Не, моля ви се! Още  в предишния пост си запазих правото да помисля за участие в срещата!!!

Иначе в писанията - можете да разчитате 100 процента

Според мене ако искаме нещата да стават бързо, трябва просто да се подготвим бързо… но не и да действаме без подготовка…

Аз сядам да мисля по т.2 , т.е. какви точно поправки искаме в закона. Вие също мислете.

Това е най-важната част. От сериозния подход  зависи изхода и затова би следвало всяка стъпка да е  много добре обмислена. Вики се справи перфектно с интервюто точно, защото беше добре подготвена и с вече конкретизирани възгледи, а и освен това има талант на дипломат:))
Въпросът не е в самоцелния "екшън", който лесно може да пропилее възможност…

Не бива да се прескачат стъпала! Най-напред трябва да имаме юридически аргументирани искания. Това е, което липсва.  А когато такива могат да бъдат изложени и са изяснени конкретните възгледи, няма да има никакъв проблем да се уредят срещи и без връзки... Според мене преди каквито и да е действия  е необходима консултация с юрист, запознат с материята. Едва на следващ етап може да се мисли за срещи в парламента...  Все пак използваме силни думи като "експертни групи"... А "работната група" според мене си я имаме отдавна;) – мненията до тук на всички във форума са допринесли много за изясняване на позициите и са дали идеи...

Във връзка с акредитираните агенции искам да ви кажа нещо, дано да е вярно. Като говорих по телефона с адвокатката от Фондация Шанс за всяко дете, тя ми потвърди, че НЕ СМЕ ДЛЪЖНИ да използваме такава, само ако искаме.

За съжаление според информацията, която намирам в интернет, от Германия не е възможно да се кандидатства без намесата на немска посредническа организация.

Ето какво прочетох:

"Bei der Adoption aus einem Vertragsstaat ist die Beteiligung von autorisierten Vermittlungsstellen obligatorisch. Autorisierte Stellen im Heimat- und Aufnahmestaat prüfen in eigener Zuständigkeit jeweils die Adoptionsbedürftigkeit bzw. die Elterneignung. Das Adoptionsverfahren darf nur fortgesetzt werden, wenn die entsprechenden Stellen beider Staaten dem zugestimmt haben (Art. 17c HAÜ).
Eine Adoption ohne Einschaltung einer autorisierten Vermittlungsstelle ist also nicht erlaubt."  (  Internationale Adoption, Herausgegeben von der Bundeszentralstelle für Auslandsadoption, S. 15f)

"При осиновяването на дете от страна, подписала ХК участието на авторизирани (акредитирани) посреднически агенции е задължително. Акредитираните организации в страната по произход на детето и в страната – приемник проверяват автономно необходимостта от осиновяване на детето и съответно годността за родители на кандидат-осиновителите. Процеса на осиновяване може да бъде продължено само, ако съответните институции и на двете държави са издали своето разрешение. (член 17с от ХК). Осиновяване без намесата на акредитирана организация не се допуска." (стр. 15)
 

...
...

Всъщност вчера, прелиствайки немското законодателство, отново ми се наби на очи факта, че би трябвало законите в една държава да са съобразени с месните условия.

В Германия например има едно Централно управление за международно осиновяване, чиято дейност обаче е предимно посредничеството между немски кандидат-осиновители, съответно лица с обичайно местопребиваване в Германия и деца от чужда държава.

Ако България реши да копира "на сляпо" чуждите закони и примерно създаде подобна институция, то е ясно, че тя ще се окаже съвсем без работа и сградите и ще са празни  . Трудно българи ще тръгнат да осиновяват от чужбина. Просто местните условия в страната ни са съвсем различни… Нали уж се зачита върховенството на интереса на осиновяваното дете… Дори и да не можем да черпим от чуждия опит, тъй като останалите европейски държави просто имат проблеми от друго естество, ние имаме много деца за осиновяване и съответно би следвало да помислим за тях…

Аз не съм юрист… но докато разлиствах  ето това материалче:
Internationale Adoption, Herausgegeben von der Bundeszentralstelle für Auslandsadoption,
ми направи впечатление следното изречение във връзка с ХК:

"Dabei beschränkt sich das Übereinkommen auf die Aufstellung von Verfahrensregeln und lässt die nationalen Besonderheiten des materiellen Adoptionsrechts der Vertragsstaaten unberührt." (S. 2)

"...При това конвенцията се ограничава до установяването на процедурните правила и не засяга националните особености на материалното осиновително право на страните членки." (стр.2)

Може би Фуси би могла да ни преведе това на простосмъртен език , но онова, което схващам аз е, че ХК не дава предписания, как да изглеждат регистрите на осиновявани и осиновяващи и от кой регистър могат да осиновяват българските граждани… Може и да се заблуждавам… Поправете ме, ако греша…

От същата статийка разбирам, че в Германия международното осиновяване е уредено в няколко закона.  Ще карам подред:

1. Das Adoptionsübereinkommens-Ausführungsgesetz (AdÜbAG)
(букв. "Закон за прилагане на осиновителната конвенция")
Този закон регламентира прилагането на Хагската конвенция в подробности и съответно се прилага само при взаимоотношения с другите държави-членки, но не и с държави, които не са подписали ХК.

