Трябва да си затвориш очите според мен-ако искаш уважение и към твойте родители
Аз напълно те разбирам и да ти кажа това което аз търпя е по зле от това да имам гадна свекърва на гости

Не съм съгласна, че трябва да си затвориш очите. Още повече, че сте стигнали до раздяла заради нея (не съм следила предната тема). Уважение -  да, но да преглъщаш - не. Но всичко зависи от съпруга ти.

Научи се да казваш в очите нещата които те дразнят. Естествено без да ставаш нагла, само неща които много те дразнят и няколко пъти премълчаваш. В случая със свекърва ти, вдигни телефона и кротичко и обясни защо няма място в дома ви. Ако седне да ти мрънка, че няма пак да е така и тем подобни, остави я да дойде. Дръж се нормално и ако отново започне старата песен на нов глас посочваш категорично вратата.  Дала си и втори шанс, пак не се държи нормално, трети няма да има и край. Моята след последната сцена преди няколко месеца е по тиха от тревата. Опитва се на моменти да пробие, но се скастря моментално в зародиш. Само да ти кажа, че ние с мъжа ми сме от 10 години заедно. Събирах си багажа няколко пъти заради тях а живеем отделно. В крайна сметка с мъжа ми си обещахме, че повече това няма да го допуснем. Ако все пак се появят си намираме веднага какво да свършим и така 
Малко да се посмеем. Имам си работа от няколко години. Днес свекър ми се появи и ми  каза че ми е намерил работа и то представете си на компютър каквато е била спецлността ми. За справка само казвам че съм последна година студент в Технически университет със специалност Електроника . Попитах го защо ми търси работа, като аз от 3 седмици вече съм на работа и не съм и споменавала, че искам да се местя или не съм доволна. Той само учудено ме погледна и пак ми вика: Ама аз говорих с жената, тя ти намери работа на компютър.
Е това са хора без работа, ходят решават, говорят си :lol:Снахичката се залежа почти две години в къщи, дай да и намерим работа :lol:Няма лошо, нека си уплатняват времето
Знам, че е неприятно, особено в момент в който човек иска спокойствие, но това е. Родителите са даденост, там нямаме право на избор.

Цитат на: anastacia682 в Септември 18, 2008, 12:44:13 pm

Трябва да си затвориш очите според мен-ако искаш уважение и към твойте родители
Аз напълно те разбирам и да ти кажа това което аз търпя е по зле от това да имам гадна свекърва на гости

Не съм съгласна, че трябва да си затвориш очите. Още повече, че сте стигнали до раздяла заради нея (не съм следила предната тема). Уважение -  да, но да преглъщаш - не. Но всичко зависи от съпруга ти.

Напълно подкрепям думите че не трябва да се мълчи и да се преглъщат нещата.Но твоята задача е да поговориш със съпруга си и да му изясниш нещата а неговата задача ако те обича и иска да запази семейството си от тяхната намеса да те защити.Никакво мълчание още повече че като и той им каже нещата в очите ще са наясно че няма да им минават номерата .Просто съпуга ти трябва да е зад гърба ти и той преди теб даже да се намеси.

Но твоята задача е да поговориш със съпруга си и да му изясниш нещата а неговата задача ако те обича и иска да запази семейството си от тяхната намеса да те защити.
[/quote]Много точно казано

Вече говорихме с мъжа ми,използвах доста от съветите ви,както и директно някои изказвния и той също е на мнение,че това и идване ще е последно,ако пак почне с номерата си.Решил е да говори с нея и си обещахме че няма да допуснем изпълнения като миналата зима.Ясно е че всъщност ние нямаме нужда от кой знае каква помощ за бебето -особено ако родя нормално.Той иска да и покаже загриженост и да не я оставя сама тази зима-нали свекъра почина преди 7 месеца.
Аз лично я посрещнах тогава с голямо желание и радост,а стана така,че едва ли не насила я удържахме последните 3 седмици...Дано сега наистина се държи нормално,опитвам се да не се настройвам негативно.

Браво. Дано се държи добре жената и нямате проблеми. Искрено се надявам
Важното е че съпругът ти те подкрепя. 

