Аз пък ще оплаквам, или по-точно че съскам...
Кога ли ще пукна на някой някой шамар...
Адски спокоен човек съм, не се ядосвам лесно, въпреки емоционалността си. Почти никога не повишавам тон, не се карам... (
Мишанта, това е на външно ниво, вътре както знаеш ври и кипи, но гледам да не го показвам
). Някой път безмълвно ще пукна на някой една плестница, та да му звъннат ушите, а ако ме попита защо, ще му пукна още една...
И хич не ме интересува , че било с добро чувство и не знам какво си....
Вчера поредния кретен - "Ауууу, това пък кога се появи" (за Никола става въпрос).
Аз: "Това е моето момченце, вече е на две години"
Кретена: "Абе, разбрах аз, че сте осиновили - нищо, сега ще видиш, че ще си родиш и свое"
И понеже, аз не съм възпитана, а дресирана, не казах, това което ми беше на устата, а само "Никола е мое дете, а не е лекарство"
Дреме ми на шлифера, на мен, ама това и Никола го чува!!!