Четейки го отново разбирам, по какъв начин немски граждани или лица с обичайно местопребиваване в Германия могат да осиновят дете от чужбина. Изглежда закона не се отнася до осиновяване на немски деца от живеещи извън страната осиновители…

Ето части от текста:
"… Sie können ebenso wie die örtlichen Jugendämter internationale Adoptionen vermitteln. Die örtlichen Jugendämter benötigen hierzu allerdings eine generelle Gestattung der zuständigen zentralen Adoptionsstelle für das bestimmte Land oder eine Gestattung für eine Vermittlung in einem einzelnen Fall. Darüber hinaus sind zur Vermittlung internationaler Adoptionen private Organisationen (sog. Freie Träger) berechtigt, wenn sie eine besondere Zulassung im Verhältnis zu bestimmten Vertragsstaaten haben (§ 1 Abs. 3 AdÜbAG)." (S. 4)
 
"Те [централните управления], както и местните 'Служби за младежта' [Jugendämter], могат да посредничат при международни осиновявания. За целта обаче местните 'Служби за младежта' се нуждаят от едно общо разрешително от съответната централна институция на дадена държава или разрешително за посредничество за конкретен случай. Освен това при международното осиновяване могат да посредничат и частни организации (така наречените 'свободни носители'), ако притежават разрешително за сътрудничество с определени страни, членки на ХК." (стр. 4)

Раздел 2 от закона (AdÜbAG) регулира хода на процедурата в подробности и конкретизира правилата на Конвенцията при отделните етапи от процедурата в Германия.

От този раздел научаваме:
В § 4:  По какъв ред живеещите в Германия осиновители кандидатстват за международно осиновяване
§ 5  Прием на детето в Германия.
§ 6 Влизане и пребиваване в страната.
...

Става въпрос за деца от чужбина и живеещи в Германия осиновители...  

Интересно ми е, дали и в България (както в останалите европейски страни) има закони, които регулират процедурата по осиновяване на деца – чужди граждани от живеещи в България кандидат-осиновители?  

Други закони, с които се урежда международното осиновяване в Германия:

2. Das Adoptionsvermittlungsgesetz (AdVermiG)
Урежда изискванията към посредническите агенции за международно осиновяване.

3. Das Adoptionswirkungsgesetz (AdWirkG)
Регулира признаването и влизането в сила на осиновяване, извършено в чужбина [вкл. от държава, която не е подписала ХК] и съответно по законите на дадената страна. Освен това урежда промяната на едно в чужбина "слабо" осиновяване в пълно осиновяване, според немските норми…

...
...

От изчетеното до тук си направих следните прости наблюдения:

- В немската литература не мога да намеря информация за това, как лица с обичайно пребиваване извън Германия могат да осиновят дете немски гражданин.

- В българската литература не мога да намеря информация за това, как лица с обичайно местопребиваване в България могат да кандидатстват за дете – чужд гражданин.

- Явно условията в двете държави са коренно различни и съответно и законите и информацията, която намираме – също.

-> България има много деца за осиновяване. Освен това много български граждани живеят извън граница (по най-нови статистики - над 1 000 000 души). Би следвало законите да са съобразени с тази специфика в интерес на децата!

По този повод, ето, какво още прочетох в същия материал:

"Da die Vertragsstaaten sich zur Einhaltung des im Übereinkommen im Einzelnen festgelegten Verfahrensganges verpflichtet haben, können sich Bewerber in aller Regel darauf verlassen, dass die Auswahl der Eltern für das Kind (das sog. matching), sorgfältig und von den zuständigen Stellen sowohl des Heimatstaates als auch des Aufnahmestaates durchgeführt wurde." (S. 13)

"Тъй като страните-членки [подписали ХК] са се задължили да спазват процедурите, изложени подробно в Конвенцията, кандидатите могат напълно да разчитат на това, че ще се извърши внимателно избора на родители за детето (т.нар matching) и това ще се проведе от компетентните органи на двете страни – както в държавата по произход [на детето], така и в страната – приемник."

...
...

Освен това търсейки в интернет (предимно на страниците на българските акредитирани агенции), не можах да си отговоря на следните въпроси:

- Къде в България могат да подадат заявление за международно осиновяване живеещи в страната чужди граждани, желаещи да осиновят в родината си (примерно испанци, словенци, мексиканци…) и как точно става това?

- Кои текстове уреждат международните осиновявания на деца от държави, които не са подписали Конвенцията? Как биват признавани тези осиновявания у нас?

- По какъв ред български граждани осиновяват дете от България, ако живеят в държави, които не са подписали конвенцията?
Доколкото знам, Гърция не е подписала ХК. Как ли протича осиновяването от там след промените в нашия СК?

...
...

