Аз да!
Страх ме е от високо ,буквално се вцепенявам и треперя , ако съм на повече от 4-5м височина (за повече не смея да говоря) .
Другият ми глупав страх е при навлизане в насрещното платно при изпреварване . Бррррр ,косата ми се изправя.
Давам си сметка , че няма реална опасност , но това е положението!
Даже съм се опитвала да ги преодолея на принципа "клин ,клин избива" , е не помогна .
Та така , признах си!

Ето някои  видове фобии:
Агорафобия — страхът да напускаш дома си или своята лична "безопасна зона". Това е единствената фобия, определена като заболяване.
Социална фобия — страх от социални контакти, излизане пред публика и др.
Специфични фобии — страх от определен обект или действие - примерно страх от кучета, от летене и др. Специфични фобии са примерно:
гленофобия, болестен страх от погледа на кукла
гeнофобия, болестен страх от сексуални актове
арахнофобия, болестен страх от паяци
кардиофобия, болестен страх от сърдечни заболявания
хинофобия, болестен страх от китайци
гинефобия, болестен страх от жени
педофобия, болестен страх от деца
философобия, болестен страх от философията
томофобия, болестен страх от хирургични интервенции
имофобия, болестен страх от противоречия, разногласия
танатофобия, болестен страх от смъртта
сотериофобия, болестен страх от влиянието на другите
сидеродромофобия, болестен страх от влакове, железопътни линии и пътувания с влакове
сколецифобия, вермифобия, болестен страх от червеи
ринофобия, болестен страх от носове
орнитофобия, болестен страх от птици
клаустрофобия, болестен страх от затворени пространства
никтофобия, болестен страх от тъмнина
керауфобия, болестен страх от гръмотевици
бетафобия, болестен страх от височина или дълбочина
оксифобия, болестен страх от остри предмети
мисифобия, болестен страх от замърсяване
мусофобия, болестен страх от мишки

ето и речник на човешките страхове:
http://www.rechnik.evropea.com/fear_A.html

От паяци, оттъмно, от смъртта-ама тва последното е по-скоро психо, не фобия.От високо не че ме е страх, но залитам -може и страх да е.А и клаустрофобия-откачам ако знам, че не мога да изляза отнякъде.Може да е голямо помещение , но кат знам че съм заключена полудявам.А ако е тясно си затварям очите, защото мога да се взривя от страх.
Хихи, и аз си признах

Най-много ме е страх от асансъори-сама не влизам независимо колко етажа трябва да изкача.Много ме е страх от смъртта-може би защото миналия месец за първи път се сблисках с нея когато свекърва ми почина но още ми е пред очите не толкова в ковчега колкото как я заварихме починала на леглото.
Малко ме е срам но ще си го кажа-страх ме е да влизам сама в обществени тоалетни и най-вече да се заключа-ами ако нещо заяде и не мога после да си отключа кой ще ме извади.....
е признах си това е ...

Страх ме е от малки пространства пълни с хора - имам чувството че ще се задуша и също така немога да се воза или да карам малки коли 

Аз имам страх от жаби и всякакви гадни буби-направо изпадам в истерия при вида на някоя тлъста хлебарка или бръмбарче!А в същото време толкова обичам лятото да сме сред природата.Ама вече никой не ми се връзва като кажа,че ми се ходи на палатки-познават си ме и знаят какво пискливо преживяване ще бъде

Страх ме е от паяци и змии.Направо откачам от тях!
Страх ме е също от дълбока вода-да не се удавя,а обичам морето!
Страх ме е за близките ми-да са живи и здрави,откачам при мисълта,че може да им се случи нещо лошо!

А аз имам фобия от насекоми. Без значение на вид, подвид и т.н. Има ли крила, гледай какво става...
И страх имам от вода - като се къпя, съвсем спокойно мога да се удавя   Ще ви спестя защо

Аз имам жестока фобия от болести-все ме е страх да не се разболея
И другата ми фобия е от асансьори-направо съм способна да тичам по стъпала ако ще и 20 етажа нагоре отколкото да се озова в асансьор.

Имам страх от затворено пространство. Който се появи след някъде 26,27годишна възраст. И до сега не ми е ясно как стана. Много ми е трудно когато пътувам с автобус / ако слезе шофьора и останем затворени излудявам/, с асансьор изобщо не се возя. Незнам до колко всъщност мога да изтърпя една стресова ситуация. Старая се да дишам дълбоко в сюблимен момент.

най голямата - когато изпреварваме и отсреща се зададе ТИР - мога да припадна от страх.моят мъж реши да ме излекува като изпреварваше камиони на прохода Шипка  , как оживях незнам.направо ми идваше пеша да сляза да ходя.
по малката фобия - светкавици и гръмотевици.по скоро шума от силен гръм
   до скоро съм нямала фобии, това е от няколко години.първата ми и най голямата може би е следствие на случващото се по пътищата..

Старая се да дишам дълбоко в сюблимен момент.

И аз така, само това ме спасява-дишам и броя, иначе се задушавам.

