгнем за детето ще е много по-травмиращо да се раздели с баща си,отколкото ако изобщо не го познаваше.Така че май тези въпроси нямат еднозначен отговор и никоя от нас няма право да дава съвет как да постъпиш.Само можем да споделяме нашето мнение и четейки ни да откриеш себе си,своето усещане за теб и бъдещото ти дете.Аз бих казала-следвай интуицията си.Вярвам че със сърцето си знаеш отговора.Каквото и да решиш ти желая да си уверена че това е правилното решение и в момента в който го взимаш,и в годините,в които вече ще бъдеш майка.Успех!И ако още четеш темата и вече си взела решение можеш да го споделиш с нас.Аз бих те подкрепила и в двата случая.

Някои "бащи" напускат жените си като бременни. Тези деца също не са ги виждали и не са ги имали и пак са отгледани и възпитани добре от майките си и щастливи. След като се чувстваш готова за това и го желаеш какъв е проблема? Успех ти желая 

Нас ни напуснаха преди стартиране на процедурата ИКСИ.Нямал нерви повече да се разправя с това!И сега на къде?

Нас ни напуснаха преди стартиране на процедурата ИКСИ.Нямал нерви повече да се разправя с това!И сега на къде?

Ужасно съжалявам, за това, което ти се е случило. Знам, че няма думи, които да те утешат, но дано намериш изхода на лабиринта. Пожелавам ти го от все сърце, 

Всичко сега зависи от много неща, но най-важното е да преодолееш психологическия шок. Може пък да е необходим само един разговор с него. Имаш ли време за чакане (макар че всеки месец чакане е убийствен), имаш ли сключен граждански брак. Не е нужно да отговаряш в темата. Ужасно е да се правят преценки, а и всеки случай е много личен и много различен. Успех ти желая, каквото и да измислиш!

П.П. Аз съм приела идеята за Анонимен Донор и съм я съобщила на роднини и двама-трима приятел/к/и. Но аз нямам сключен граждански брак към момента, което ме улеснява с решенията.

Добре де, давам пример само без да знам дали е такава съотетната ситуация:
жената иска дете, не е намерила все още подходящ партньор, а осъзнава че възрастта напредва или има разочарование от мъжете като цяло - има и такива случаи. Но иска да стане майка и да отгледа дете. Дали ще го направи с първия, който я покани на танц в дискотеката или ще отиде в клиника по стерилитет каква е разликата? В първия случай има риск освен с бременност да се сдобие и с нещо друго като "екстра" на случайните сексуални контакти. Щом е готова да стане родител и е готова да поеме отговорностите и ангажиментите да го отгледа и възпита сама.

Напълно съм съгласна с това мнение . Напълно подкрепям донорството при липса на партньор независимо от причината. Всеки иска да остави "следа" след себе си.Хората в България са доста консервативни. Най-лесно е като нямаш дете и неможеш да се разведеш.Често са ми го казвали   и какво като се разведа да не би тогава да родя... . Съпрузите сами трябва да решат кое е най-добре за тях.Да не се отклонявам от темата. Всеки решава кое е най-изгодно за него и неговия живот.

Нас ни напуснаха преди стартиране на процедурата ИКСИ.Нямал нерви повече да се разправя с това!И сега на къде?

Ами какво да ти кажа, мила, приеми го от към добрата страна - нервите можеше да се изчерпат и когато си с две-три бебета, все пак след икси, не се знае... Тогава по-добре ли щеше да се чувстваш? Все пак откровенноста е за предпочитане. А сега ... си на нов път, нови надежди, може би те чакат приятни изненади ... дано!
Децата са си деца, но светът е за двама, а това определено не е бил твоят Човек.

Или пък може би е ... точно един такъв срив ще сложи картите на масата, само трябва смело да погледнем истината в очите и ... да продължим напред

Лесно казано, нали

Дилемата сега пред мен е дали наистина да направя това донорско ИКСИ,което подготвяхме двамата?Та кръстопъта е следния:Дали ще мога да се справя при една евентуална бременност,която толкова искам и с отглеждането на бебето сама,което също много искам....

Много неприятно наистина. Трудно решение ти предстои. Аз самата не знам как бих постъпила в подобна ситуация. Ако мислиш, че има на кой друг да разчиташ да ти помага в отглеждането на детето или евентуално децата /имам предвид близки, приятели.../ и наистина много силно искаш дете, направи го. Не вярвам някога да съжаляваш, че си го направила. Да имаш дете според мен е най-страхотното нещо което може да се случи на една жена, особено когато не е станало по "лесния начин". Прави са момичетата които казаха, че да останеш самотна майка може да се случи дори след като бебето е вече факт. Тогава няма как да не се наложи да се оправяш сама. Разликата е че в твоя случай предварително може да се подготвиш психически. Пожелавам ти да вземеш това решение, което след това ще те направи истински щастлива. И все пак дано половинката се вразуми, защото всички знаем, че на мъжете често се случва да не им издържат нервите когато срещнат по-серизен проблем, но пък и често се случва в последтвие да се осъзнаят. Късмет, мила! Бог да е с теб.

Решена съм да имам дете и тъй като нямам мъж до себе си ясно е, че следва да бъде извън "естествения" начин. Не ме напуска дилемата обаче, редно лие да лишаваш детето си от родител /бил той баща или майка/? 

Дали такава дилема изобщо съществува е леко спорно, защото... Както са писали момичетата, едно дете може да остане без баща, или майка, или дори и без двамата си родители по ред причини и игри на съдбата. Въпросът дали априори имаш правото да го "лишиш" от единия му родител, отива в такава философска плоскост, че аз не се наемам да го коментирам, не и публично. Но ако ще избиваме на философии и предположения...
Кой може да твърди, че твоето заченато от някого дете, няма да намери своя истински баща (в емоционален план) в евентуална твоя бъдеща връзка? Има и такива случаи.
Ако си решена и изпитваш нуждата да бъдеш майка - това е твое право и трябва да го осъществиш както намериш за подходящо. Ако имаш колебания - просто не го прави.
И понеже аз съм ужасно прагматична понякога....все пак искам да кажа следното. Когато решиш да си "самотен родител", добре е да обезпечиш и най-лошите варианти, доколкото това е възможно. Първо да си наясно и юридически да подсигуриш нещата, кой ще се грижи за това дете, ако с теб се случи нещо. Какво е твоето материално състояния, можеш ли да си позволиш сама качествено да отглеждаш дете, понеже все пак поне година (най-малко) няма да можеш да работиш...и в този ред. Сигурна ли си, че това дете няма да отиде в институция и да бъде третирано зле от хора на които би го поверила, в случай, че ти се случи нещо...
Детето не е каприз и играчка, това не бива да се забравя никога. В момента в който сърчицето му забие в твоята утроба - ти си отговорна за целия му живот и бъдеще, което е хем страшно, хем вълнуващо.
Щом си задаваш такива въпроси - ще бъдеш страхотна майка.