Няма да пиша за днес. А за вчера...
Отивам на среща са приятелка. Самата аз в момента се намирам в период на сериозна дилема - мина ми първото инсе, уви неуспешно, имам предложение, и то примамливо от стария си работодател, но работодател, от който съм си тръгнала засегната..., а в същото време, за да продължа с арт имам крещяща нужда от средства... и така... се бият разни мисли в главата ми... В това настроение отивам на срещата с приятелка, може би ще поговорим, може би не, за това, още повече че тя ги и познава...
Обаче на срещата тя идва като топка кабел под високо напрежение, всяка фибра от тялото и излъчва нервност, отчаяние, мъка... От приказна на приказка - пак проблеми в работата...
Поговорихме. Отпусна се. Усмихна се. Успокои се. Мисля, че си тръгна по на ясно със себе си...
А аз си тръгнах усмихната. И щастлива. Усмихвах се сама на себе си. Можах да помогна на човек. Това не е ли прекрасно!