Да се включа вече и аз официално
Въпреки, че моята "самота" ако мога така да се изразя е от почти 2 години. На 06.06.2011 официално станах пак ГОСПОЖИЦА. Вече официално, законно, искано и щастливо съм самотен родител. И за секунда не съжалявам за случилото се - в предвид кошмарните години които ми се наложи да изживея, сега свободният въздух който дишам дори ме прави неописуемо щастлива. Децата ми дори не го познават - за двугодишният си живот им се събират общо около 2 месеца време прекарани с "баща им", а от тези два месеца няма да вадя часовете в които е бил навън. Както и да е. Когато го видяха за 20 мин (толкова време имаше) онзи ден и той ги попита "Кой съм аз?", отговорът беше "Един чичо!" Стана ми леко криво, но .... по старата поговорка Който каквото си постели на това ще легне" придоби окончателен смисъл в съзнанието ми. Децата през цялото време (доста дълго
) викаха "Мамо ела тук". В съда се получи грозна картинка - искал децата с преспиване - след 9 дни правят 2 годинки!!! - с какъв акъл си е помислил, че някой ще му разреши да ги взима с дни нямам си на идея, и искал да му се даде семейното жилище за ползване, тъй като живял в "мизерни" условия в дома на майка си. Хахах - отговорът на съдията беше " Ами момче, като искаш апартамента изплати на съпругата си половината, за да може тя да купи нещо и да има къде да живее с децата, пък ти си го взимай този!" На иска ми за издръжка от 150лв на дете месечно, коментарът беше "Аз 15лв не мога да дам за тия деца, тя 150 за едното ми иска!", последвано от " Аз искам да взимам децата с преспиване за по 2 дни при мен!"
Как да не се радвам, че вече съм сама. Сама, но силна. Сама, но истинска. Сама ли... съвсем не - имам децата си - те осмислят всичко