Във връзка с акредитираните агенции искам да ви кажа нещо, дано да е вярно. Като говорих по телефона с адвокатката от Фондация Шанс за всяко дете, тя ми потвърди, че НЕ СМЕ ДЛЪЖНИ да използваме такава, само ако искаме.
За съжаление според информацията, която намирам в интернет,
от Германия не е възможно да се кандидатства без намесата на немска посредническа организация.
Ето какво прочетох:
"Bei der Adoption aus einem Vertragsstaat ist die Beteiligung von autorisierten Vermittlungsstellen obligatorisch. Autorisierte Stellen im Heimat- und Aufnahmestaat prüfen in eigener Zuständigkeit jeweils die Adoptionsbedürftigkeit bzw. die Elterneignung. Das Adoptionsverfahren darf nur fortgesetzt werden, wenn die entsprechenden Stellen beider Staaten dem zugestimmt haben (Art. 17c HAÜ).
Eine Adoption ohne Einschaltung einer autorisierten Vermittlungsstelle ist also nicht erlaubt." ( Internationale Adoption, Herausgegeben von der Bundeszentralstelle für Auslandsadoption, S. 15f)"При осиновяването на дете от
страна, подписала ХК участието на авторизирани (акредитирани) посреднически агенции е
задължително. Акредитираните организации в страната по произход на детето и в страната – приемник проверяват автономно необходимостта от осиновяване на детето и съответно годността за родители на кандидат-осиновителите. Процеса на осиновяване може да бъде продължено само, ако съответните институции и на двете държави са издали своето разрешение. (член 17с от ХК).
Осиновяване без намесата на акредитирана организация не се допуска." (стр. 15)
...
...
Всъщност вчера, прелиствайки немското законодателство, отново ми се наби на очи факта, че
би трябвало законите в една държава да са съобразени с месните условия. В Германия например има едно
Централно управление за международно осиновяване, чиято дейност обаче е предимно посредничеството между немски кандидат-осиновители, съответно лица с обичайно местопребиваване в Германия и деца от чужда държава.
Ако България реши да копира "на сляпо" чуждите закони и примерно създаде подобна институция, то е ясно, че тя ще се окаже съвсем без работа и сградите и ще са празни
. Трудно българи ще тръгнат да осиновяват от чужбина. Просто местните условия в страната ни са съвсем различни… Нали уж се зачита върховенството на интереса на осиновяваното дете… Дори и да не можем да черпим от чуждия опит, тъй като останалите европейски държави просто имат проблеми от друго естество, ние имаме много деца за осиновяване и съответно би следвало да помислим за тях…
Аз не съм юрист… но докато разлиствах ето това материалче:
Internationale Adoption, Herausgegeben von der Bundeszentralstelle für Auslandsadoption,
ми направи впечатление следното изречение във връзка с ХК:
"Dabei beschränkt sich das Übereinkommen auf die Aufstellung von Verfahrensregeln und lässt die nationalen Besonderheiten des materiellen Adoptionsrechts der Vertragsstaaten unberührt." (S. 2)"...При това конвенцията се ограничава до установяването на процедурните правила и не засяга националните особености на материалното осиновително право на страните членки." (стр.2)
Може би
Фуси би могла да ни преведе това на простосмъртен език
, но онова, което схващам аз е, че ХК не дава предписания, как да изглеждат регистрите на осиновявани и осиновяващи и от кой регистър могат да осиновяват българските граждани… Може и да се заблуждавам… Поправете ме, ако греша…
От същата статийка разбирам, че в Германия международното осиновяване е уредено в няколко закона. Ще карам подред:
1. Das Adoptionsübereinkommens-Ausführungsgesetz (AdÜbAG)(букв.
"Закон за прилагане на осиновителната конвенция")
Този закон регламентира прилагането на Хагската конвенция в подробности и съответно
се прилага само при взаимоотношения с другите държави-членки, но не и с държави, които не са подписали ХК.
Четейки го отново разбирам,
по какъв начин немски граждани или лица с обичайно местопребиваване в Германия могат да осиновят дете от чужбина. Изглежда закона не се отнася до осиновяване на немски деца от живеещи извън страната осиновители…
Ето части от текста:
"… Sie können ebenso wie die örtlichen Jugendämter internationale Adoptionen vermitteln. Die örtlichen Jugendämter benötigen hierzu allerdings eine generelle Gestattung der zuständigen zentralen Adoptionsstelle für das bestimmte Land oder eine Gestattung für eine Vermittlung in einem einzelnen Fall. Darüber hinaus sind zur Vermittlung internationaler Adoptionen private Organisationen (sog. Freie Träger) berechtigt, wenn sie eine besondere Zulassung im Verhältnis zu bestimmten Vertragsstaaten haben (§ 1 Abs. 3 AdÜbAG)." (S. 4)
"Те [централните управления], както и местните 'Служби за младежта' [Jugendämter], могат да посредничат при международни осиновявания. За целта обаче местните 'Служби за младежта' се нуждаят от едно общо разрешително от съответната централна институция на дадена държава или разрешително за посредничество за конкретен случай. Освен това при международното осиновяване могат да посредничат и частни организации (така наречените 'свободни носители'), ако притежават разрешително за сътрудничество с определени страни, членки на ХК." (стр. 4)
Раздел 2 от закона (AdÜbAG) регулира хода на процедурата в подробности и конкретизира правилата на Конвенцията при отделните етапи от процедурата в Германия.