имам фобия от:
- змии - панически ужас, започвам да пищя дори от безобидните смокове
- от високо - ако съм в апртамент, по-висок от 5 етаж, не излизам на балкона. като по-малка се опитвах да се справя с това, като се качвах по онези ужасни люлки по морето ,наречени гондоли, но и това не помогна.
- имам страх от мълнии, не от гърма, а от електрическата светкавица, всеки път като разкарвам песа и навън святка, ми се изправя косата, ама какво да се прави, няма да се стиска животното, я 

А аз този страх от високо си го имам откакто се помня. Няма начин да видя красив пейзаж в планината от ръба на някоя пропаст , нещо повече крещя като обезумяла по всеки , които се опита да го направи . Предизвиквам смях у останалите , но е невъзможно да се владея. Мразя самолетите!
 Едно е сигурно от мен никога няма да стане делтапланерист и никога няма да скоча с въже от който и да е мост , а за парашут -ама как го правят тия хора?!

Цитат на: miusli в Септември 18, 2008, 11:17:25 am

Старая се да дишам дълбоко в сюблимен момент.

И аз така, само това ме спасява-дишам и броя, иначе се задушавам.

вие поне си имате метод за овладяване ...

Имам само една фобия-плъхове.Мога да припадна.Дори на филм или по новините да видя плъх (наскоро показваха в Плевен за плъховете по реката) и сърцето ми започва да препуска бясно.От малка ми е това.Иначе змия, хлебарка-минавам и заминавам без да трепна.Нито към насекоми, нито към пространства, нито към вода (голяма съм жаба).Само плъхове.ПАНИЧЕСКА ФОБИЯ!

Аз се страхувам от тъмното, ама истински. Не се смейте.   Имам чувството, че тъмнината има плътност някаква, ужасно е. Когато влизам сама вкъщи и е тъмно, първо провирам ръка, за да светна в коридора и чак тогава прекрачвам прага. За разходка сама навън в природата по тъмно въобще не си и помислям. И двамата със съпруга ми сме много запалени по ходене по планини, палатки и т.н., но....стане ли тъмно, с топ не можеш ме мръдна от светлината, или огъня.

Страхувам се от скакалци (онези зелените и огромните). Настръхва ми всяко косъмче по тялото като  видя такава гадина, а ако ме налази пищя като заклана.  

Не знаех, че страха от птици е орнитофобия. Та, страх ме е масово събиране на птици, та даже и гълъби. Още от онзи филм "Птиците", ако помните. На скоро гълъби нападнаха количката и децата, и чинията ми в заведение, ужасно неприятно беше. Сигурно бяха 100, като озверели.

Имам и клаустрофобия. В асансьор, малка стая с много хора, също и от тълпи хора, или много хора срещу мен. Страхувам се да не остана заключена или затворена. В тази връзка някой ползвал ли е новата "евротоалетна" на НДК  . Като космически кораб е.

Страх ме е от водата. Не плувам, не обичам водата, страхувам се от дълбокото, несигурното. Това е май засега.  

А, дааа, имам фобия от лицемерите, енергийните вампири, и егоистите . В последно време редуцирам този тип контакти.

А, дааа, имам фобия от лицемерите, енергийните вампири, и егоистите . В последно време редуцирам този тип контакти.

О да, това съм го пропуснала.НАпоследък настръхвам от такива.Преди просто ги разучавах с интерес, но сега вече се изприщвам.
Порпуснах да добавя към фбиите си и змиите. Скачам , бягам и крещя като за последно.Може и рекорд да съм постигнала в бягането, ама няма кой да го мери...

Страх ме е за близките ми-да са живи и здрави,откачам при мисълта,че може да им се случи нещо лошо!

Е това направо ме съсипва! Постоянно се притеснявам за тях, постоянно ги мисля.
Страх ме е от смъртта! Но сякаш не толкова от моята, колкото от тази на близките ми - не искам да си представям живота без тях!

Страхувам се и от буболечки - отвратителни са ми!

Цитат на: nin4eto в Септември 18, 2008, 11:05:32 am

Страх ме е за близките ми-да са живи и здрави,откачам при мисълта,че може да им се случи нещо лошо!

Е това направо ме съсипва! Постоянно се притеснявам за тях, постоянно ги мисля.
Страх ме е от смъртта! Но сякаш не толкова от моята, колкото от тази на близките ми - не искам да си представям живота без тях!

Страхувам се и от буболечки - отвратителни са ми!

Все едно аз съм го писала-1:1

Имам страх от буболечки, паяци, червей и тем подобни гадинки, включително змии гущери и сие . Не пищя чак, някак си запазвам самообладание, но тръпки ме побиват.
Откакто дядо ми почина, може би защото няма месец все имам чувството, че има някой зад гърба ми. Това се отразява и на нервната ми система. Страх да не загубя още някой близък, разбира се. Май никога няма да ме напусне.
Откакто ударната вълна от взривяващите се бомби на поделението до Челопечене се стовари върху ми, като че ли станах и малко истеричка. Освен трясък и гръм и силен шум ме изнервя. В къщи няма щори и тъмни пердета, трябва да се вижда навън и по възможност винаги да има отворен прозорец или врата. Лятото всичко е отворено. Тъмните завеси ме изнервят, чувствам се като в дупка и се подтискам.
Е признах си колко съм луда. Според мен всеки страх идва от някъде. Преди няколко години един микробус мина през мен. отзад влязох и ме изкараха отпред, като предния мост на колата счупи ключицата ми. От там идва според мен последният страх. Ако някой ме прегърне по силно и ме притисне ми причернява.
Със сигурност съм на челно място