Момичета,
защо така се хванахте за думата „различно”?
Пак ще спомена, че не съм и намеквала въпроси за това, кое е морално и кое - не! Просто се опитах да си представя, какви усложнения биха могли да възникнат
(евентуално, а не задължително!) в определена ситуация.
А ситуацията не е просто„самотна майка” (както някои са си помислили), нито пък става въпрос само за
донорство на сперматозоиди (което аз от сърце подкрепям!!!)…
Ситуацията е: Сама жена, която решава да забременее без да съществува баща за детето (в какъвто и да е вид)... И според мене тази ситуация не е чак толкова проста... че даже си е леко сложна…
На това мнение съм, без да се смятам за консервативна
(толкова съм отворена за чуждо мнение, че дори нямам нищо против консервативните
)…
И моите родители се разведоха (когато бях седем годишна), и аз, като вас, не съм имала проблеми с този факт, нищо не ми е липсвало, не съм била лишена от любов и всичко останало.…
В момента една част от приятелките ми по стечение на обстоятелствата също гледат дечицата си сами (израза „самотна майка” хич не ми е по вкуса)… - Някои от тях се справят много добре, на други (защо да крием) си им е мъчно, че са в такава ситуация, но всички те са прекрасни майки… Само, че това не е ли малко в страни от темата??
Аз просто се питах, как би се чувствал един човек, ако знае, че няма и
никога не е имал баща, това беше всичко…
Отговора не го знам
...
тогава много се вълнувах как постъпват хората в подобни ситуации, и какво то4но казват на децата си, но дискусия тогава по темата не можа да стане, дано пък сега се полу4и....
Преди известно време гледах едно предаване за англичанин, който решил, че иска да има дечица, но не му трябвала майка.
И така, чрез ин-витро, донорска яйцеклетка и сурогатна майка този човек се беше сдобил с 3 деца. Те бяха навършили 5 годинки и, според таткото, вече бяха достатъчно големи, за да научат истината за произхода си. И по тази причина бащата ги поведе по различни срещи: най-напред заведе дечицата в ин-витро клиниката, показа им останалите замразени ембриончета и им обясняваше, че това са евентуални „братчета и сестричета”… После ги запозна с една много красива жена, която беше донорката на яйцеклетките, а след това имаха среща и с една пълничка дама, която е износила бебетата…
Вярвайте ми, гледах предаването със зяпнала уста (дано не ме сметнете за консервативна!
) и със странни, смесени чувства…
Направи ми впечатление, че донорката на яйцеклетките беше много студена, приказва си с дечицата, но някак по задължение…
Но срещата със сурогатната майка, беше много драматична. Като видя децата, жената се разплака (и аз се просълзих ), показваше много и неудържими чувства… Затова си мислех, явно не генетичната връзка предизвиква чувството за близост и любов! Та тази жена само беше износила децата… Ако я бяхте видели, и вие щяхте да ревнете…
Май много писах…
Поздравявам ви, момичета!
Дано не съм обидила никого!
Желая от сърце много успехи и сбъдване на мечтите ви/ни