Ами,Роузи,как да съм?!?То и аз не знам.Добре съм,трая си,имам чувството че съм се стегнала вътрешно в момента,само ме е страх да не ми свършат силите изведнъж и рязко да предам фронта.Абе добре съм,но или просто наистина съм по-силна психически отколкото сама съм предполагала или просто това е някакъв защитен механизъм,който не знам до кога ще е в действие.За сега бива и ми дава сили мисълта,че вече не се боря с вятърни мелници,а има една реална гад,която трябва да победя.И ми се иска да вярвам,че това е,което ми пречи да сбъдна мечтата си.Дано да няма и друго,не че и с него няма да се преборя,ама защо е нужно да се доказваме ,колко сме силни :?И те така.Важното е,когато паднем ,бързичко да се изправим и да продължим смело и целеустремено напред.Защото това,за което се борим всички тук си струва всяка мъка,всяка битка и всяка болка.Даже странното е че вече дори не мога да плача,аз по принцип не съм ревла и рядко ми се случва,ама напоследък пък хич.То бива-бива,ама поне мъничко можеше да порева,та да ми олекне.Но нищо,сигурно така трябва,а може просто вече да са ми се свършили сълзите и да са ми останали само усмивки!
