Следната история няма нищо общо с темата на дискусията но показва колко е безумно сложно в България да се направи и най-простото нещо щом бюрократ е намесен:

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/01/06/838566_evala_be_mitnica/?ref=rss

 

Момичета, желая ви тази година да гушнете рожбите си!

А тази статия направо ме "разби". 

Честита Нова Година и от мен! Да е здрава и успешна за всички ни!!!

Първо искам да поздравя Чандра, Еми и Фуси за участието в предаването! Гредах ви на запис. Страхотни бяхте! Огромно БЛАГОДАРЯ за това, което направихте!!

Съгласна съм с Чандра, че Зам.Министърката Валентина Симеонова въвежда в заблуждение зрителите като казва, че соц.доклади по стария СК не се правели по местоживеене в чужбина!! Не мога да преценя дали го прави нарочно или просто не е наясно! Много е възможно и второто!!! На мен ми направи впечатление, че някакси лежерно вметна и че "за жалост" била пропусната възможността за преходна разпоредба...и после нищо!! Значи "за жалост" ама какво от това?!!! Пак да си тръгваме отначало и дори по процедурата за международно осиновяване да сме на опашката с нови номера на досиета, при положение, че нашите досиета са висящи поне от година!! Доста безотговорно!!!

Както бях казала, че ще направя, защото се бях ядосала, че никой от отговорните институции не е наистина в час с проблема ни, събрах информация по ХК, която, обаче искам да прочета основно и да подготвя едно становище. Работила съм с международни актове, така че би следвало да успея да спретна една чернова. Намерила съм някои доста интересни неща, но ми трябва малко повече време.

По отношение на акредитираните организации например в Естония явно те не са задължителни за Естонски граждани в чужбина:

Estonian citizens residing
     abroad can also dispense with the intermediary, although they
     too must still apply for an "International Adoption" (i.e. -
     one processed through the MSW rather than a local civil court).
http://dosfan.lib.uic.edu/ERC/population/children/adoptions/Estonia.html

Чандра, ако си намерила юристка, която иска да работи по каузата ни, нямам нищо против да се свържа с нея за обща работа за подготовка на становище след като прочета събраната информацията.

За жалост, аз не виждам писмото от Омбудсмана... Не знам защо, но на страницата при мен не излиза нищо. Може ли някой да ми го изпрати на лични? Благодаря предварително!!!

May Jey, нали остава възможността за среща с Б.Димитров /въпреки че май не му е период точно сега /? Че си бях поставила задача да подготвя аргументи за нея 

Момичета, това от мен засега. Хубаво е, че всеки от нас прави по нещо. Различни сме, силни сме в различни неща и точно това може да бъде общата ни силна страна.
Нещата не са лесни, но може пък да успеем с общи усилия да помръднем тая тежка държавна машина!

Блу Скай, сърдечно благодаря за пожеланията!  
И на вас с малкия, хубав Кай и таткото, пожелавам много здраве, радости и успешна година!  

Аница, изпратих ти мейл с писмото от Омбудсмана. Иначе файлчетата всъщност са прикачени в подписа на Мей Жей...

Юристка, която да работи от името на инициативата не съм намерила - не бих търсила "на своя глава", без да сме го обсъдили...  Но почти съм написала едно писмо, което мисля да изпратя примерно до председателя на партия Другата България (Божидар Томалевски), тъй като те нали споменаха в "На кафе", че са започнали сравнително проучване... А и темата ги вълнува - все пак точно те бяха инициирали предаването...

Хубав ден на всички!

Аница, аз също съм отделила някои текстчета по повод на  ХК, ще гледам да ги преведа тези дни, че да ги постна тук преди да замина за БГ.
На страницата на ХК има доста материал, трябва да се прегледа селективно. Като чета англииския текст, ми се набиват някои аргументи, които могат да работят в наша полза, но има и такива, които са един голям минус. Въобще, откъде я измислиха тази ХК, като на мен все повече ми се вижда много анахронична. Особено в 21 век със свободната мобилност на хора, работна ръка, стоки, идеи, интернет, които прескача граници, и прочие и прочие...

