Знам, че единствено в Германия не беше възможно извършване на социален доклад, което водеше след себе си големи трудности, тъй като българския закон изискваше такъв доклад по местожиявеене... Но във всички останали държави - Испания, Англия, Гърция и т.н... се извършваха социални доклади.
Исках да споделя мисли по повод думите на Фуси.
За социалните доклади по местоживеене се заплащаха високи такси (като дадения пример с Англия - 5000 паунда) и преди промените в СК. Ако наблягаме на този факт не изглежда ли, сякаш сме против старите разпоредби?
Това, което всъщност не е редно не са докладите а факта, че живеещите в чужбина българи се третират от закона като чужденци. Проблем са таксите НЕ за социалните доклади, а много по-високите такси за акредитираните организации, от които ние като българи изобщо нямаме нужда…
Спомена, че изготвянето на социален доклад по местоживеене продължава между 2 и 5 години. Всъщност обикновено този срок е много по-кратък, но и 5 години да траеше, какви претенции бихме могли да имаме в този случай към нашето правителство? Проблемът е, че подавайки документи като чужденци в Министерство на правосъдието, българите живеещи в чужбина трябва да се наредят на опашка наравно с чужденците и да чакат с години (при вече готови социални доклади по местоживеене)…
Хубав ден!
Здравейте моми4ета, знам, 4е вашите проблеми са много по-големи от моите, и 4е в тази тема се пише и набляга главно на ситуацията с новия закон и отказите, но моите постове в темата за осиновяване сдатират и са свързани с предишния закон, според който българите влизаха в местния регистър но се проу4ваха по местоживеене, който според мен също е толкова абсурден, колкото и новият му вариант.
4анда, мила, моите претенции са именно към социалните доклади и ако ще се сформира група за дискусии и ако ще се променя закона, аз настоявам и се моля и умолявам да се вземе в предвид и проблема с социалния доклад.
Моите притеснения относно стария закон, който вие искате да върнете, а аз искам да се "подобри" ( освен ако не искам твърде много ) са следните:
1. 4андра, ти каза 4е само в Германия не можело да се издава доклад на 4ужденци- ами какво ще стане ако след години и в другите страни спрат да издават- тогава пак ли ще променяме бг закона- мисля ако се променя сега, да се предвиди и избор на българите да се проу4ват по националност.
- така те ще могат да бъдат проу4вани на май4иния си език и проу4ването ще трае толкова дълго, колкото и при гражданите живеещи в БГ, а не ако в БГ те проу4ват на 3 срещи, в ЮК това да става в продължение на 2 години.
-ако единият от съпрузите или и двамата не знаят достатъ4но от местния език, това би затруднило проу4ването- никой не може да нау4и японски ( не 4е не може, но защо да е длъжен) за да бъде проу4ен по местоживеене в Япония примерно.
-ако семейството се е усттроило в 4ужбина и работи на постоянна работа- според предишния закон, варянтите бяха два- или се проу4ва по местоживеене ( а във варианта на 4андра това беше невъзможно, или напуска работа за да живее в бг докато осинови- именно това е тъпо- семейството е разделено, работата е напусната, ами това добра среда ли е за детето, което се мъ4им да осиновим, защо трябва да се прави компромис със семейството и работата????
Според мен средата трябва да е максимално близка до това, което ще е когато детето дойде в къщи, съпрузите да живеят заедно, да работят и да имат стабилност!!!
-ако единият от съпрузите е в 4ужбина, а другия в БГ защото е решил 4е компромиса си заслужаваи 4е детето е по важно от семейния уют и удобство и работа и вси4ко... Какво правим, ако на единият от двамата съпрузи му се наложи да влезе в болница или по някаква при4ина- депресия примерно, му се наложи упората и подкрепата и помощта на другия съпруг??? тогава по стария закон, осиновяването се спира, защото усложието- единия да е в 4ужбина, а другия в бг се нарушава?? а защо да е така????
Моето предложение е4 да се помисли за компромисен вариант и промяна в закона, която да дава ИЗБОР на живеещите в 4ужбина, да преценят, как искат да бъдат проу4вани, дали им е по-удобно и дали владеят достатъ4но местния език, за да бъдат проу4вани по местоживеене, или ако решат, да могат да се върнат в бг за пру4ването
дотолкова, доколкото е необходимо, а не да трябва да симулират местоживеене от 183 дни в БГ. Примерно, съпрузите да осигурят вси4ки документи от прихода и заплатите им в 4ужбина- преведени и легализирани на българси, за пред цосиалните, свидетелства за съдимост от 4ужбина и БГ, свидетелства за данъци и задължения от 4ужбина и бг, официален доклад ( в англия се казва survey ) от 4ужбина, който описва жилището, прилага снимки и с две думи дава яснота за това къде ище живее детето в 4ужбина. Ние изготвяхме подобен доклад за пред посолството, когато кандидатствахме за виза преди години, защото мъжът ми трябваше да докаже пред посолството 4е жилището е достатъ4но голямо и добро, за да може и аз да се присъединя към съпруга си и да живеем в жилището заедно.
За срещите и разговорите с социалните, семейството да може да се прибере в БГ или да плати разходите на социалния и срещата да се извърши в 4ужбина.
Ако пък е по добре- да се назна4ат по един социален на работа към посолството в 4ужбина и така, хем соц доклад ще е изготвен от бг соц работник на български, хем ще е в 4ужбина, примерно, този соц работник може и да не е назна4ен постоянно, а да се командирова всеки път, когато семейство от 4ужбина има нужда да бъде проу4вано- такасемейството ще плати примерно такса за това 4е ще е проу4ван и 4е ще трябва да се камандирова бг соц работник, но това ми се вижда по добър вариант, отколкото 5 000 паунда такса и пак не си проу4ван по български
Ами това е от мен, моми4ета, извинявайте за спам-а, дано да имате време и интерес да про4етете този пост, при все 4е не се отнася и по никакъв на4ин не помага на вашите проблеми, пишете ми все пак какво мислите
Поздрави и хубав ден