И така мина моята хистероскопия, целия ужас, който изживях беше излишен, вие всички ми казвахте, но аз не слушах, бях се вглъбила някъде и си умирах от страх......
Боля ме само поставянето на абоката, доста и трудно ми го сложиха, че вените са ми едни смотани...
Помня, че ме събудиха още в операционната и казаха, че съм готова, в стаята си поговорих с момичетата там, почаках около час и половина и д-ра дойде да микаже, че аденомиоза НЯМА, слава Богу, има миома, но тя няма да пречи на забременяване, защото не расте в матката, а е имало някакви свличания на лигавица ли каза, не помня точно и че не им било мястото там и са ги отстранили, сега ще чакам хистологията до десетина дни, ако имало някакво възпаление, ще пия антибиотици и среща с д-р Стаменов да решаваме как ще я караме нататък..........
Горе долу се поуспокоих...
На всички ни желая КЪСМЕТ, ЦЕЛУВКИ ОТ МЕН