ЗАЩО НЕ Я ФРАСНЕШ С НЕЩО? КУЧКА!!!!!
  ПРЕГРЪЩАМ ТЕ ТИ СИ МНОГО СМЕЛА И МЪДРА ЖЕНА !

Обаче Лиско,когато забременееш-дори не и казвай!Тя не заслужава да знае!Нито после да се грижи за бебето ти!Дано още другия месец си бременна!!!

ЗАЩО НЕ Я ФРАСНЕШ С НЕЩО? КУЧКА!!!!!
  ПРЕГРЪЩАМ ТЕ ТИ СИ МНОГО СМЕЛА И МЪДРА ЖЕНА !

ЗАЩО НЕ Я ФРАСНЕШ С НЕЩО? КУЧКА!!!!!
  ПРЕГРЪЩАМ ТЕ ТИ СИ МНОГО СМЕЛА И МЪДРА ЖЕНА !

Цитат на: pimi в Септември 24, 2008, 16:05:43 pm

Моята свекърва почина преди 2 месеца.Никога не сме се разбирали-за нас важеше два остри камъка брашно не мелят.Може да не съм я обичала но се стараех да я уважавам колкото и на моменти да ми беше трудно,но никога не съм забранявала да идва у нас,да вижда дъщеря ми-все пак тя и е внучка,да вижда сина си.Той може на мен да ми е мъж на на нея и е дете и го е отгледала от едно парче месо.Да не говорим пък че никога не съм и''посочила вратата''както тук някои се изразиха.
Защо поне за миг не се поставите на мястото на свекървите си?Ако на вас след време бъдещата ви снаха не ви допуска до дома си и съответно до детето и внучето ви?А голям купон ще стане тогава.Ако мъжа ви не допуска вашите родители както вие майка му много добре ли ще се чувствате?За мен в живота са нужни компромиси както от единия така и от другия.Съжелявам лиско за това което се е наложило и се налага да изтърпяваш.Абе тая жена пред нищо не се спира .Не ти стигат проблемите със забременяването ами това нещо да му търпиш простотиите.Незнам аз как бих реагирала ама тя наистнина нищо не заслужава .И е много грешна заради тези помисли нейните че криеш парите за инвитрото за себе си.Брей човешката злоба докъде може да доведе и няма сприране и граници.И въпреки всичко ти пожелавам всичко хубаво и успех във всички начинания на вашето семейство.Нека цари любов и разбирателство в семейството ви напук на всичко и всички.
Моята свекърва не беше идеална но аз не съм цвете за мирисане.Всеки си има кусури.Когато аз ходех у тях се съоразявах с нея колко се съобразяваше тя с мен у нас вече е друг въпрос.
Ще кажа само още нещо-с тях тощо но и без тях още по-лошо!

:)Пими, само един въпрос:)
когато свекърва ми си позволи да ме напсува на майка, после на още нещо (причината беше, че я помолих ние да си се занимаваме с финансите на нашето семейство защото преди мен се е занимавала тя), когато след като простих заради сина и тя ми върна с разправяне пред половината квартал как бебето ми било паднало и затова сам отслабнала (аз никога досега не съм забременявала а тя знае защо),отблагодари се и с това, че докато ние вземахме заем за икси-то, тя блъскаше с ръка по масата (не е израз само, а истина) и ми казваше, че и дължим пари защото била инвестирала в сина си и сега иска той да си връща инвестицията а аз бях 3 дни след трансфер и не си спомням как се довлякох до вкъщи от срам, обида и неразбиране ЗАЩО?
Та въпроса ми е...как да я уважавам при положение, че е майка и по-добре дори от мен трябва да разбира какво, кога и как да говори.По добре и от мен би трябвало да знае какво е да имаш възпитание и човешко отношение.
Как да я уважавам, когато нарича майка ми селянка само защото сина и не крие, обичта към тъща си, и защото майка ми си ходи на село и се претрепва от работа събота и неделя но и харесва.Как да я уважавам, когато "селянка" е най-"милото" обръщение към нея?За себе си нямя да споменавам.
И това е преди да спра да търпя и да я помоля да стои далече от мен.Не от сина си, и живот и здраве от внуците и...само от мен.
Пими, ти можеш ли да уважаваш такъв човек?
Аз имам много кусури, понякога никак не съм добра, бяла и разбрана, но никока не съм показвала неуважение към нея и съм и била благодарна дори само заради това, че сина и го има, което не е никак малко.
Аз немога вече да я уважавам , но най - важното е, че не искам, защото когато ме псуват на майка и за благодарност към прошката ми ме псуват на мъртвия ми баща някак...ми е грозно да се преклоня.
Затова и немога да се поставя на нейно място защото НИКОГА не бих могла да бъда толкова ниско до земята.Затова и без нея ми е по-добре а не по-зле.

Нищо лично към теб Пими, просто емоциите ми взеха връх след като днес до мен достигнаха поредните смразяващи коментари как аз съм направила сина и стерилен и съм се правела, че правя инвитро за да си слагам парите в моя сметка:)
Немога да я уважавам:)
Мога само сега да поплача, надявайки се да ми олекне заради самотата, заради това, че немога и нямам право да споделя с мъжа си, защото не заслужава да му го причинявам, надявайки се да мине бързо времето докато си дойде и започнем следващата процедура и надявайки се утре пак да се събудя усмихната:)
Извинявайте момичета...дойде ми в повече:)

Непонятен ми е този български манталитет - отнасяй се към някого с добро, та да ти се качи на главата. Както и не мога да разбера да правиш всичко за майка си и най-накрая пак да те упреква. Ей, това най не мога да понеса, да гледам как тъпче собственото си дете!