А мен по-скоро ме е гнус от онези големите хлебарки-дето са като лимузини, имам чуството, че ако трябва да убия такава гад, след това ще повръщам два дни
Страх ме е от мътна вода, иначе много обичам да гледам морето или да се правя че плувам, защотото немога много, но когато водата е мътна и две педи да е изпадам в див ужас.
Страх ме е от послените етажи. Нали знаете как там свършват стълбите, все сънувам как стигам до там и няма как да сляза или да продължа-това е ужасно.
Иначе на високо мога да стоя, но да не виждам колко съм високо, макар че веднъж обходих с милото обсерваторията на Рожен-там на 40м. от земята има пръстен който обикаля целия телескоп-не е масивна площадка а една решетка, естествено с перила, като гледам напред няма проблеми, но погледна ли надолу и се смразявам-тоя страх тогава някак го надмогнах. Страхотно е като изживяване

Аз имам фобия(гнус) от всякакви инсекти,направо откачам ако в стаята влезне някой птеродактил(от тези бръмчащите пеперуди)ох настръхвам само докато пиша ,мъжо направо го подлудих и на всичкото отгоре му "всях" фобия от паяци .

хлебарки-дето са като лимузини,

Хахаха , е как го измисли това сравнение ,уби ме! 

обсерваторията на Рожен-там на 40м. от земята има пръстен който обикаля целия телескоп-не е масивна площадка а една решетка, естествено с перила, като гледам напред няма проблеми, но погледна ли надолу и се смразявам-тоя страх тогава някак го надмогнах. Страхотно е като изживяване

Накарах ги да затворят вратата към терасата , за да слезна по стълбите , после видях колко е страшно на снимките.


--------------------------------------------------------------------------------
Известни “страхливци”

Въпреки че фобиите ни пречат много, историята познава доста знамените личности, които са носили страховете си до края на дните си. Така например пълководецът Наполеон се е страхувал от котки. Доктор Фройд е изпитвал ужас от пътуване с влак. Силният Цезар не е спял никога на тъмно. Френският крал Анри се е страхувал да не пропусне нещо и винаги е повтарял действията си.


челен опит:

...Един успешен пример за борбата с фобията е постъпката на крупен бизнесемен, който имаше страх от това да не загуби всичко и се страхуваше от това да остане сам, разказва Недялкова. Този бизнесмен без пукната пара в джоба решил да изкара едно денонощие на улицата. Спал в Борисовата градина, искал храна от разни хора и след като видял, че се е справил, страхът му изчезнал.

източник: http://www.big.bg/modules/news/article.php?storyid=64296

Страх ме е за семейството и близките - да не се разболеят, да не загубя някой от тях. Мисля, че страхът дойде, когато баща ми почина. Бях на 19 год., но с течение на годините вместо да преодолявам загубата, аз започвам да я чувствам все по-осезателно.
Страх ме и от високо, макар и не панически. Но, не мога да се кача на виенско колело например, нито да застана на ръба на някаква височина.

Да се включа и аз. Страх ме е в асансьори и самолети.
За капак се оказах в асансьора веднъж, когато започна земетресение и спря тока, бях между девети и десети етаж, излизане няма, тъмно, блокът се евакуира, а една жена истерично крещи "Земетресениееее...". Аз тогава всъщност схванах, че асансьорът не е спрял, защото децата дърпата врата на партера, а защото токът е спрял (нямаше крушка). И че не се придвижва с придърпване надолу, а че се люлее... Тогава бях на 16 и фобията ми до такава степен се засили, че се катерех пеш до 12тия етаж. После нещата постепенно се поуспокоиха, сега почти напълно е преодолян този ми страх. Почти, защото сънувам от време на време как се возя в асансьор, който не спира на етажа, на който трябва, а го подминава и не спира никъде, подминава и последния етаж... сънят свършва бързо. Един път обаче както подминава последния етаж и се превъртат етажите примерно 20, 21, и т.н., сънят не свършва а продължава 50, 51... и аз си викам "а да бе, 551, как ли пък не, то така и 1500 може да стане..." и ми стана много смешно. Досетих се, че е сън. Случвало ли ви си е?

А за самолетите... тъпото е, че ми се налага да летя. Понякога нямам проблеми, понякога доста ме тресе шубето, даже съм си мислела, че трябва да се успокоя, защото на самолета найъвероятно нищо нямо да му стане в крайна сметка, ама аз като кацне в какво ли състояние ще бъда.

Като цяло обаче колкото по-често летя, толкова по-добре се справям. Когато правя дълги паузи, след това е страшничко.

Аз и в самолети съм имала преживели, но страхът си ми е отпреди това.