С моя мъж най-вероятно ще се разделим.Заедно сме от почти 10 години, 8 от които прекарахме по болници, доктори, лечения и подобни.Само миналите по този път знаят какви нерви са това, колко мъка, празна надежда, болка във всеки смисъл на тази дума и сълзи.
Голяма част от напрежението в семейството ни, което в крайна сметка доведе до пълно охлаждане от моя страна към мъжа ми, беше 'доставено' от страна на неговите роднини.Подмятания, обиди, засягания...Колко скандали сме имали заради майка му, не е истина.
И въпреки това нещата, които прочетох тук просто ме втрещиха.Имало е периоди, през които по почти година не съм стъпвала в свекърва ми.Но нито веднъж не ми е минало през главата и една трета от нещата, които съветвате момичето.Нито веднъж не съм казала на мъжа си-няма да ходиш там, няма да я виждаш.Каквото и да е-аз съм му жена, тя му е майка.Хубава, лоша, това е положението.Нито искам да ми търка пода, нито да ми пере пердетата, нито подобни.
Сега ходя там.Тя се държи страшно мило.Интересува се силно кога ще правим процедура.С какво можела да ни помогне.Но вече е малко късно...аз не обичам сина и.Тотално съм претръпнала към него, от няколко месеца дори не спим в една стая, живеем като съквартиранти...Моята борба на този етап е приключила.И голяма част от вината е тяхна.
Моя съвет към  daniski е да остави свекърва си на заден план.Да не допуска с мъжа си да се карат заради нея, защото аз го допуснах и нещата тръгнаха в обратна посока.Не съм чела предишната тема, но ми се струва, че ако седнеш да поговориш не с мъжа си, а с майка му, ще имаш по-голям ефект.Опитай се да и обясниш, че тя ще бъде баба на това дете, то ще я обича.Обясни и, че ти не си врагът в случая...
Не допускай да се отчуждите заради нея..аз го осъзнах прекалено късно.
Момичета, не тръгвайте все с рогата напред....

Моя съвет към  daniski е да остави свекърва си на заден план.Да не допуска с мъжа си да се карат заради нея, защото аз го допуснах и нещата тръгнаха в обратна посока.Не съм чела предишната тема, но ми се струва, че ако седнеш да поговориш не с мъжа си, а с майка му, ще имаш по-голям ефект.Опитай се да и обясниш, че тя ще бъде баба на това дете, то ще я обича.Обясни и, че ти не си врагът в случая...
Не допускай да се отчуждите заради нея..аз го осъзнах прекалено късно.
Момичета, не тръгвайте все с рогата напред...
Браво Мимка!точно това се опитах и аз да подскажа,но не съм могла да се изразявам толкоз ясно като нея
Успех!

И аз за, че тръгвайки с рогата напред се стига до никъде-най-много до раздяла
Този съвет на мен ми е даван в този форум и има голям ефект
Скандали и обиди не водят до никъде

Да споделя и аз своите преживявания преди и след раждането на сина ми. Със свекърва ми никога не сме разговаряли на един език, многократно съм се опитвала да й обяснявам, че например не е важно за мен детето как ще се казва, а дали ще е здраво,като тя в разговор още преди да забременея ми завя, че трябва да носи името на свекъра, както повелява традицията. По същата тази традиция, като забременях и вече се очакваше да родя, каза идвам да помагам за бебето, защото се пада на свекървата да я свърши тази работа. И аз след кратък разговор с мъжа ми и много притеснения преди раждането се съгласих да дойде да ПОМАГА. Въпреки, че за мен идеалният вариат беше сами да се справяме с мъжа ми, но той не можеше да отсъства от работа, а и нали да не разваляме отношенията с майка му. Викам си поне това хубаво събитие няма да доведе до караници, но..... Много съм грешала.
Свекървите не са лоши хора по същество, те са отгледали свойте деца, сега сме ние тези който ще ставаме и сме родители и който носят отговорност за децата си и за тяхното отглеждане и възпитани, така както искаме. А това е нещо което трудно го проумяват Свекървите-те нали са с много опит. Едно такова вмешателство и нежелание за разбира от страна на свекървата може да доведе до още по жестоки скандали, нерви и раздяла. А тогава когато е в къщата ти за Помощ, просто си поставена пред свършен факт и пред варианта ако нещо не ти харесва да и кажеш да си върви. От там изостряне на отношенията с мъжа, защото тя майка му не е дошла за лошо, а да помага. И така поне пре мен се развиха нещата. Така че всеки прецинява сам за себе си, аз съм правила много компромиси, но когато са свързани с детето ти боли много и когато виждаш, че дадено нещо можеш да го направиш моного по добре за свето дете от друг, който е дошъл да помага и не ти дава тази възможност е найстина тежко.
В този момент мила ще се нуждаеш основно от спокойствие и разбиране, за да можеш да отглеждаш с любов детето си. Това се опитай да внушиш и на мъжа си, а от там и на свекървата. И направета така, че да създадете тази обстановка, като около вас са хора от който найстина имате нужда, а останалите помолете за разбиране и нека отложат идването, а ако вие имате нужда от тяната помощ, ще ги извикате.
Малко дългичко стана, но се надявам да съм ти била полезна.
Успех и много приятни емоции.

