Приемът на йодосъдържащи препарати при автоимунни тиреоиди, какъвто е Хашимотото, е противопоказен. Няма значение дали жлезата е в период на хипер- или хипофункция. Установено е, че йодът отключва заболяванията от автоимунен характер на щитовидната жлеза.
Това е обобщението от моето ограмотяване по въпроса, очевидно ще трябва и много лекари да се ъпдейтнат по темата.
Смятам да дискутирам въпроса и с д-р Тодорова, естествено. Но засега ще внимавам с приема на йод!
Ще ви приложа малко извадки в този дух:
В. 24 часа, 21.11.2008 г., с. 4, Докторе, кажи!
Посочете диета при болести на щитовидната жлеза
М. ХРИСТОВА, София
Общовалидната препоръка е: храна, богата на витамини и микроелементи
Проф. д-р Боян Лозанов, медицинския център „Бодимед" - София.
В зависимост от характера и естеството на тиреоидното заболяване диетата е различна. При намалена функция на щитовидната жлеза(хипотиреоидизъм) наред с общо намаление на калориите за сметка на мазнините трябва да бъде ограничена до минимум консумацията на зеле, карфиол, броколи, бобови храни, цвекло, фъстъци и соя, както и богатите на йод продукти(орехи и морска риба). Йодът, както и някои органични съставки потискат още повече хормоналната секреция на жлезата. Йодираната трапезна сол също трябва да бъде намалена. Ограничения трябва да се спазват и при тиреоидита на Хашимото независимо от функционалния статус на жлезата. Това важи особено за йода, за който е доказано, че може да активира автоимунните тиреоидни реакции.
Водещи учени от страната на национална конференция в Плевен
Дарина БОГДАНОВА
От 27 до 29 април в хотел "Ростов" в Плевен повече от 70 водещи имунолози и ендокринолози от страната изнесоха данни за автоимунните заболявания на щитовидната жлеза. Учените от двете специалности за пръв път обединиха опита си по време на Националната конференция по клинична имунология, която се проведе в рамките на четвъртото издание на Плевенските имунологични дни. Организатори на престижния форум бяха Асоциацията по клинична имунология, секция "Имунология" към Съюза на учените в България и секцията по клинична имунология при Медицински университет - Плевен.
Ендокринолози от София алармираха, че процентът на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза сред българите през последните години се увеличава. Като основни причини за това те посочиха стресът и добавянето на йод в храната. Колкото и да е странно за широката аудитория, йодирането на солта се оказва нож с две остриета - от една страна този микроелемент предпазва от образуването на гуша, но пък от друга отключва автоимунните заболявания на щитовидната жлеза, които са генетично предопределени. Затова ендокринолозите апелират към Министерството на здравеопазването да се прецизират йодните добавки. Ендокринологът проф. Боян Лозанов от Медицинския университет в София, който е експерт към Министерството на здравеопазването по въпросите на йоддефицитните заболявания и член на Европейската тиреоидна асоциация, се присъедини към това становище. Той информира, че най-популярни сред автоимунните заболявания на щитовидната жлеза са Базедовата болест и тиреоидитът на Хашимото, които засягат между 5 и 15% от населението на страната, срещат се от 5 до 10 пъти по-често при жените, хронични са и лечението им понякога трае цял живот. Заради увеличената честота и дискретните симптоми на тези заболявания те могат да бъдат открити рано и динамично проследявани само чрез скрининг, единодушни са специалистите. Жените, които са подложени на стрес, на чести инфекции, чувстват хронична умора и отпадналост, имат ускорено сърцебиене и косопад, трябва да се изследват за описаните здравословни проблеми. Резултатите се анализират от ендокринолог, лечението е хормонално, но когато функцията на щитовидната жлеза все още не е нарушена към хипер или хипо, е много ценна селеновата профилактика. Селенът е много важен микроелемент, който трябва да се приема профилактично всеки ден, посъветва имунологът доц. д-р Емилияна Конова. Той се съдържа в чесновия лук, в броколите, в зелените растения.
Другите в този дух са от руски сайтове, не смятам да ги прилагам и тях.
Ето нещо и за селена:
В. 24 часа
16.01.2009 г.
Проф. д-р Боян Лозанов
работи в медицинския
център “Бодимед” - София.
Той отговаря на въпроса
на Е. ДАНАИЛОВА
Селенът е микроелемент, който има съществена роля в обменните процеси на организма, както и за неговата защита от редица вредни фактори на външната и вътрешната среда. Той е от съществено значение за функцията на щитовидната жлеза и действието на тиреоидните хормони в периферните тъкани, където ефектите му се конкурират с тези на йода.
В райони със селенов дефицит честотата на гушите е повишена дори при нормален йоден прием. Това се отнася особено за децата, бременните и кърмачките, които са най-чувствителни на намаления прием на селен и/или имат повишени нужди. В такива райони зачестяват случаите с автоимунни тиреоидни заболявания - тиреоидит на Хашимото, хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм (респективно намалена или повишена функция на щитовидната жлеза), което може да има неблагоприятно отражение върху развитието, растежа на подрастващите и хода на бременността.
Приемът на селен зависи от съдържанието му в почвата, а оттам в храните. В повечето европейски региони е доказано наличие на селенов дефицит, като България е една от най-засегнатите страни.
Напоследък зачестяват случаите с тиреоидит на Хашимото, за който е характерно образуване на специфични антитела към различни клетъчни структури на щитовидната жлеза. Това е следствие от нарушен или понижен толеранс на имунната система. Хроничното протичане води до увреждане на жлезата и до развитие на хипотиреоидизъм в около 1/3 от случаите. Макар и по-рядко, могат да възникнат Базедова болест, очни нарушения (ендокринен екзофталм,ТАО), усилен косопад (алопация ареата) или други съчетани автоимунни заболявания.
При всеки от тези случаи прилагането на селен е показано наред с основните медикаменти, целящи коригиране на функционалните нарушения (тиреостатици или тиреоидни хормони).
Съществуват различни селенови препарати. Най-подходящи са неорганично свързаните форми, чиято резорбция в червата е най-висока и ефективна. Прилагат се за срок 3 до 6 месеца в дневна доза 100 - 200 микрограма (една таблетка обикновенно съдържа 100 микрограма).
Проучваниета са показали, че в около 40% от болните с тиреоидит на Хашимото, приемали селен, тиреоидните антитела в кръвта спадат до норма - настъпва имунологична ремисия и стабилизиране на състоянието. В тези случаи рецидивите са много по-редки.
В случаите, при които антитела в кръвта не се доказват (антитяло негативни), прилагането на селенови препарати е без съществен ефект.
Това изисква задължителното им изследване преди назначаване на селена, както и проследяването им в по-късни етапи от развитието на заболяването.