Еми, разбира се план Б може и да сработи, но той също крие допънителни рискове и най-малкото тотална промяна в житейския статус.

Чандра, не е нужно да сме дипломирани юристи, за да знаем какво искаме. Аз също нямам против да привлечеш такива професионалисти за каузата ни. Не знам какво значи "без да сме го обсъдили". От моя страна ти давам GO AHEAD!, какво друго ти е нужно?

Днес се обадих на връзката на мъжа ми, който обеща съдействие за среща с Б. Димитров. Каза, че ще направи всичко възможно за времето когато съм в БГ, т.е. след 16.1. Вярно, че на Б.Д. сега едва ли му е до нас, след като е сгафил с някои от изказванията си, но едва сега съобразих, защо този човек така настояваше срещата с Б.Д. да стане преди Нова година.... дали пък не е знаел нещо...Ще видим. Добре е обаче някой да се присъедини, за да не стане така, че да съм сама. Чудя се дали да не привлечем "Другата България", някой има ли вече връзка с тях? Чандра, пиши, ако имаш отговор от тях.

Подкрепям идеята за връзка с Другата България. Не съм запозната добре с дейността им, но идеята за подготовка на сравнително проучване на законодателството може да доведе до аргументирани изисквания за промяна в закона. Аз мисля да се свържа с тях и да видя какво мога да направя от тук. Не съм юрист и ми отнема време да се справя с юридическа информация, но те доколкото разбрах имат юристи, които могат да помогнат. Освен това е логично те да са част от нашата кауза. Друг плюс може да бъде, че имат достъп до политическите кръгове в България, който за нас е доста труден. Мислите ли, че на базата на такова юридическо проучване можем да подготвим публикации за големите печатни издания, Дневник, Капитал? Мислех си и доколко имаме правни аргументи да се "оплачем" в някоя институция на ЕС. Може би Другата България може да помогне и по този въпрос.

Съгласна съм, че в БГ има доста объркани представи за осиновяването от БГ граждани от чужбина. Вчера отново се свързах с една от регионалните дирекции и информацията, която получих се свежда до това:

1. Преди месец всички регионални дирекции са получили писмо, с което се нарежда заварените случаи (в регистъра) да бъдат замразени. Въпрос: Защо ние като заинтересована страна не получихме официално известие за това решение. Нашата регистрация в БГ е валидна за две години и на практика това замразяване изяжда от този период. При евентуално решение да ни върнат в регистрите, как ще се третират тези месеци (в нашия случай вече 6 месеца).

2. Един от основните аргументи за промяната спрямо БГ осиновители от чужбина е, че министерството на социалните грижи не може да осъществява следосиновителния контрол. Мисля, че тук може да имат известно право, но ако това е важен аргумент, тогава трябва да задължат осиновителите от БГ да не напускат страната в рамките на две години след осиновяването, за да може министерството да проведе следосиновителния контрол. Доколкото знам такова задължение няма. В това отношение ние, БГ в чужбина подлежим на по-голяма отчетност, защото по закон тук в Канада ще ни проверяват най редовно. За това пък, ако осиновител от БГ замине за чужбина две седмици след осиновяването, практически няма вариант да бъде проверяван.

3. По закона на Канада ние нямаме право да осиновяваме, ако не сме получили официално разрешение от местното министерство. При липса на такова разрешение, детето не може да влезе на територията на Канада, дори ако то е наше (осиновено) по БГ законите. Т. е., не става дума за прикриване на международно осиновяване. Канадската страна няма никакви претенции относно начина на осиновяване в чужбина, дотолкова, доколкото сме спазили и тукашния закон. Много двойки с двойно гражданство постъпват като нас. Тук се прави доста сериозно проучване и се минава задължителен курс и от двамата родители, след който получаваме сертификат за приемни родители, готови да се грижат за деца със специални нужди. Тук всички осиновени се считат за деца със специални нужди. Осиновителите от БГ все още не получават тази подготовка.

