Решена съм да имам дете и тъй като нямам мъж до себе си ясно е, че следва да бъде извън "естествения" начин. Не ме напуска дилемата обаче, редно лие да лишаваш детето си от родител /бил той баща или майка/? 

А какъв е начинът по който си решила да имаш дете?
На скоро на  известен холивудски артист(не помня кой точно беше) му се родиха двама сина близнаци чрез сурогатна майка. Доста се замислих редно ли е, само защото той няма партн*рка до себе си да лишава децата си от майка? Не можах да си отговоря.....но защо пък не? Важното е да съумее да отгледа децата си щастливи.
Виж ако става въпрос за осиновяване, тогава 100% казвам да - редно е!

Много деца си имат само по един родител и това не им пречи да са щастливи.Стига да е добър родител.

Някои "бащи" напускат жените си като бременни. Тези деца също не са ги виждали и не са ги имали и пак са отгледани и възпитани добре от майките си и щастливи. След като се чувстваш готова за това и го желаеш какъв е проблема? Успех ти желая 

Някои "бащи" напускат жените си като бременни. Тези деца също не са ги виждали и не са ги имали и пак са отгледани и възпитани добре от майките си и щастливи. След като се чувстваш готова за това и го желаеш какъв е проблема? Успех ти желая 

Подкрепям това мнение
Пожелавам успех и късмет!

Според мен едно дете трлябва да има и баща й майка. В повечето случай обаче детето има само майка и неизвестне баща или пък такъв който е помни. Един мой познат се ожени броени дни преди жена му да роди, а развода последва след раждането на детео, което се вижда с бащата ,но живее при майка си. Едно дете може да получи всички и  от майка си-като обич, възпитание и грижа, но най-бошото е когато оставиш детето с в дом, където грижите не са такива каквито би ги дарила една майка на детето си.

А какъв е начинът по който си решила да имаш дете?
На скоро на  известен холивудски артист(не помня кой точно беше) му се родиха двама сина близнаци чрез сурогатна майка. Доста се замислих редно ли е, само защото той няма партн*рка до себе си да лишава децата си от майка? Не можах да си отговоря.....но защо пък не? Важното е да съумее да отгледа децата си щастливи.
Виж ако става въпрос за осиновяване, тогава 100% казвам да - редно е!

?

Ами децата на разведени родители или починали (недай боже)?
Един ден може да срещнеш мъж, който ще бъде най-подходящия баща на детето ти и то пак ще си расте с баща.
А дали тогава ще можеш да родиш?
Подкрепям те в начинанието ти.
Щом питаш - значи мислиш. Щом мислиш - ще бъдеш страхотен родител.

Според мене такова решение трябва да бъде много добре обмислено. Проблема е доста деликатен...
Най-вероятно детенцето един ден ще иска да знае повече за себе си и за другия си родител. И тогава ще трябва да му се обяснява много… Дали порастналото човече ще те разбере? А дали няма да те обвини за това, че е „различно”?
Хм… не знам, какво да те посъветвам… 
Но ако си убедена в това, което правиш няма начин, да не се получи добре... (и аз,като други тук, мисля че ще си добра майка  )

Пожелавам ти успех, каквото и да решиш!…
Поздрави и прегръдки.

Моите възгледи по тази тема са следните:
В случай, че човек съзнателно решава да бъде самотен родител, то нека това бъде посредством осиновяване. И за конкретната ситуация по-подходящо е да е момиченце.
Поне така бих постъпила аз 

Piaf, в днешно време много съществен процент от децата са отглеждани само от един родител. От гледна точка на психологическото развитие на детето, мога да дам около сто примера на деца, зле отглеждани в лошо функционираща двойка и добре формирани от един родител.

По-лесно е, разбира се, когато родителите са двама. Надявам се обаче, че около теб има хора (родители, приятели), които да те подкрепят. Напълно разбирам желанието ти да имаш дете, аз бих постъпила като теб. Желая ти успех, ако решиш да тръгнеш по този път.   

А дали няма да те обвини за това, че е „различно”?

Какво значи различно, Chandra ?

Моето мнение е следното:
Няма значение по какъв начин си останал "сам" родител!
Много са родителите,отглеждащи децата си сами!
Важното е да се стремиш да отгледаш детето си по най-добрия начин!
Аз също сама си гледам малките,и не съм забелязала да им
липсва нещо,поне за сега!Самата аз съм дете на разведени родители,но
никога не съм мислила че съм "различна"!
След като си решена да отгледаш детенце,подкрепям те напълно!
Няма нищо по-хубаво от това на тоя свят!
Да-трудно е да си сам родител,лишаваш се от много неща,но пък
малките ръчички които ще те галят,и муцунката която се цупи за да те целуне,
запълват абсолютно всички празноти!Няма по-голямо щастие!
Успех ти желая,и много късмет!
Пиши какво предприемаш!

