Оооо, не знаете вие аз какво правя като се мерне някоя от ония гадни нощни пеперуди, крещя и се изнасям от стаята със светлинна скорост, мъжът вкъщи така и не може 8 години да свикне, направо подскача и се побърква като ме чуе и го е срам от съседите, щели да си помислят, че кой знае какво ми прави.
Малко ме е страх от високо, но реших проблема, продадохме си апартамента на 6 етаж и си купихме на 2.
И да шофирам ме е страх, преди няколко години ме блъсна кола докато пресичах на пешеходна пътека, но пролетта моя ми направи ударна терапия, купи ми кола и категорично отказа да ме кара до работата, като видях, че ще закъснея се закарах - бях сънена и ядосана, но вечерта седях един час в колата на паркинга доката събера смелост да тръгна.
И от дълбока вода ме е страх, а така обичам да съм на море, но влизам най-много до раменете.
Май станаха много, но така е, трудно е да си жив в днешно време.