Колебаех се дали да пиша за това, но реших, да го споделя. За мое съжаление новият семеен кодекс не е взел под внимание едни от най-тъжните и неудобни въпроси на осиновяването в БГ – въпроса за етническите предпочитания на осиновителите. Мисля, че България е една от малкото „цивилизовани” държави, в които осиновителите имат право да посочат етнически предпочитания и тази практика се толерира от държавата. За моралната страна на нещата може да се спори много, готови ли сме да приемем различното и да го обичаме като свое. Не ми е думата за моралното обаче.

Мисля, че тази политика има и чисто практически последици за децата. Мнозинството от осиновителите в БГ посочват български или турски произход, защото „генът си е ген” както ни обясняваха там. Следователно, децата от ромски произход (които са 90% от децата в домовете) с месеци не се предлагат за осиновяване, защото няма кандидат осиновители за тях. От друга страна, за да получат шанс да бъдат осиновени в чужбина, те трябва да имат три отказа в БГ. Как да ги натрупат тези откази, когато нямат шанс да бъдат предложени? Нещо като параграф 22.

Ако България премахне правото за посочване на етнически произход тя няма да задължи българите да осиновяват цигънчета. В крайна сметка това си остава личен избор. Но поне ромските деца ще натрупват по-бързо откази и ще преминават към международно осиновяване, където шанса им е 100%. Крайният резултат – намаляване на престоя в институция, а нали това е в интерес на детето.

farukh,много кратка реплика от мен по повод на избора на етнос, за който пишеш: не знам къде и кога сте подавали документи за осиновяване в БГ, но в заявлението, което аз съм попълвала, няма никакъв избор на етнически произход. Имаше само 3 въпроса дали сме готови да осиновим дете с физически недостатъци, умствени и което е преживяло насилие.Така че дори и да искам да осиновя ромче, няма графа, в която да го впиша. Ние сме подали документи в София в началото на ноември 2009.

May Jay, графа във формуляр няма, но въпроса за произхода на детето се обсъжда подробна при всяко социално проучване в БГ (познавам доста хора, които са правили проучвания за осиновяване, познавам и социални работници), и беше един от първите въпроси, които ни зададоха от социалната служба. Предпочитанията на кандидатите се описват подробно в социалния доклад. Първият въпрос, който ми задават, когато звънна в регионалните дирекции е: "Какви изискванията сте посочили за етнос и възраст?"

Факта, че БГ осиновителите определят изисквания за етнос на детето и получават съдействие от социалните не може въобще да се подлага на съмнение. Пише го черно на бяло в социалния доклад на всеки осиновител, на базата на който психолозите в регионалните служби изготвят профил на кандидат осиновителите. Има и дефинирани термини за произход на детето, които влизат дежурно в доклада: български, турски, ромски,смесен, неизвестен. Убедена съм, че сте ги чували, ако сте правили социално проучване в БГ.

Ако искате да осиновите ромче, достатъчно е просто на въпроса на социалната работничка да отговорите, че нямате "изисквания" за произхода на детето.Лесно става.

Потвърждавам казаното от Farukh от собствен опит. И при нас една от първите теми със социалната работничка беше етноса. В доклада са описани желанията на кандидат-осиновителите, като ограниченията за етнос често се добавят и в самото заявление...

Факт е, че това също е доста сериозен аспект и като говорим, че законодателството у нас трябва да е съобразено със спецификите на страната ни (и съответно със специфичните проблеми), трябва да се има в предвид и тази особеност - много от изоставените деца по домовете се осиновяват трудно, защото са от ромски произход...