От този раздел
научаваме:В § 4: По какъв ред живеещите в Германия осиновители кандидатстват за международно осиновяване
§ 5 Прием на детето в Германия.
§ 6 Влизане и пребиваване в страната.
...
Става въпрос за деца от чужбина и живеещи в Германия осиновители...
Интересно ми е, дали и в България (както в останалите европейски страни) има закони, които регулират процедурата по осиновяване на деца – чужди граждани от живеещи в България кандидат-осиновители?
Други закони, с които се урежда международното осиновяване в Германия:
2. Das Adoptionsvermittlungsgesetz (AdVermiG)Урежда изискванията към посредническите агенции за международно осиновяване.
3. Das Adoptionswirkungsgesetz (AdWirkG)Регулира признаването и влизането в сила на осиновяване, извършено в чужбина [вкл. от държава, която не е подписала ХК] и съответно по законите на дадената страна. Освен това урежда промяната на едно в чужбина "слабо" осиновяване в пълно осиновяване, според немските норми…
...
...
От изчетеното до тук си направих следните прости наблюдения:- В немската литература не мога да намеря информация за това, как лица с обичайно пребиваване извън Германия могат да осиновят дете немски гражданин.
- В българската литература не мога да намеря информация за това, как лица с обичайно местопребиваване в България могат да кандидатстват за дете – чужд гражданин.
- Явно условията в двете държави са коренно различни и съответно и законите и информацията, която намираме – също.
-> България има много деца за осиновяване. Освен това много български граждани живеят извън граница (по най-нови статистики - над 1 000 000 души).
Би следвало законите да са съобразени с тази специфика в интерес на децата! По този повод, ето, какво още прочетох в същия материал:
"Da die Vertragsstaaten sich zur Einhaltung des im Übereinkommen im Einzelnen festgelegten Verfahrensganges verpflichtet haben, können sich Bewerber in aller Regel darauf verlassen, dass die Auswahl der Eltern für das Kind (das sog. matching), sorgfältig und von den zuständigen Stellen sowohl des Heimatstaates als auch des Aufnahmestaates durchgeführt wurde." (S. 13)"Тъй като страните-членки [подписали ХК] са се задължили да спазват процедурите, изложени подробно в Конвенцията, кандидатите
могат напълно да разчитат на това, че ще се извърши внимателно избора на родители за детето (т.нар
matching) и това ще се проведе от компетентните органи на двете страни – както в държавата по произход [на детето], така и в страната – приемник."
...
...
Освен това търсейки в интернет (предимно на страниците на българските акредитирани агенции), не можах да си отговоря на следните въпроси:
- Къде в България могат да подадат заявление за международно осиновяване живеещи в страната чужди граждани, желаещи да осиновят в родината си (примерно испанци, словенци, мексиканци…) и как точно става това?
- Кои текстове уреждат международните осиновявания на деца от държави, които не са подписали Конвенцията? Как биват признавани тези осиновявания у нас?
- По какъв ред български граждани осиновяват дете от България, ако живеят в държави, които не са подписали конвенцията?
Доколкото знам, Гърция не е подписала ХК. Как ли протича осиновяването от там след промените в нашия СК?
...
...
Ще е интересно да научим, как е уредено международното осиновяване в държави с подобни на нашите специфики: Румъния, Полша, държави от не-европейски страни, подписали Конвенцията…
Надникнах набързо, дали ще открия нещо за Полша… и попаднах на следното:
http://www.familienhandbuch.de/cmain/s_135По силата на двустранни споразумения, сключени от Полша, могат да се отбележат следните норми:
а) осиновяването се урежда по закона на страната, чието гражданство има детето;
б) осиновяването се управлява от законите и на двете страни, ако съпрузите, кандидатстващи за осиновяване, имат различно гражданство;
в) осиновяването се урежда от закона на държавата, на чиято територия е местожителството на осиновения и осиновяващия родител или, ако те имат местожителство в различни страни, законът на страната, чийто гражданин е осиновяваното лице.
Полша също така е страна към Европейската конвенция за осиновяването на деца, подписана в Страсбург, на 24 април 1967 г. и на Хагската конвенция от 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване.Лека вечер и браво на всеки, който е успял да прочете всичко до тук!