Ето една статия на английски език, която "отваря очите" на чужденците, как (и колко) лесно могат да осиновят у нас по национална процедура. Предполагам, че ще е от практическа полза...
ADOPTING A BULGARIAN CHILD"It is not as hard as you may have thought. You only need to reside in Bulgaria officially" --- --- ---
Нашият закон направо
поощрява осиновителния туризъм, как чужденците да не се възползват...
Най-вероятно ще се намерят и български организации, които да помагат на клиентите си в този процес...
Защото у нас приоритет по националност не се дава
нито в националната нито в международната осиновителна процедура. По новите закони основният критерий за определяне вида на процедурата е местопребиваването. И какво се получава?
Не знам, дали сте чували, но в Гърция, например, изобщо не може да се осиновява в страната. За тях новият ни закон е като "златна мина" - Ако гърци живеят официално над 3 месеца в България, те ще могат да осиновяват в родината ни наравно с българите... Толкова е лесно - съседи са ни, няма граници... За англичаните национална ни осиновителна процедура също е "на една ръка разстояние"
предвид, колко големи такси се плащат в Англия и колко години се чака там... Знаем, че много техни съграждани си накупиха имоти в страната ни - те биха могли и да препечелват от тях, като ги дават под наем на съграждани, бъдещи кандидат-осиновители по националната процедура в България... След като ЕДИНСТВЕНИЯ критерий е местопребиваването, законът ни действително е написан като покана за осиновителния туризъм...
за сравнение - в Германия примерно кандидатстващите по национална процедура трябва да представят данъчна декларация от последните 3 години, като там в хода на така наречения "мачинг" за избор на родители се вземат в предвид както националността, така и други фактори...Компетентните служители у нас цитират Хагската конвенция до полуда (поне до моята
), но не се сещат да съобразят един от основните принципи:
на детето да се даде възможност да отрасне в среда, най-близка до родната или поне да отразят в законодателството ни (наредби и прочее) чл.16 от същата така често цитирана Конвенция:
Чл. 16 (1) от ХК: В случай че централният орган на държавата по произход прецени, че детето може да бъде осиновено, той: (b) взема надлежно предвид условията, в които е било възпитавано детето, както и неговия етнически, религиозен и културен произход;Нека не се изменя основния принцип на местопребиваване, но не разбирам, каква е причината, никъде в законодателството ни:
(1) да не е отразен критерия "националност"... Това, допълнено от факта, че (
2) вече НЕ се чакат 3 отказа, за да бъде допуснато едно дете до международно осиновяване, както и от новата особеност, че
(3) единствено социален работник и единствено по субективна преценка на "интереса на детето" ще определя, дали настанено в приемно семейство дете да бъде допуснато до осиновяване, ме навява на мисълта, че "интересът на детето" се развява като байрак, но изглежда законите ни са написани, за да защитават нечии други интереси...
--- --- ---
Ето линк към поредното интервю със Зам. мин. Машева, в което тя (точно както преди година и повече) говори за единствените критерии "обичайно местопребиваване" и "поредност", както и че щели да обсъдят
в бъдеще възможността да се дава приоритет на граждани от националността на детето... Година и отгоре не можаха да го обсъдят...
Спецсъдилища ще гледат делата на децата (последните два въпроса)
В същият този материал става дума и за това, че вече не са необходими три отказа, за да бъде допуснато дете до международно осиновяване:
"Отпадна стеснителното прилагане на разпоредбата и вече не се чакат три отказа от български семейства, за да бъде вписано детето в регистъра за международно осиновяване.""от български семейства"?! Хм... изглежда г-жа Машева се обърква в понятията... Ами ако тези български семейства живеят в чужбина? Нали няма националност? Може би става въпрос за "три отказа от граждани с обичайно местопребиваване в България"? Дали така е записано в текстовете?
... ... ...