Ще е интересно да научим, как е уредено международното осиновяване в държави с подобни на нашите специфики: Румъния, Полша, държави от не-европейски страни, подписали Конвенцията…  

Надникнах набързо, дали ще открия нещо за Полша… и попаднах на следното:
http://www.familienhandbuch.de/cmain/s_135

По силата на двустранни споразумения, сключени от Полша, могат да се отбележат следните норми:
а) осиновяването се урежда по закона на страната, чието гражданство има детето;
б) осиновяването се управлява от законите и на двете страни, ако съпрузите, кандидатстващи за осиновяване, имат различно гражданство;
в) осиновяването се урежда от закона на държавата, на чиято територия е местожителството на осиновения и осиновяващия родител или, ако те имат местожителство в различни страни, законът на страната, чийто гражданин е осиновяваното лице.
Полша също така е страна към Европейската конвенция за осиновяването на деца, подписана в Страсбург, на 24 април 1967 г. и на Хагската конвенция от 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване.

Лека вечер и браво на всеки, който е успял да прочете всичко до тук!  

Аз сядам да мисля по т.2 , т.е. какви точно поправки искаме в закона. Вие също мислете.

Аз не бих могла да оформя исканията ни юридически издържано, но ако нещата са сериозни и решим, мога да помоля позната адвокатка да се заеме. (Тя обаче не работи в областта на осиновяванията)...
Фуси също обеща помощ а и Мей Жей нали пише…

Според мене корекциите трябва да са в три посоки:

1. Да се предвидят заключителни разпоредби за заварените случаи.
Тази точка би била най-лесна за оформяне тъй като биха могли да се използват аргументите от вече написаната от Фуси жалба.

2. Българските граждани да имат право да кандидатстват за деца от националния регистър.
В тези рамки би могъл да се определи критерий, на базата на който най-напред да се предлагат деца на живеещи в България българи, а след това на живеещите в чужбина. А ако е от такова значение минаването на процедурата по осиновяване през Министерство на правосъдието, би могъл там да се създаде специален регистър на живеещите в чужбина български  кандидат-осиновители, на които да се предлагат деца от националния регистър.

Както вече писах в предния пост, четох че:
"...Конвенцията се ограничава до установяването на процедурните правила и не засяга националните особености на материалното осиновително право на страните членки."

И както вече споменах, България трябва да се съобрази със спецификите на страната, в интерес на децата, а именно:
- България има много деца за осиновяване по институциите.
- Живеещите извън страната българи са над 1 000 000. (Не че е определящо... но те в повечето случаи не са с емиграндско потелко, а са в чужбина от финансови съображения, с цел работа или обучение)...
- В интерес на децата е, да им се предлагат родители от тяхната националност, при това в по-бързи срокове.

Всъщност,... може би би било резонно да се създаде отделна наредба, която да регулира процедурата по осиновяване от български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина.

Много важен въпрос:
Не ми стана ясно, кой ще признава осиновяването на дете-български гражданин от живеещи в чужбина осиновители-български граждани?
Къде ще се издава акта за раждане на това дете? Какво гражданство ще получи детето и къде? Защото независимо че аз примерно в момента живея в Германия, бих искала детето ми да има българско гражданство…

Питах се, може ли в тази връзка да ни ориентират адвокатите от акредитираните агенции и кой може да отговори на тези въпроси?

3. По отношение на акредитираните организации…  
Хм… тази точка май ще е най-трудна.
Фуси е права за това, че акредитираните организации не могат да се задължат да вземат по-ниски такси. Явно Зам. министър Машева наистина не беше подготвена за онова интервю. В крайна сметка в процедурата по международно осиновяване са включени акредитирани организации и от двете страни: и от държавата – домакин (в която пребивават българските кандидат-осиновители) и от държавата по произход на детето (България)… Абсурдна е представата, че ще задължат чуждестранните акредитирани организации да вземат по-ниски такси на българи.

Мисля си от моя гледна точка – каква е ситуацията в Германия: Немските институции не позволяват международното осиновяване БЕЗ намесата на акредитирани организации. Тук специално таксите на тези агенции са много сериозни… И няма как България да промени немското законодателство…

Това е от мене за днес…
Ще ми е интересно да чуя вашите мнения.

Хубав ден!

Здравейте, момичета.
Според моето скромно мнение най-важно е да искаме :
- преходна разпоредба за заварените случаи - това си е едно недоглеждане от тяхна страна и вече развихме доста аргументи тук по този въпрос. Ако искате, ще ти систематизирам по-късно. А щом и Фуси го развива в жалбите, значи имеме известна подготовка по нето.
Пък и Зам-Министърката "обеща", че ще се подготви законодат. промяна в този смисъл, а това е сериозен аргумент, който не бива да се забравя! 

- Преимущество на БГ в чужбина пред чужденците, с оглед по-лесна адаптация на детето /език, среда, чести визити в БГ, БГ роднини и т.н., вече го развихме доста пъти/, както и да се избегнат травми за детето от това, че осиновено от чужденци ще се чувства различно, неразбрано и откъснато от корените си в съответната чужда страна. Тук може да се "свири и на тънката БТ струна" на Б.Димитров - БГ идентичност и самосъзнание, дори и зад граница. Абе с 2 думи тия деца имат повече щанс да останат българчета като са отглеждани от БГ в чужбина.