 d_nov,


примирила съм се вече че тя ще дойде.просто се надявам да няма проблеми.а пазарите около името ги има и при нас,че как!трябваше ако е момче да е на свекъра,ако е ммомиче-на нея.Да ама сега като е момче-оказа се че пак трябва да е на нея,щото той почина и нямало как да знае че бебето е кръстено на него...нямало да се радва.
А тя е жива...
Но честно да ви кажа,това не ме вълнува особено-аз искам да е живо и здраво,пък името не ми пука на кого ще е...

Даниски, чувала съм че дете не се кръщава на починал човек. Имай го предвид ако искаш....И дано наистина всичко мине добре.
Мимка ме разтърси из основи-такова хубаво младо момиче, а какво имало зад гърба му....Живот...

Моята свекърва почина преди 2 месеца.Никога не сме се разбирали-за нас важеше два остри камъка брашно не мелят.Може да не съм я обичала но се стараех да я уважавам колкото и на моменти да ми беше трудно,но никога не съм забранявала да идва у нас,да вижда дъщеря ми-все пак тя и е внучка,да вижда сина си.Той може на мен да ми е мъж на на нея и е дете и го е отгледала от едно парче месо.Да не говорим пък че никога не съм и''посочила вратата''както тук някои се изразиха.
Защо поне за миг не се поставите на мястото на свекървите си?Ако на вас след време бъдещата ви снаха не ви допуска до дома си и съответно до детето и внучето ви?А голям купон ще стане тогава.Ако мъжа ви не допуска вашите родители както вие майка му много добре ли ще се чувствате?За мен в живота са нужни компромиси както от единия така и от другия.
Моята свекърва не беше идеална но аз не съм цвете за мирисане.Всеки си има кусури.Когато аз ходех у тях се съоразявах с нея колко се съобразяваше тя с мен у нас вече е друг въпрос.
Ще кажа само още нещо-с тях тощо но и без тях още по-лошо!

Моя съвет към  daniski е да остави свекърва си на заден план.Да не допуска с мъжа си да се карат заради нея, защото аз го допуснах и нещата тръгнаха в обратна посока.Не съм чела предишната тема, но ми се струва, че ако седнеш да поговориш не с мъжа си, а с майка му, ще имаш по-голям ефект.Опитай се да и обясниш, че тя ще бъде баба на това дете, то ще я обича.Обясни и, че ти не си врагът в случая...
Не допускай да се отчуждите заради нея..

Последното ми желание е да се карам с нея!!!Аз и преди не съм се карала-дори забележка не съм и правила за нищо!между нас двете не е имало скандал.
За това ми е и толкова криво!Мъжът ми не беше я посещавал 14г. докато са били в БГ-живеещи на 7км.едни от други.С бившата снаха не са си говорили почти от сватбата им и бабата не познава единствената си внучка!Никога не им е била на гости,дори не е знаела къде точно им е апартамента!когато се запознахме и чух това,останах поразена.
АЗ бях онази,която настоях мъжа ми да започне да и се обажда редовно от тук и да и праща пари.ТОЙ не беше въодушевен от поканата да ни дойде на гости,аз се радвах,защото като нямам майка...на всички им идват гости от БГ и се радвах че и на мен идва някой. :?Купих и подаръци за добре дошла,после и много други.
А то какво излезе?а-а,да събираме багажа...
Е затова се чувствам като идиот.
А тя е само на 63-не е стара и може наистина да ни е от помощ.Да не даваме детето на ясла от двумесечна възраст...
Чудя се дали дългите години в които е живяла без никой друг около нея не са я направили егоист и саможива.
Момичета,не искам да и се обаждам и да и казвам "не идвай"-това няма как да завърши добре!
Решили сме че ще дойде,тя звучи радостна от това.а и аз няма да работя когато тя ще е тук,та се очертава бая време да сме заедно,ще я водя насам -натам,дано не се депресира.