Цитат на: Chandra в Октомври 07, 2008, 12:21:34 pm

А дали няма да те обвини за това, че е „различно”?

Какво значи различно, Chandra ?

Мила Жекова, затова сложих "различно" в кавички. Аз не смятам, че това детенце би било "различно", но е много възможно, то да си го мисли.  (И пак казвам, възможно е... не е задължително...) Какво имам в предвид? Всички знаем, че децата мислят по определени схеми, чрез които се самоопределят, имат социални контакти, сравняват се и всичко останало. На тях им се иска, да не се различават от останалите. Дечицата на разведени родители, или на самотни майки, или пък осиновените дечица знаят, че има и други като тях... Те знаят също така, че са в тази ситуация не поради осъзнатия избор на родителите си.
Но в БГ все още няма толкова много деца, заченати например със сперматозоидите от анонимен баща... (ако изобщо има такива  )Тези понятия са все още много нови за нас...

Мислех си просто... Тиана пише:

На скоро на  известен холивудски артист(не помня кой точно беше) му се родиха двама сина близнаци чрез сурогатна майка. Доста се замислих редно ли е, само защото той няма партн*рка до себе си да лишава децата си от майка? Не можах да си отговоря.....

Дали не е възможно, порастналото дете да си задава същите въпроси и да не намира отговора... Как ще се чувства то от факта, че не знае кой е баща му по избор на майката...

Не ме разбирайте грешно! В никакъв случай не осъждам подобна идея!Просто си споделям задръжките... (Дори Мадона обмисляше подобни варианти, но уреди реален баща на децата си )
Иначе ако става въпрос за осиновяване, подкрепям 100%...

Възможно е, да теоретизирам прекалено, за което се извинявам, но предположих, че Пиаф ще се радва да прочете различни гледни точки...

Приятен ден!

но предположих, че Пиаф ще се радва да прочете различни гледни точки...

в случай, че въобще се появи отново 
Така или иначе дискусията е полезна.
В България сме мега консервативни по тези въпроси и рано или късно трябва обществото ни да свиква да подкрепя родителите, отглеждащи сами децата си.
За да отглеждаш дете без външна подкрепа се иска сериозно "дупе" ... Обикновено това са хора, свикнали да поемат отговорност в големи дози. И поредната отговорност, която трябва да поемат, е да разяснят, когато му дойде времета, защо детето няма мама или тати.

Тъй, като аз ползвах донор за инсеминация, въпреки 4е имам съпруг, ако процедурата беше успешна, за нас детето ни щеше да е "разли4но" - от донор, не можеш да му кажеш нищи4ко за 50% от биологи4ното и генети4ното му наследство, 4удиш се дали да му кажеш истината някой ден или не, да казваме ли на близките или не, да се преструваме ли 4е детето си е 100% наше- е дори и да се преструваме, ние щехме да си знаем, 4е при нас нещата са разли4ни
 тогава много се вълнувах как постъпват хората в подобни ситуации, и какво то4но казват на децата си, но дискусия тогава по темата не можа да стане, дано пък сега се полу4и....Но според мен в БГ нещата засега са много ... дори не знам как да се изразя- консервативни може би, гледа се нормално на жена, която е забременяла, но няма партниор до себе си, да реши да остави беб4ето и да го дари с цялата си любов , но ако някоя жена, копнее да дари любов на беб4е, но отиде и поиска да стане самотна мама на бебе от донор, едва ли не 4ака одобрение или разрешение от останалите.

Искам да кажа на Пиаф, 4е всяка жена ме4тае да стане мама, независимо с съпруг или не до себе си, така 4е ако си готова за това- давай, направи го, никой няма право да те съди, в тази дилема няма правилен отговор, това не е математика, има само разли4ни гледни то4ки, и всяко решение е правилно. 

това не е математика, има само разли4ни гледни то4ки, и всяко решение е правилно. 

съгласна съм с това.

С "различното" дете не съм. Не се хващам за думата защото Чандра е обяснила какво е имала предвид, но ще споделя моето (нашето-и на съпруга ми) мнение. При ИКСИ-то ни имаше голяма вероятност да ползваме донор.Не се наложи тогава, но сега при предстоящото може и да се наложи:)
И двамата сме наясно какво значи това и не ни притеснява ни най-малко:)Не ме притеснява, че някой ден ще обясня на дъщера ни, или сина ни, или и на двамата , как са заченати. Не вярвам в благородни лъжи и спестяване на истината с цел "предпазване" на човек от болката. Не вярвам защото премълчаната истина винаги излиза наяве...някога.
Същото е и когато осиновим дете. Макар и не биологично наше, то няма да е различно  защото ще знае истината и няма да се наложи да се чувства така или поне се надяваме:)

Пиаф, пожелавам ти най-доброто решение за теб и смело напред.