Права си, Чандра, че БГ е държава, която предлага деца за международно осиновяване, за разлика от Германия и другите стари демокрации от Европа. И би трябвало нашиге законотворци да мислят, изхождайки от тази позиция. И това ни е аргумент. Как те са защитили това състояние на нещата, за да могат колкото се може по-малко деца да се осиновяват от чужденци??

За ооиновяване от нац. регистър е много добра идея, но требва да я доразвием още. Но твоите аргументи вече са добри, Чандра!

За акредитираните организации – ако в съответната държава е задърлжително да се мине през такава, не би следвало да ни задължават и в собствената ни страна да минаваме през още една, при положение, че познаваме тукашните порядки и администрация. Иначе ще стане или 2 акредитирани с 2 високи такси , особено едната безсмислена...или ако не е задължително в съответната държава, още пък е по-абсурдно да ни задължават тук да минаваме през такава организация...

Доколкото знам, в Румъния имаше мораториум за междунар. осиновявания. Не знам как е за румънци в чужбина...

Абе с 2 думи тия деца имат повече щанс да останат българчета като са отглеждани от БГ в чужбина.

Как "повече шанс"?! - те ЩЕ СА българчета! 

ОК, съгласна!
Казвах го в смисъл, че дори и чужденците да правят всичко, за да знае детето за родината си и БГ си корен, все пак БГ родители му създават повече близост с нея във всяко отношение.

Права си, мила Аница...

Мислех си... Ние не бива да се поставяме в ситуация да доказваме, че сме българи!
Ние СМЕ българи и е факт, че децата ни ще са българчета. (...независимо къде живеем и от къде ще осиновим нашите деца...)

Постнала съм в подфорума "новата процедура по осиновяване" линк към новия правилник
за дейността на Съвета по осиновяване към регионалните дирекцшш /вътр.ред, не междунар.осиновяване/. Чак сега шзлшза....

http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=39731.20

Vicy и May Jey , имате ли новини за евентуално влизане във връзка с Божидар Димитров?

Питам, защото доколкото все повече разбирам, никой не е мислил по нашия въпрос, нито преди приемане на Кодекса, нито след. Имало май и противоречия и борби между Мин. на правосъдието и Мин. на соц.политика. Няма Директор на Отдел Международно осиновяване в Мин.на правосъдието досега. Та явно нещата са просто на отбиване на топката. Което, както виждаме е в наш ущърб, защото гледат да се оттърват от нас и никой не го е грижа!

Та може би големият ни шанс би бил единствено да имаме подкрепа от някоя партийна група, която да подеме инициатива за бърза поправка и преходна разпоредба.

Аз лично съм готова да подготвям писмени становиша още от сега. А в началото на февруари бих могла евентуално да участвувам и във среши, ако започнат такива.

Весели празници и дано Новата Година ни донесе добри новини!!!

Здравейте,аз нямам никакви новини по повод срещата с Б. Димитров, никой още нищо не ми е казвал. Аз съм тук до 5, но времето лети и наближават празници, дано да можем нещо да свършим докато съм тук. Мей Джей, има ли някакво раздвижване по въпроса?
Аница, мен ме е яд, че като говорих по телефона с зам.мин. Машева не успях да я питам точно за това, което ти казваш, за Отдела за Международни осиновявания, щом казваш че няма Директор, значи работата е съвсем мътна и кървава. 
Аз още много неща исках да я питам, но нямах възможност, нямаше време, а и после се сетих за още неща. Нищо, въпроса е, че хвърлихме бомбичка в тяхната градина и тя ще ги държи нащрек, защото винаги може да избухне, когато най-малко очакват!
За партийната група която би могла да ни подкрепи е чудесна идея, но нямам представа как може да стане, не познавам никакви политици.

Vicy, може би можем да помислим за писмо до Зам-Министърката с копие до Мин. на соц. политика, точно с тези въпроси, които имаме желание да им зададем и на които никъде не намираме отговори? Можем да помислим и да го изпратим след празниците или пък дори по време на празниците, щом ти си там. Имаме право да получим информация като засегнати страни. Какво мислите?

В Наредба № 13 от 30.09.2009 за критериите за определяне на осиновяващ при международно осиновяване пише:
"Чл. 10. (1) В срок от 60 дни от вписването на децата в регистъра по чл. 113, ал. 1, т.1 от СК Съветът по международно осиновяване разглежда кандидатурите за определяне на подходящ осиновяващ съобразно поредността на вписване на осиновяващите в регистъра, изразените от тях предпочитания, както и обстоятелствата от значение за интереса на детето.
           (2) Досиетата на децата се разглеждат от съвета по реда на вписването им и се съпоставят с данните на осиновяващите и условията, съдържащи се в разрешенията по чл. 5, ал.2.
          (3) За определяне на осиновяващ съветът обсъжда всички подходящи кандидатури.
          (4) При вземане на решение за  определяне на подходящ осиновяващ съветът се ръководи, освен от критериите по ал.1, така и от възможностите на осиновяващите да му осигурят физическо, психическо и социално благополучие, както и от информацията за личността на осиновяващия и другите обстоятелства от значение за осиновяването. Преценката се извършва предимно въз основа на докладите за осиновяващите, изготвени от съответните компетентни органи.