Моята свекърва почина преди 2 месеца.Никога не сме се разбирали-за нас важеше два остри камъка брашно не мелят.Може да не съм я обичала но се стараех да я уважавам колкото и на моменти да ми беше трудно,но никога не съм забранявала да идва у нас,да вижда дъщеря ми-все пак тя и е внучка,да вижда сина си.Той може на мен да ми е мъж на на нея и е дете и го е отгледала от едно парче месо.Да не говорим пък че никога не съм и''посочила вратата''както тук някои се изразиха.
Защо поне за миг не се поставите на мястото на свекървите си?Ако на вас след време бъдещата ви снаха не ви допуска до дома си и съответно до детето и внучето ви?А голям купон ще стане тогава.Ако мъжа ви не допуска вашите родители както вие майка му много добре ли ще се чувствате?За мен в живота са нужни компромиси както от единия така и от другия.
Моята свекърва не беше идеална но аз не съм цвете за мирисане.Всеки си има кусури.Когато аз ходех у тях се съоразявах с нея колко се съобразяваше тя с мен у нас вече е друг въпрос.
Ще кажа само още нещо-с тях тощо но и без тях още по-лошо!

напълно те подкрепям
аз горе долу съм в такова положение
но трябват компромиси
просто -родител са

От прочетеното до тук стигнах до следния извод: универсално решение няма. Всичко зависи от 4 фактора:
-свекървата: дали е простовата и се меси от желание да помогне, дали е злобна по природа и обича да прави интриги и изобщо какъв човек е
-снахата: до колко е търпелива. Каквато и да е свекървата винаги има моменти в които ни дразни.
-съпруга/сина: до колко позволява на родителите да му се месят
-обстоятествата: дали живеят заедно, в един град или в различни държави и до колко често се виждат.
Всеки трябва да вземе решение сам за себе си. Държа се с уважение към родителите на съпруга ми, но не бих допуснала да ни скарат. Преглъщам някои неща, защото живея в тяхната къща. Но ако живеем в наш собствен дом и някой се опита да налага същите порядки бих се възпротивила. Понякога се замислям за моите родители. И те дразнят понякога половинката ми (че и мене), но се опитвам да ги държа настрана. Така че в крайна сметка, когато седнем двамата и вземем някакво решение, става така както ние сме го решили.
На момичетата, които са потресени от крайните мерки предложени тук бих казала, че има хора които наистина заслужават такова отношение. Според кучето и тоягата.
Момичета, пожелавам ви хармоничен семеен живот. Половинките са ви опората.

Моята свекърва почина преди 2 месеца.Никога не сме се разбирали-за нас важеше два остри камъка брашно не мелят.Може да не съм я обичала но се стараех да я уважавам колкото и на моменти да ми беше трудно,но никога не съм забранявала да идва у нас,да вижда дъщеря ми-все пак тя и е внучка,да вижда сина си.Той може на мен да ми е мъж на на нея и е дете и го е отгледала от едно парче месо.Да не говорим пък че никога не съм и''посочила вратата''както тук някои се изразиха.
Защо поне за миг не се поставите на мястото на свекървите си?Ако на вас след време бъдещата ви снаха не ви допуска до дома си и съответно до детето и внучето ви?А голям купон ще стане тогава.Ако мъжа ви не допуска вашите родители както вие майка му много добре ли ще се чувствате?За мен в живота са нужни компромиси както от единия така и от другия.
Моята свекърва не беше идеална но аз не съм цвете за мирисане.Всеки си има кусури.Когато аз ходех у тях се съоразявах с нея колко се съобразяваше тя с мен у нас вече е друг въпрос.
Ще кажа само още нещо-с тях тощо но и без тях още по-лошо!