Много от директорите по домовете са принудени да реализират срещи с осиновители с единствената цел да получат декларации за отказ. Те осъзнато не се съобразяват с данните от заявленията на кандидат-осиновителите и са наясно предварително, че няма да се осъществи осиновяване.
Тези срещи обаче са изключително драматични и за двете страни… Децата са с огромни надежди и се чувстват още веднъж нежелани и отказани, което води след себе си травми. Осиновителите също се обвързват емоционално и се измъчват... най-малкото от гузна съвест, че е трябвало да откажат дете…
Как да наречеш това "в интерес на детето"?!

Пример от Германия: Там има термин, определящ децата, за които трудно се намират осиновители. Ако в определен период от време заради особености на детето ( необходимост от специални грижи, етнос) службите по провинции не са успели да уредят осиновяването на определено дете, то документите му се представят в централната служба по осиновяване и се вземат мерки с цел увеличаване шансовете за осиновяване. Там не са необходими такива нечовешки срещи…

Това беше малко извън темата, извинявайте...
Хубав ден!

...Ние сме подали документи в София в началото на ноември 2009.

Мей Жей, вие сте подали документи след влизане в сила на новия СК. Получихте ли някакво официално становище от РДСП? Назначиха ли ви социален работник?

Chandra, предложението на дете за осиновяване от определена двойка не означава, че двойката автоматично отива и се среща с детето. В никакъв случай. По сегашните правила избраните осиновители първо се поканват в съответната регионална дирекция, където им се дава подробна информация за детето, на базата на неговото досие и чак след това, ако те все още са заинтересовани се урежда посещението им в дома, за да се срещнат с детето. Т.е., достатъчно е на служебната среща в регионалната дирекция осиновителите да дадат отказ и на детето няма да се наложи да се среща с тях.

По този начин службите ще предвижват досиетата на всички деца в домовете, а не само на тези, които са предпочитани от осиновителите. Като се вземе предвид колко е важен критерия възраст както за местните, така и за международните осиновявания, навременното предвижване на детето през националния регистър и вписването в международния регистър са решаващи за бъдещето на детето.

May Jey, да не забравяме, че приемането на ХК е имало за цел преди всичко да спре нерегламентирания трафик на деца от слабо развитите държави /от Африка, Азия и т.н./ към развитите страни, където няма деца за осиновяване. А след приемането се било „разбрало”, че неминаването на осиновяванията от граждани на дадена държава, живеещи в чужбина, през правилата на международното осиновяване, не е добра практика. Защото избягвало от международния контрол. Но в случая на БГ социалните доклади се правеха вече в чужбина и съответната приемаща страна беше уведомена за съответното осиновяване. Единствено ролята на Мин. на правосъдието е трябвало може би да бъде подсилена, за да сме съвсем на 6 с изискванията. Там е трябвало да се помисли повече, но не е направено. Както и е „пропусната” преходна разпоредба.
Ще се радвам да проучиш и ти текстове и доклади. Всичко, което всеки от нас може да направи е добре дошло.
Ще се постарая и аз да приготвя нещо до заминаването ти за БГ.

farukh, щом сте вписани в регистрите значи имате издаден административен акт /разрешение/ и няма основание за отмяната му. Поне моите сведения от разговори с юристи са такива. Щом са ви казали, че процедурата се замразява, защо не направите писмено запитване, именно на базата на устното уведомяване? Да питате наистина ли е замразена процедурата, на какво основание и как това ще се отрази на срока. Така ще са длъжни да ви отговорят писмено и после това може да го ползвате в процедурата, както и ако решат някое още по-голямо недомислие.
За следосиновителния контрол се напълно, ама напълно права!! Да ги питам как ще правят следосиновителен контрол когато ще има заобикаляне на закона, както от БГ така и от чужди граждани! Защото те насърчават точно това!!!
Права си и за етническия произход и много добре си формулирала доводите! Основната задача на ХК е да защити интереса на децата, така че би следвало да се взема предвид интереса според специфичните особености на детето. Но явно и по този въпрос не е мислено, както и по много други...