 И мен много ме страх от смъртта и от болести.Искам хората които обичам да са вечно край мен и да са здрави.Да не ги мъчи нищо,да не се чувстват нещастни.Като тръгне някой на път направо откачам от притеснение звъня през час и постоянно предупреждавам  да се внимава.Мисля,че ставам много досадна.Страх ме е да загубя някой обичан от мен човек.Смъртта е нещо естествено което се случва на всеки,но тъгата и неизвестността от нея направо ме карат да настръхна при мисълта.
 Другият ми страх ,който усетих че придобивам от известно време е високото.Имам чувството ,че нещо ще ме накара да падна.Много глупаво,но не знам какво ми става.Май е от възрастта. 

Мен ме е страх от високото и от асансьори. Дори най-големите ми кошмари и страшни сънища са били,че падам от високо.
Страх ме е да не се случи нещо лошо с някой близък. Много ме е страх от катастрофи и много често като ме возят в кола ме е страх. При някои шофьори дори отказвам да се качвам.
И най, най, най големия ми страх - са болестите.
Преди бях толкова нехайна към здравето си, а сега само да кихне бебето ми изпадам в ужас.

Уличните кучета са No 1 в моята класация. Изпитвам истински ужас от тях, те естествено надушват страха ми - кошмарен омагьосан кръг. Веднага след това идват гълъби, врабчета и изобщо градските птици.

Уличните кучета са No 1 в моята класация. Изпитвам истински ужас от тях, те естествено надушват страха ми - кошмарен омагьосан кръг. Веднага след това идват гълъби, врабчета и изобщо градските птици.

Това може да го сложим като нова фобия с името полисофобия

Аз не знам дали имам точно фобии, но често изпитвам страх за близките ми - да не се разболеят, да не им се случат инциденти, да умрат - но предполагам, че това са по-скоро мрачни мисли, каквито на доста хора се случва да имат.
От високо също имам страх, получавам някакво много неприятно усещане в областта на слабините, това се получава при открите пространства, ако седя на терасата на висока сграда, например. преди седмици ходихме до Сан Марино, където на едни страшно високи хълмове има замъци, качих се на най-високата кула и ей богу сама си се чудех какво правя там, ужасно ме беше страх, вцепеняващ страх - по едни тесни тераски обикаляш кулата, с едни ниски парапетчета, как не изпадват туристите не знам...интересно, че като съм в затворени пространства, нямам такъв страх от високото, може би се чувствам защитена - не ме е страх да гледам от самолет, нито да се возя в стъклен асансьор.
Може би най-близкото до фобия състояние е, когато някой докосне врата ми - изпадам в панически ужас, камо ли докосването да е под формата на обвиване врата ми с ръка. четох веднъж някъде, че значело, че съм била удошена в предишен живот, но не съм сигурна, че вярвам в тези неща.

Аз пък изпитвам панически страх от жетварките който се появяват по време на жътва не мога да спя вечер непрекъснато ми се струва че имам в леглото от тях.Докато не премине тяхната поява не се успокоявам.А инъче понеже живеем на първия етаж и така по нисък етажа изпитвам непрекъснат страх от факта че може някой да се качи на терасата .Но друго ме притеснява че прехнърлих този страх на дедео си и то си затваря вратата на терасата постоянно а пък лятно време е горещо.Дано го преодолее поне детето .

Веднъж със сестра ми открихме в банята, удавен в една кофа някакъв паяк с гоелми космати крака - в резултат доста време ме беше страх от паяци, но отмина.
Безумно много ме е гнус от пеперуди. В началото бяха само нощни, но сега и дневните. За сега само са ми неприятни котките, още не ме страх. Имам чувството, че ако се доближи до мен по-скоро ще я сритам, отколкото да избягам.
Като малка ми биеха много инжекции между лакътя и рамото. И до сега ако някой ме хване там имам чувството, че много боли и веднага се дърпам и удрям дори преди да помисля какво правя.

Като малка ми биеха много инжекции между лакътя и рамото. И до сега ако някой ме хване там  веднага се дърпам и удрям дори преди да помисля какво правя.

и аз съм така с врата ми - действам инстинктивно, като някакъв рефлекс. но нямам спомен за подобна негативна случка с тази част на тялото ми.

 Имам силно изразена хидрофобия. Която, съчетана с местожителство до морето, си беше абсолютно нещастие. Ходя на плаж, но влизам само до прасците във водата, и то само в най-големите жеги, за да се разхладя.
 Вече не живея до морето, но пък се омъжих за страстен рибар, който постоянно ме мъкне по язовири. 

Страх ме е от змии и от подобни.
Страх ме е от извънземни и от злонамерени духове. 

Единствената ми фобия е от хлебарки - изпитвам панически страх,ужас,погнуса и отвращение от тези създания,мога да опищя квартала само като видя някоя...Не знам защо изобщо са създадени тези гадини...

Много ме е страх от патки,ама чак отивам на другия край на улицата
А най-големия ми страх е да не остана сама,че мога да загубя любимите си хора!

Мен от змии много ме е страх. Побиват ме тръпки само като си помисля. 

Мен от змии много ме е страх. Побиват ме тръпки само като си помисля. 

Аз си мислех, че ни обичаш двете с Жекича, ма явно съм се лъгала....