:)Пими, само един въпрос:)
когато свекърва ми си позволи да ме напсува на майка, после на още нещо (причината беше, че я помолих ние да си се занимаваме с финансите на нашето семейство защото преди мен се е занимавала тя), когато след като простих заради сина и тя ми върна с разправяне пред половината квартал как бебето ми било паднало и затова сам отслабнала (аз никога досега не съм забременявала а тя знае защо),отблагодари се и с това, че докато ние вземахме заем за икси-то, тя блъскаше с ръка по масата (не е израз само, а истина) и ми казваше, че и дължим пари защото била инвестирала в сина си и сега иска той да си връща инвестицията а аз бях 3 дни след трансфер и не си спомням как се довлякох до вкъщи от срам, обида и неразбиране ЗАЩО?
Та въпроса ми е...как да я уважавам при положение, че е майка и по-добре дори от мен трябва да разбира какво, кога и как да говори.По добре и от мен би трябвало да знае какво е да имаш възпитание и човешко отношение.
Как да я уважавам, когато нарича майка ми селянка само защото сина и не крие, обичта към тъща си, и защото майка ми си ходи на село и се претрепва от работа събота и неделя но и харесва.Как да я уважавам, когато "селянка" е най-"милото" обръщение към нея?За себе си нямя да споменавам.
И това е преди да спра да търпя и да я помоля да стои далече от мен.Не от сина си, и живот и здраве от внуците и...само от мен.
Пими, ти можеш ли да уважаваш такъв човек?
Аз имам много кусури, понякога никак не съм добра, бяла и разбрана, но никока не съм показвала неуважение към нея и съм и била благодарна дори само заради това, че сина и го има, което не е никак малко.
Аз немога вече да я уважавам , но най - важното е, че не искам, защото когато ме псуват на майка и за благодарност към прошката ми ме псуват на мъртвия ми баща някак...ми е грозно да се преклоня.
Затова и немога да се поставя на нейно място защото НИКОГА не бих могла да бъда толкова ниско до земята.Затова и без нея ми е по-добре а не по-зле.

Нищо лично към теб Пими, просто емоциите ми взеха връх след като днес до мен достигнаха поредните смразяващи коментари как аз съм направила сина и стерилен и съм се правела, че правя инвитро за да си слагам парите в моя сметка:)
Немога да я уважавам:)
Мога само сега да поплача, надявайки се да ми олекне заради самотата, заради това, че немога и нямам право да споделя с мъжа си, защото не заслужава да му го причинявам, надявайки се да мине бързо времето докато си дойде и започнем следващата процедура и надявайки се утре пак да се събудя усмихната:)
Извинявайте момичета...дойде ми в повече:)

Горкичкия Лиско...толкова ми е жал за тебе!няма ли как да преустановиш контакт с нея?!Това на нищо не прилича!
Е такава как да я уважаваш?!?какъв компромис да направи Лиско?!

Горкичкия Лиско...толкова ми е жал за тебе!няма ли как да преустановиш контакт с нея?!Това на нищо не прилича!
Е такава как да я уважаваш?!?какъв компромис да направи Лиско?!

:)Наревах се едно хубаво:)отдавна ми липсваше поплакването:)
Даниски, аз не контактувам с нея вече освен в края на месеца когато и нося пари (рента от инвеститора и-сина и). Не се караме, не обиждам, не нотговарям на обидите и провокациите но това не пречи да ме боли когато се прибера в къщи:)
Копромиса ми е със самата мен и заради семейството ми, защото от това да се карам жестоко с нея по ми е свидно да пазя съпруга си от подобни дивотии. Затова и не искам да се занимавам с нея вече.Много по-добре ми е да се наплача...даже и ми харесва:)отколкото да се опитам да и обясня неща които тя много добре знае но е забравила какво е човещина.
Да е жива и здрава жената за да е спокоен мъжа ми защото за него е майка дори за мен да е "мащеха".
:)я се усмихвайте:)

Lisko като прочетох споделеното от теб, пожелах да те прегърна и да ти кажа че живее огромна човешката топлина в теб, нещо което те поставя на светлинни години от твоята свекърва и от хора подобни на нея.
Защо ли има хора, който толкова лесно стават родители, но и така лесно губят родителските си и човешки инстикти, а има много други който с нокти и зъби се борят да чуят мамо и татко и да дадат всичко от себе си, за да са най-добрите родители. Елиминирай я от живота си, от своето съзнание и мисли, погледни на нея като на същество което не заслужава капка внимание, не защото е твоя свекърва а защото няма човешко отношение към теб и съответно не го и заслужава. Моят роден баща се отнесе по същия начин към мен и колкото и да ми е трудно от години той не значи нищо за мен, само едно име, което някъде се движи в света, но с което нищо не ме свързва. Не се обременявай с нейния характер, а мисли за себе си и за човека, с който си в момента.
Желая ти много сила,любов и най-вече успех в борбата за детенце