Доста стара тема подновявам. Снощи четох темата до късно и реших да се включа на сутринта. Не ми се е променило мнението за една нощ,
Не смятам, че жената с репродуктивен проблем трябва да бъде лишена от емоциите на бременността и майчинството, само защото не е получила "информирано съгласие". Нейната болка е не по-малка от болката на жената без репродуктивен проблем и без партньор или от болката на жената с репродуктивен проблем и с партньор. Има мнения, одобряващи тази жена да е самотен родител, ако е забременяла по естествен начин от партньор, но не и това да е съзнателният й избор. Защото какво ще се обясни на детето. Дотогава има толкова много време, нека разрешаваме проблемите по реда на тяхното постъпване. Факт е, че може да се случи детето да бъде отглеждано от един родител, възможностите са най-различни:
- разведени родители;
- безотговорен родител, който не се интересува от детето си;
- починал родител;
- родител, изтърпяващ наказание "Лишаване от свобода";
- родител, който е в кома, под запрещение и т.н.
Много по-трудно е без партньор, но докато бъде намерен подходящ такъв, ще може ли жената да има и този шанс? Разбира се, този въпрос не би стоял, ако няма репродуктивен проблем. Но неполучаването на "информирано съгласие" е поредният удар за мен. Защото, когато бременността на жената е свършен факт, е едно, но съвсем друго е същият този мъж да се гмурне през глава в такова начинание съвсем съзнателно. С всичките, произтичащи от това проблеми преди, по време на и след процедурата.
Поне имам избор и това е, което ще ми помогне да изплувам,
Защото можеше да съм омъжена за такъв човек и той да откаже да участва, а пък още по-малко да даде съгласието си за ползване на донор.
И остава надеждата за помощ от кампании, като тази на Роза импекс, където могат да участват и жени без партньори.