Вчера бях при д-р Стаменов да уточним дата за оперативна хистероскопия, тъй като ми откри миома, но нещата внезапно се промениха, сега ще правим само диагностична, защото не се знае какво е, вариантите са миома, аденомиоза, което вече 2 пъти предполага или е само игра на сенки, в което аз не вярвам. Това с аденомиозата ме шокира, едва се държах на краката си, а доктора същевременно ми говореше нещо, а аз дочух само това, че операциите ще са различни, в зависимост от това, което се окаже, че едната била по-пипкава и не помня вече нищо. В ужаса си от устата ми се отрони въпроса,дали ще се премахва матката ми и двамата с д-р Персенска заявиха "не", питах дали ще имам шанс поне за ИКСИ, д-ра каза "Ти ще имаш 100 % шанс за икси". Каза, че аденомиозата била една енигма, че се бият месец два някакви инжекции, че от всички чакащи за хистероскопия аз съм най.... и млъкна не довърши. Излязох от кабинета зашеметена, не помня как съм слязла, не помня нищо, само плачех и продължавам досега, не знам какво ще стане, но мисля, че мечтите ми се разбиха на пух и прах........ Тази изключително рядка диагноза се падна точно на мен, толкова ли много искам - просто едно малко детенце, което да огласи дома ни.
Сега незнам как минава тази диагностична хистероскопия, каза ми само, че ще е с пълна кратка венозна упойка, но незнам дали трябва да си нося някакви неща, нека тук ми помогнат момичетата преминали вече през това, да нося ли някакви аксесоари, колко време трае процедурата, и въобще всичко, което ще ми е от полза, а аз не се сещам да попитам...
Прегръщам ви всички...
