Дойде най-накрая май и моят ред... След 6 години борба със стерилитета (4 инсеминации, лапароскопия, 3 цветни снимки, 2 опита ин витро - първият завършил с кухо яйце, вторият с мисед, един неуспешен трансфер на замразени), след поредния опит благодарение на д-р Александров /Университетски ин витро център-гр.Варна/ и на всички от този форум, мога да кажа, че чудото се случи и на мен.
Благодаря на д-р Александров, че непрекъснато беше и все още е до мен, че изтърпява безбройните ми глупави въпроси, че за него няма делник и празник, няма ден и нощ, винаги и по-всяко време е готов да се отзове. Благодаря му за всичко, което е направил за мен през годините, в които се познаваме, за моралната, материална и духовна подкрепа, за това, че е преди всичко човек и лекар със златни ръце и сърце.
Благодарна съм и на случайността, която ни срещна, никога няма да забравя вечерта след пункцията на първия ми опит, когато се появи на вратата на болничната стая, за да види как съм (имаше опасност от хиперстимулация при мен), независимо, че лекуващият ми лекар тогава беше друг и не си направи труда да се заинтересува от състоянието ми , а д-р Александров беше просто в екипа.... Благодаря!
Благодаря и на момичетата и момчетата от форума, без които едва ли в момента щях да пиша тези редове, а най-вече на Eleonor, Delfy, DESI 2, Mimiki, както и на всички останали. Тук намерих много ценни и истински приятели, които няма да изброявам, защото те си знаят кои са.
Естествено имам да извървя още доста път до финала и искрено се надявам всичко да завърши благополучно, след прокървяванията през първите 3 месеца, след някои неясноти, които изникнаха после, след безбройните прегледи и изследвания и консултации, май вече се видя светлинката в тунела и вярвам, че ще успея да дочакам срещата с моя малък мъж, а също и с някоя малка госпожица, за каквато кандидатствахме паралелно с провеждането на опита.
Стана малко дълго, а колко още ми се иска да пиша...