Vicy, нали вие бяхте подали документи по новия СК? Успя ли да се свържеш с Мин. на правосъдието и да получиш някаква информация? Интересно е имат ли някаква идея какво ще правят с молбите на БГ от чужбина и как смятат да процедират на практика, насочват ли към акредитирана организация, вземат ли предвид БГ произход и т.н.

От написаното от farukh и Чандра разбирам, че дете с произход ромски не е в никакъв случай от предпочитаните от тях. За щастие обаче хората са различни, а понякога много различни, и слава богу, че иначе щеше да настане голяма "скучнотия", защото аз предпочитания към произхода нямам. Не съм чела статистиката за процента на ромчетата в домовете, но мисля, че е преувеличено да мислим, че всичкото зло идва от тях. Какво знаем ние за истинските роми, само стереотипи. А истинските роми са един много, ама много патриархален "енклав", който никога не би си оставил детето на произвола на съдбата... Имам Малко личен опит, и Много прочетено/проучено за тях.
Затова и водещите ми критерии за избора на дете са от съвсем различно естество, а произходът на детето е най-малкият ми проблем.

Аз даже не разбирам идеята на farukh  за въпроса с етноса. Да, обсъжда се при срещите, и в това няма нищо лошо, (а явно има за цел да изключи тези, които не биха допуснали възможността да осиновяват от друг етнос ), но не повече отколкото дете със здравословни  и умствени проблеми. Фактът, че не фигурира официално във формулярите за попълване, както и във всеки законов текст, означава че " България" не се ангажира с деликатния проблем за етноса. Отминаха тези времена.
А и,  farukh, не разбирам, ти обвиняваш България в расистка политика, а самата ти не си готова да осиновиш ромче...Разбира се, такова решение е строго лично. Или съм те разбрала грешно.

Чандра, официалното становище на нашата РДЦП е, че осиновявам само аз, като пребиваваща в БГ 50% от времето си, а мъжът ми ще осиновява в последствие, което било много по-лесно, т.е. без процедура, а само с решение на съда. Миля, че бях го писала по-рано във форума. С нашата социална имахме досега 1 среща (и половина, защото втората беше много кратка...)

Аз поне схванах изказването farukh в смисъл да се премахне неофициалното съобразяване с желанието на осиновителите за етнос, защото това води до непредлагане изобщо на ромските деца. Т.е. няма на кого да бъдат предложени.
И тя смята, че ако се предлагат на всички, тези които не желаят ромче, ще направят отказ и така детето ще натрупа бързо 3 отказа и ще може да бъде предложено за международно осиновяване, а няма да стои в институция още дълго време...

Разбира се farukh ще каже дали наистина правилно съм я разбрала...

За жалост доста се изместваме от темата, а на мене не ми се искаше да се впускаме в подобни, обикновено до никъде не водещи дискусии… Бихме могли да отворим нова тема, ако толкова ни вълнува проблема…

От написаното от farukh и Чандра разбирам, че дете с произход ромски не е в никакъв случай от предпочитаните от тях.

Мей Жей, кое точно те наведе на мисълта, че ромския произход на детето "в никакъв случай" не е за предпочитане от нас?!

Не го написах, защото просто не беше по темата, а и не намирах смисъла от това да го афиширам, но ние нямаме претенции относно етноса. (Много от хората във форума знаят мнението ми).

С предишния си пост просто споделих, че в България може би точно системата с изискуемите три отказа  не е добре измислена.

Никой от осиновителите не би участвал по желание в издаването на необходимите откази. Знаете, че институциите не гледат с добро око на осиновители, отказали дете, кой ще си вкарва такъв "автогол"?
А и социалните настояват на срещи с децата...