Върху този текст би трябвало да помислим как да се промени, че дава предимство на БГ в чужбина.

Момичета, в отговор на отвореното писмо (петиция) до председателя на Народното събрание, на адреса ми в София, даден за кореспондеция, в петък се е получило следното писмо:

---------
Изх. No  ПТ .... / 15.12.09

Уважаема г-жо .....,

Уведомяваме Ви, че по разпореждане на председателя на Народното събрание отвореното писмо от името на Сдружение Зачатие и Движението на българските майки с настояване за промени в Семейния кодекс, с които да се уеднаквят правата при осиновяване на българите, живеещи в чужбина с тези на живеещите в страната, е предоставено на народните представители от комисията по правни въпроси в 41 НС.

Началник кабинет  на председателя на НС
Евгения Илиева
------------
 
Значи, все пак  има някакво движение. Не знам колко време ще им отнеме да разгледат въпроса, но мисля, че както за този отговор, така и за конкретните резултати би трябвало да има някакви протоколни или регламентирани срокове. Все пак сигурно беше твърде оптимистично да мисля, че нещо може да се направи преди празниците. Реалистично погледнато ще гледам да назнача срещата с Б.Д. след средата на януари, когато аз ще бъда в БГ. Ще е добре до тогава да сме група поне от 3ма-4ма, та добре е да помислите за ваш предствител в БГ. Но ако ли пък не, в краен случай ще измисля нещо... минимум ще бъда с адвоката си.
Жалко, че Вики няма да може да се присъедини.
Аница, ще те имам предвид, ако срещата е през февруари.

По повод на промените, коите искаме да бъдат направени в закона, намерих 2 любопитни момента:

1. За заварените случаи, решението на проблема е почти 100% гарантиран.
    Това, че нищо не е споменато за тях в новия СК, е само недоглеждане, защото при промените в предния СК, в НАРЕДБА 4 от 25 ноември 2003 г. изрично пише:
------------------------
 "Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. (1) Българските граждани, подали молби за осиновяване до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (ДВ, бр. 63 от 2003 г.), се вписват служебно в регистрите по чл. 57б, ал. 1 СК.
(2) Директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане писмено уведомява лицата по ал. 1 за вписването.
----------------------

2. По непотвърдени данни Германия е създала своята протекционистична политика ( както и дълбоко подозирах) по отношение на осиновяване на германчета от германски граждани, живеещи както в страната, така и извън нея.

Просто попаднах на историята на англичанка, живееща в Германия, която е пожелала да осиновява тук, и се е натъкнала на условието, че при осиновяване на немче първо имат предимство германците в Германия, после германските граждани, живеещи в чужбина, и най-накрая чужденците, пребиваващи в страната.

.....But, if you have no worries about any of those things, then it is possible indeed, for you to adopt in Germany. Do realise though that the child is first and foremost up for adoption to German Nationals, then Germans living abroad and finally, foreign nationals (whether citizens of Germany or not) living in Germany. The entire process is also VERY costly......

За съжаление не можах да намеря координатите на тази дама, че да я попитам от къде е източника й на информация.
(http://www.toytowngermany.com/lofi/index.php/t100674.html)
 
И така, ако всеки от вас потърси подобна информация за страната, в която живее, и ако можем да изнамерим аргументите им, бихме могли да ги използуваме за нашата кауза. Звучи добре, нали...

Аница, това е добра идея да се прати писмо, но какво по точно имаш впредвид? Нали им изпратихме на Министерството официално писмо и петицията. С това казахме нашето мнение, изразихме недоволство и предложихме промени. Мисля, че когато се стигне до момента на законодателни промени, тогава да действаме. Във всеки случай нямам много идея как стават тези неща, ако ти имаш някакво конкретно предложение. 

Мей Джей, това е супер че са ти пратили отговор, дано не е само типичното любезно замазване на очите, типично за европейските институции към които толкова се стремим... Жалко че няма да мога да се видя с Божидар Димитров, вече се бях навила да му отида на гости 

Имам един въпрос: някой знае ли някакъв телефон за връзка в Министерство на Правосъдието, Отдела за Международно Осиновяване или нещо такова?
От Испания ми казаха, че са изпратили документите ми за осиновяване по дипломатическа поща на 7 декември. Казаха че първо ще отидат в Испанското Посолство в София, а след това те ще ги пратят в Министерство на Правосъдието. Днес се обадих в Посолството и те казаха, че нищо не са получавали и нищо не знаят. Писна ми от тъпанари, които стоят на държавна служба и никога нищо не знаят и не им пука за хората!
Така че мисля да се обадя в Мин. на Правосъдието, та дано те да знаят нещо. Обадих се на Милена Първанова, за която някоя от вас каза, че е говорила с нея, но никой не ми вдига. Моля ви кажете, ако знаете някой друг телефон?