Пиаф,
Винаги ще има мнения "за" , както и "против". Най-добре е да послушаш сърцето си, ако то ти казва да го направиш - го направи.
Вече семейството и ролята не семейството не е това, което беше.
"Различни" бяха преди децата, сега според мен никой не обръща никакво внимание на това, много по либерално стана и самото общество, особено ако си в София - проблема е нулев. Освен това:
Първо - това че в ммомента нямаш мъж до себе си, не означава че няма да срещнеш за в бъдеще и той да се окаже чудесен баща на детето ти - много по-добър от много биологични.
И второ - дори и да не срещнеш ти сама можеш да бъдеш много добър пълноценен и любящ родител, много по-пълноценен от 2 ма които са безотговорни и нефеляви.
Аз самата съм отгледана само от майка и нито се чувствам нещастна - нито непълноценна, нито пък ощетена. Спомените от баща ми бяха само скандали и след като той си замина - едно огромно облекчение, че вече ще ни е спокойно.
Така че смело напред миличка, биологиния часовник тиктака безжалостно, а винаги е добре да дадеш шанс на още едно дете да се роди на този свят;-).
Успех ти желая каквото и да решиш;-)

Момичета,
защо така се хванахте за думата „различно”?  Пак ще спомена, че не съм и намеквала въпроси за това, кое е морално и кое - не! Просто се опитах да си представя, какви усложнения  биха могли да възникнат (евентуално, а не задължително!) в определена ситуация.
А ситуацията не е просто„самотна майка” (както някои са си помислили), нито пък става въпрос само за донорство на сперматозоиди (което аз от сърце подкрепям!!!)…
Ситуацията е: Сама жена, която решава да забременее без да съществува баща за детето (в какъвто и да е вид)... И според мене тази ситуация не е чак толкова проста... че даже си е леко сложна…

На това мнение съм, без да се смятам за консервативна (толкова съм отворена за чуждо мнение, че дори нямам нищо против консервативните    )…
И моите родители се разведоха (когато бях седем годишна), и аз, като вас, не съм имала проблеми с този факт, нищо не ми е липсвало, не съм била лишена от любов и всичко останало.…
В момента една част от приятелките ми по стечение на обстоятелствата също гледат дечицата си сами (израза „самотна майка” хич не ми е по вкуса)… - Някои от тях се справят много добре, на други (защо да крием) си им е мъчно, че са в такава ситуация, но всички те са прекрасни майки… Само, че това не е ли малко в страни от темата??

Аз просто се питах, как би се чувствал един човек, ако знае, че няма и никога не е имал баща, това беше всичко…
Отговора не го знам 

...
тогава много се вълнувах как постъпват хората в подобни ситуации, и какво то4но казват на децата си, но дискусия тогава по темата не можа да стане, дано пък сега се полу4и....

Преди известно време гледах едно предаване за англичанин, който решил, че иска да има дечица, но не му трябвала майка.
И така, чрез ин-витро, донорска яйцеклетка и сурогатна майка този човек се беше сдобил с 3 деца. Те бяха навършили 5 годинки и, според таткото, вече бяха достатъчно големи, за да научат истината за произхода си. И по тази причина бащата ги поведе по различни срещи: най-напред заведе дечицата в ин-витро клиниката, показа им останалите замразени ембриончета и им обясняваше, че това са евентуални „братчета и сестричета”… После ги запозна с една много красива жена, която беше донорката на яйцеклетките, а след това имаха среща и с една пълничка дама, която е износила бебетата…
Вярвайте ми, гледах предаването със зяпнала уста (дано не ме сметнете за консервативна!   ) и със странни, смесени чувства…

Направи ми впечатление, че донорката на яйцеклетките беше много студена, приказва си с дечицата, но някак по задължение…
Но срещата със сурогатната майка, беше много драматична. Като видя децата, жената се разплака (и аз се просълзих ), показваше много и неудържими чувства… Затова си мислех, явно не генетичната връзка предизвиква чувството за близост и любов! Та тази жена само беше износила децата… Ако я бяхте видели, и вие щяхте да ревнете…

Май много писах…
Поздравявам ви, момичета!
Дано не съм обидила никого!
Желая от сърце много успехи и сбъдване на мечтите ви/ни 

Макияки, аз не живея в БГ и наистина тук ги няма тези предразсъдъци. Може би така е по-правилно. Много са самотните родители и няма нищо нередно в това. Хора различни и съдби много. Аз лично може би също бих използва анонимен донор ако се беше наложило. Но все пак си мисля че едно е да обясниш на едно дете че мама и тати не са успяли да останат семейство, че единият родител е починал, че тати не се интересува от него и го е изоставил, а съвсем друго е да кажеш че баща ти е анонимен донор неизвестен на никого.Затова имам колебания по темата.
Затова и си мисля че в подобна ситуация е по-добре да се осинови и да се отгледа дете което вече се е появило на този свят и има нужда от родител.