Писах, че такива срещи с предварително известен край и с ясното съзнание от страна на директорите, че осиновяване няма да се осъществи, са напълно излишни и натоварват И ДВЕТЕ СТРАНИ - и децата и кандидат-осиновителите и че би могъл да се измисли друг механизъм.

Ние посетихме курс за осиновители при психоложка, работеща също така и с децата от домовете, и тя ни разказа, каква травма е за тези деца всеки един отказ. При някои това оставя трайни последствия в поведението...
И истината е, че ЗАКОНА поставя участващите в осиновителния процес в тази ситуация. Затова дадох за пример нормативната уредба в Германия, където според мене нещата са уредени по-човешки. Там е важно, дали децата са със специални нужди и ВРЕМЕТО, през което едно детенце не е било осиновено и не се изискват такива откази.

За мене детето си е дете, не правя разлика... Но знам, че има жени, които не мислят като мене и респектирам техните желания. Това са много лични неща и, както казва Мей Жей,  няма как всички да сме еднакви. Но нека не размахваме пръст и не нападаме заради тези различия! Осиновяването е много сериозен процес. Всеки си преценява сам за себе си, дали би гледал дете от друг етнос или не. Аз бих осиновила ромче по моите си съображения, друга жена не би осиновила ромче по нейните си съображения – толкоз, край...
Факт е, че много от осиновителите не са готови да се обвържат с дете от друг етнос и този факт не може да се пренебрегва.

И не става въпрос за това, какви са ромите, дали те изоставят децата си, дали са "патриархален анклав" или не… Според мене няма ген на "изоставянето на деца", ген на "краденето"…  и т.н…  Социалната среда е тази, която дава на ромите онези модели на поведение, които ние не харесваме. Аз съм виждала и българи, които попадайки в определена среда стават онова,което отричаме (примерно,отиват в чужбина и крадат)...

Проблема с етническата ненавист у нас е много сериозен. Но той започва много отдалече. Започва от злобата в обществото ни, от нагласите, страховете... отношението към различията... Затова би трябвало апела за това да не се прави разлика между етносите да се отправи най-напред към всички българи, а не само към онези, които ще осиновяват.
Мое мнение.

Чандра, официалното становище на нашата РДЦП е, че осиновявам само аз, като пребиваваща в БГ 50% от времето си, а мъжът ми ще осиновява в последствие, което било много по-лесно, т.е. без процедура, а само с решение на съда. Миля, че бях го писала по-рано във форума. С нашата социална имахме досега 1 среща (и половина, защото втората беше много кратка...

Мей Жей, благодаря за отговора! Това е много интересно, защото на нас ни казаха, че след като съпругът ми живее в чужбина, не могат да ни изготвят социалния доклад и ни издадоха отказ.

Ето какво пише в Наредба № РД-07-01 от 29.09.09. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване:

Чл. 16. (2) В случаите, когато заявлението е подадено от един от съпрузите, дирекция "Социално подпомагане" осъществява социалното проучване и по отношение на другия съпруг.

А и ти си казала, че си пребиваваща в България 50% от времето, което е под 9 месеца…
Явно в София не държат толкова строго на тези неща… Пожелавам ти успех и дано след месец – два ни се похвалиш с хубавата новина!  

Мей Джей, страхувам се, че си ме разбрала съвсем погрешно, във всяко едно отношение. Анитца, благодаря за мнението, точно това имах предвид.

farukh, само за справка, ето законовите текстове, за прекратяване на разрешението за вписване в регистъра преди изтичане на срока му. Няма предвидено основание като промяна в законодателството!  
А само обстоятелства, които кандидат-осиновителите са посочили и които водят до сериозна промяна.