May Jey, добре е, че имаме официален отговор. Това означава, че когато подготвим писмени искания във връзка с евентуалната среща с Б.Димитров, би следвало да ги изпратим и до правната комисия на НС. Същите или подготвени още по-конкретно, за да може, когато правната комисия разглежда нашия въпрос, да има познания за това какъв е наистина проблема, както и конкретни предложения за промяна. Иначе може да ни отрежат набързо.
Тия дни направих малки проучвания из познати юридически среди и установих, че все още почти никой не е в час с нашия проблем.
Аз лично смятам да почета и се опитам да подготвя нещо писмено в началото на новата година, което да помогне при бъдеща среща с Б.Димитров.
Много добра идея,May Jey, да потърсим как е уредено положението на гражданите на съответните държави, в които сме, но които се намират в чужбина - ползват ли се с предимство при осиновяване на деца от съответната държава.
Vicy, когато говорех за писмо, имах предвид въпросите, които не си успяла да зададеш на Зам.Министърката, както и изясняване на някои въпроси, които си поставяме тук - кои държави са пресирали за промяна в БГ законодателство, мисли ли се за даване на предимство на БГ граждани, предвид език, култура, среда и т.н., защо не е предвидена преходна рзпоредба - т.е. писмо с въпроси, на които имаме право като засегнати страни.
Но може би е по-добре да се съсредоточим върху писмено становище за срещата с Б.Д., аргументи, примери и т.н.Нещата не са много Положителни засега, затова трябва да се подготвим много сериозно.

Vicy, телефоните на страницата на Министерство на правосъдието със супер нов дизайн /от вчера май/ са:
Лице за контакт: г-жа Милена Първанова - началник на отдел "Международни отношения и акредитирани организации"
Телефони за контакт: 923 73 96; 923 73 03
Факс: 987 15 57
Друг е въпроса, че са предпразнични дни...

А съставът на Правната Комисия на НС е следният:

Комисия по правни въпроси
(26 Народни представители)
 Заседания на комисията
 Законопроекти
 Стенограми
 Доклади
 Документи
 Състав

    ИСКРА ФИДОСОВА ИСКРЕНОВА   
   
    председател
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    ТОДОР АТАНАСОВ ДИМИТРОВ   
   
    зам.-председател
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    ЯВОР БОЖИЛОВ НОТЕВ   
   
    зам.-председател
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    АНАСТАС ВАСИЛЕВ АНАСТАСОВ   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ ПЕТРОВ   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА МИТКОВА   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    ДЕСИСЛАВА ВЪЛЧЕВА АТАНАСОВА   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    ДИМИТЪР НИКОЛОВ ЛАЗАРОВ   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    ЕМИЛ ЙОРДАНОВ РАДЕВ   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ ТОШЕВ   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ ЦИПОВ   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    КРИСТИЯНА МЕТОДИЕВА ПЕТРОВА   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ   
   
    член
(10.12.2009 - до момента)
 Информация

    
    МАЯ БОЖИДАРОВА МАНОЛОВА   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    МИТХАТ САБРИ МЕТИН   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    ПАВЕЛ ИЛИЕВ ДИМИТРОВ   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    ПЕТЪР ИВАНОВ ХЛЕБАРОВ   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    ПЕТЯ НИКОЛОВА РАЕВА   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ ТОНЧЕВ   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    ФАНИ ИВАНОВА ХРИСТОВА   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРОВ   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    ЧЕТИН ХЮСЕИН КАЗАК   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    ЮЛИАНА ГЕНЧЕВА КОЛЕВА   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

    
    ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ   
   
    член
(29.07.2009 - до момента)
 Информация

Здравейте момичета,
Току що имам информация от председателя на Зачатие Анна Зашева, че имаме покана от предаването "На кафе" с Гала за 05 януари 2010 г. Това е второто подред инициирано от "Другата българия" и по повод на това, че в Зачатие за първи път се повдигна сериозно този въпрос и е на тема "Осиновяването на деца от български семейства, живеещи в чужбина". В предаването ще участва и представител на "Сдружение Зачатие".
Това няма да е първото участие на сдружението в това предаване, имали сме и предишни и сме много доволни от екипа и диалога, който се получава.

Организаторите на предаването се интересуват ако е възможно да присъства семейство, което се е справило с този казус или в момента се бори с него - тоест реална история или близки на това семейство, които са тук. Поканени са да присъстват и други желаещи да се включат в дискусията.
Заповядайте!

...Do realise though that the child is first and foremost up for adoption to German Nationals, then Germans living abroad and finally, foreign nationals (whether citizens of Germany or not) living in Germany.

Мей Жей, това наистина е много интересно! Жалко, че нямаме сериозен източник!..
Много рових из немскоезичната литература… и трябва да си призная, че не е лесно да се намери нещо по въпроса… Може би най-сигурно би било да се пита директно в съответната служба, как лица с чуждо гражданство могат да осиновят дете по националния ред – каква е процедурата за тях, критерии, шансове...
 
И все пак,... ето на какво попаднах:
В Закона за посредничество при осиновяването (Gesetz über die Vermittlung der Annahme als Kind und über das Verbot der Vermittlung von Ersatzmüttern (Adoptionsvermittlungsgesetz – AdVermiG) четем следното:
§ 11
Aufgaben der zentralen Adoptionsstelle des Landesjugendamtes
(1) Die zentrale Adoptionsstelle des Landesjugendamtes unterstützt die Adoptionsvermittlungsstelle bei ihrer Arbeit, insbesondere durch fachliche Beratung,
1. wenn ein Kind schwer zu vermitteln ist,
2. wenn ein Adoptionsbewerber oder das Kind eine ausländische Staatsangehörigkeit besitzt oder staatenlos ist,
3. wenn ein Adoptionsbewerber oder das Kind seinen Wohnsitz oder gewöhnlichen Aufenthalt außerhalb des Geltungsbereichs dieses Gesetzes hat,
4. in sonstigen schwierigen Einzelfällen.
(2) In den Fällen des Absatzes 1 Nr. 2 und 3 ist die zentrale Adoptionsstelle des Landesjugendamtes vom Beginn der Ermittlungen (§ 7 Abs. 1) an durch die Adoptionsvermittlungsstellen ihres Bereiches zu beteiligen. Unterlagen der in Artikel 16 des Adoptionsübereinkommens genannten Art sind der zentralen Adoptionsstelle zur Prüfung vorzulegen.

§ 11 Функции на Централната дирекция по осиновяване към Провинциалната службата на младежта (Landesjugendamt)
(1) Централната служба по осиновяване към Landesjugendamt подпомага дейността на посредническите служби преди всичко чрез професионално консултиране:
1. ако детето се предлага трудно за осиновяване,
2. ако кандидат-осиновителите или детето притежават чуждо гражданство или са лица без гражданство,
3. ако кандидат-осиновителите или детето имат местожителство или обичайно местопребиваване извън сферата на валидност на този закон,
4. в други единични трудни случаи
(2)  В случаите по т.1, ал. 2 и 3 Централната дирекция по осиновяване се ангажира от посредническите служби по район още в началото на разследването (§ 7 ал.1) Документи от посочения в член 16* от осиновителната Конвенция характер се представят за проверка на Централната дирекция по осиновяване.

В тази връзка реших да погледна, какво пише на страничката на Централната служба по осиновяване в Хамбур ( Gemeinsame Zentrale Adoptionsstelle in Hamburg) и срещам отново вече прочетеното в закона:
Adoptionen mit Auslandsberührung
Wenn Adoptionsbewerber oder das zu adoptierende Kind eine ausländische Staatsangehörigkeit besitzen, staatenlos sind oder ihren Wohnsitz im Ausland haben, ist die Zentrale Adoptionsstelle vom Beginn der Ermittlungen an an dem Adoptionsverfahren zu beteiligen. Neben der Beratung von Jugendämtern und - zukünftigen - Adoptivfamilien gibt sie in allen in ihrem Zuständigkeitsbereich durchgeführten Adoptionsverfahren eine Stellungnahme gegenüber den Vormundschaftsgerichten ab.

"Осиновявания с чуждестранно участие.
Ако кандидат-осиновителите или детето притежават чуждо гражданство, нямат никакво гражданство или местожителството им е в чужбина, Централната дирекция по осиновяване взема участие в процедурата по осиновяване още от самото начало на разследването. Освен консултиране на Службите на младежта и на бъдещите осиновители, тя дава становище в съответната съдебна инстанция по въпросите в процедурата по осиновяване, свързани с нейната компетенция..."

И тъй, ясно е, че определено става въпрос за гражданство и разбирам, че въпреки "обичайното местопребиваване в Германия", лицата с чуждо гражданство не осиновяват по реда, по който осиновяват германците, и случаите им се препращат в Централна дирекция по осиновяване - служба, отговаряща за
- Осиновявания (в Германия) от осиновители – чужди  граждани
- Осиновявания (в Германия) на деца – чужди граждани
- международни осиновявания…
- осиновявания на деца със специални нужди, с проблеми при осиновяването
- специализирана правна, социално-педагогическа и психологическа консултация за специалисти,
- преквалификация и обучение на кадри.

(напомня дейността на Съвета по осиновяване към Министерство на правосъдието у нас, или?... )

С удоволствие бих проверила на място, как стоят нещата, но няма да имам физическа възможност. Днес звънях по телефона, но не успях да се свържа. Мей Жей, ако ти се занимава, можеш ли да отскочиш до Jugentamt и да ги питаш, как чужди граждани, живеещи в Германия, могат да осиновят дете в Германия. Поискай им писмена информация... Ако не, аз мога да отида едва след 4.01.10…

Изглежда, че казаното от Зам. министъра на правосъдието и председател на комисията по международни осиновявания г-жа Машева не е съвсем вярно:

"Само бих искала да вмъкна, че определянето на осиновяването не по принципа на гражданство, а именно с критерия за обичайно местопребиваване на лицата, все пак за тези лица, които са български граждани в чужбина, има и един друг приоритет – те биха могли да участват в съответната държава, да бъдат кандидат-осиновители по процедура по национално осиновяване в тази държава."