Семеен Кодекс:
Отбелязвания и заличавания в регистъра
Чл. 87. (1) Лицето, което желае да осинови дете, е длъжно да информира дирекция “Социално подпомагане” при промяна на обстоятелства от значение за издаване на разрешението.
(2) Изменението на обстоятелствата се отбелязва в регистъра. Отнемане на разрешението се извършва при съществена промяна на обстоятелствата след ново социално проучване.
(3) Отнемането на разрешението подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Отбелязването и заличаването се извършват със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане.

НАРЕДБА № РД-07-01 ОТ 29 СЕПТЕМВРИ 2009:
Чл. 22.
(1) Разрешението за вписване в регистъра се прекратява преди изтичането на срока в следните случаи:
1. по молба на осиновяващия;
2. по преценка на директора на дирекция "Социално подпомагане" в случаите по чл. 87, ал. 2 от Семейния кодекс;3. при наличие на влязло в сила съдебно решение за осиновяване, освен ако лицето не е било одобрено за осиновяване на повече от едно дете;
4. при смърт на осиновяващия.
(2) Разрешението за вписване в регистъра се прекратява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".
(3) В 3-дневен срок от издаване на заповедта по ал. 2 директорът на дирекция "Социално подпомагане" я изпраща на директора на регионалната дирекция за заличаване на вписването на осиновяващия в регистъра, а в случаите по ал. 1, т. 1 - 2 и на самия осиновяващ.
(4) В 7-дневен срок от заличаването на вписването регионалната дирекция за социално подпомагане изпраща копие от заповедта за заличаване на вписването до другите регионални дирекции, в които осиновяващият е вписан. Заличаването в техните регистри се извършва в 3-дневен срок от получаването.

Момичета, бих искала да си изясня какъв е бил проблема със стария ред за осиновяване на БГ в чужбина. Бихте ли ми казали какви проблеми бяхте срещнали в съответните си страни? Например, там където не искаха да ви правят соц.доклад в съответната държава, защо ви го отказваха? Знам, че вече сме го обсъждали на моменти...
При мен например в началото не искаха да започват доклад, защото не им харесваше, че съм започнала процедура най-напред в БГ. Заявяваха ми, че е трябвало да започна процедура най-напред пред тях, те да си направят доклада и после тяхното Министерство на външните работи да поиска от БГ мачинг с БГ дете. После клекнаха на варианта със соц.доклад в БГ процедура, но пък тогава дойде промяната в СК в БГ!!
Добре е да схванем какво е довело до промяната, за да знаем какъв вариант да предлагаме за евентуални изменения в разпоредбите...Благодаря предварително!!

При нас как стят нещата.Ние поискахме да ни се направисоциален доклад,но тук груцката социална ни каза,че първо трябва да подадем документи в България и от там по служебен път да изискат да ни се направи доклада в Гърция,каза ни с коя акредетирана организация работят в България,и ние посочихме адреса н тази организация,социалните от родния ни град изпратиха молба за изготвяне на доклада нина тази организация в БГ,те съответно в Гърция и така ни се изготви този доклад.След това по обратния ред доклада замина в България.за този доклад заплатихме 700 евро,за превода 200 евро,за медицинските прегледи бяха около 100 евро.В България на тази организация не сме давали никакви пари.Даже социалната от тук ни даде само да си прочетем доклада не ни разреши да си направим копие ,защото е бил изискан от българските власти,копие си взехме от социалната от родния ни град.

Благодаря много, Еми. Явно във всяка държана нещата са ставали по различен начин. Сигурно ще стават по различен начин и за в бъдеще. Защото доколкото прочетох тук-там, въпреки ХК взаимоотнощенията между държавите се уреждат и двустранно. Може даже да се дава приоритет на дадени държави при осиновяването и т.н. Явно ХК не представлява задължителни норми, а рамка която трябва да се взема предвид.
Явно при вас се е наблягало на вътрешната процедура, но през акредитирана организация. При мен пък на започване на процедура в чужбина, изготвяне на доклад и минаване през местното Мин. на външните работи, което изпраща доклада на нашето Мин. на соц. политика.