Иначе, във връзка с нашето законодателство… Продължавам да си мисля, че обясняването на повечето промени в закона с аргумента за върховенство на интереса на осиновяваното дете е доста неясно и абстрактно.
  В крайна сметка, кои са обективните и конкретни критерии, гарантиращи навсякъде цитирания интерес на детето? Може би такъв е принципа на поредността? Или създадената от закона възможност да се осигури на дето среда, близка до родната? (При положение, че закона не прави разлика между живеещите в чужбина българи и чужденците…)

  Все пак, би трябвало да се обърне внимание на чл. 16, т.1 b от ХК:
Чл. 16 (1) В случай че централният орган на държавата по произход прецени, че детето може да бъде осиновено, той:
a)...
b) взема надлежно предвид условията, в които е било възпитавано детето, както и неговия етнически, религиозен и културен произход;
...

Говори се за извеждане на децата от институциите, но какво се прави?... Според думите на Зам. мин. Машева, заварените случаи са над 200… Това са семейства с направени социални доклади - т.е. годни за осиновители... И докато законотвореца се чуди как да постъпи, децата по институциите биха били с 200 по-малко  –  това е  повече от един дом за изоставени деца...

Опитах да намеря критериите, по които комисията по осиновяване предлага осиновители за децата, и открих единствено следното (на страниците на Министерство на правосъдието):

"Съветът обсъди отправеното от българските акредитирани организации предложение за възприемане на няколко основни критерия за работа при определяне на подходящ осиновяващ за всяко вписано дете.
Организациите предложиха Съветът да работи по пет основни критерия:
1.поредност на вписването на осиновяващия в регистъра;
2.актуално ли е неговото разрешение за годност да осинови;
3.отговаря ли осиновяващият на изискванията на българския закон относно осиновяването;
4.какви са условията на разрешението му за осиновяване;
5.какво е изразеното от осиновяващия желание относно детето и осиновяването.
Към тях Съветът реши, че следва да бъде прибавен и шести:
6.защита на интереса на детето.
[...]
На заседанието си от 8 януари 2008 г. Съветът гласува окончателно шест основни критерия, които ще спазва в своята работа по определяне на подходящи осиновяващи за всяко вписано в регистъра дете.
[...]
Към изключение от поредността Съветът ще пристъпва, когато има приоритетни случаи на деца с увреждания и на такива, които са с по-висока възраст и шансът им за намиране на родители поради това е значително по-малък.
Към изключение от поредността ще се пристъпва и когато на дневен ред е разглеждането на дете, чието братче или сестриче е вече осиновено от вписан в регистъра осиновяващ. Този именно осиновяващ ще бъде разглеждан приоритетно без значение кога е вписан в регистъра."

Това е. Други критерии няма…

Но стига за днес…  
Желая ви хубав ден и приятна подготовка на предстоящите празници!

П.П. Мей Жей, ако ти е любопитно,  във връзка с осиновяването в Германия намерих следната информация на английски език:
Overview of German Adoption Law
Осиновителните закони в Германия на немски, английски, френски, испански

П.П.П. Сигнус, страхотна новина!   За съжаление засегнатите от промените в СК кандидат-осиновители живеят в чужбина и съответно голяма част от тяхняма да имат възможност да се отзоват за предаването. Не е ли възможно осъществяването на скайп-връзка? Аз ще попитам нашата адвокатка, дали може да да отиде от наше име...

Да, и Ани това им е казала, то е логично. Но все пак да пробваме, може някой да е тук за празниците и да не е тръгнал още. Освен това може близки техни. Варианта за скайп връзка е идея, може да ги попитаме.

Чандра,относно критериите за определяне на подходящ осиновяващ, погледни и Наредба № 13 от 30.09.2009: http://www.justice.government.bg/new/Pages/Adoptions/Default.aspx?evntid=SK5O1lunRPk%3d

"Чл. 10. (1) В срок от 60 дни от вписването на децата в регистъра по чл. 113, ал. 1, т.1 от СК Съветът по международно осиновяване разглежда кандидатурите за определяне на подходящ осиновяващ съобразно поредността на вписване на осиновяващите в регистъра, изразените от тях предпочитания, както и обстоятелствата от значение за интереса на детето.
           (2) Досиетата на децата се разглеждат от съвета по реда на вписването им и се съпоставят с данните на осиновяващите и условията, съдържащи се в разрешенията по чл. 5, ал.2.
          (3) За определяне на осиновяващ съветът обсъжда всички подходящи кандидатури.
          (4) При вземане на решение за  определяне на подходящ осиновяващ съветът се ръководи, освен от критериите по ал.1, така и от възможностите на осиновяващите да му осигурят физическо, психическо и социално благополучие, както и от информацията за личността на осиновяващия и другите обстоятелства от значение за осиновяването. Преценката се извършва предимно въз основа на докладите за осиновяващите, изготвени от съответните компетентни органи.
         (5) Решението съдържа данни за детето и за осиновяващите и кратки мотиви за направения избор."   

За съжаление няма да съм в България на 5.01., но ако трябват въпроси, становища и т.н., мога да подготвя такива.

Аница, благодаря за линкчето! Бях я забравила тази наредба...
Но критериите там изглежда не се отличават особено...