А сега- конструктивно, не се карайте.
Емилия, ние получихме отказ само по телефона. Казаха ни да подадем молба до директора за оттегляне на документите. Но този "устен" все още отказ бе направен в самото начало на разглеждане на документите ни. Ние не сме от "заварените" случаи.
По повод на "заварените случаи" намерих интересно четиво в американска страница:
http://www.gopetition.com/petitions/adoption-for-all.htmlС две думи:
Когато миналата година в Щатите влиза в сила Хагската конвенция, на много семейства, вече подали документите си за международно осиновяване, им е отказана по-нататъшна обработка. Карат ги да подават нови документи, съобразени с новия закон, което зачертава няколкото години чакане. Там обаче нещата стоят малко по-различно, в смисъл, че законодателството защитава заварените случаи, но на практика то не се прилага от оторизираните за целта органи.
Все пак, общото е за чувствително удължената процедура, чакащите деца в сиропиталищата, лишени от навременно лечение при растежа, ефекта на удвоеното чакане в страната на пребиваване на детето, и не на последно място няколкото хиляди долари, които не всеки може да си позволи.
Права е
макияки, като казва, че в статията на Фокус се споменават онези 2000 евро или 5000 британски лири, които си бяха по стария регламент. В петицията е доста добре упоменато за изключително скъпите посреднически услуги. Само че на хората не им е ясно, че става въпрос не за две или три хиляди евро, а за значително по големи суми: не знам как е във вашите страни, но в Германия цените на тези услуги се движат от 12000 до 18000 евро. (Може би на самата журналистка и 2000 евро са й звучали много.)
Разбира се, в страницата на М-вото на правосъдието пише, че освен акредитираните институции, може да се кандидатства и чрез Централния орган на съответната държава. Да, но на практика това не става, защото именно този Централен орган ни насочва към своите акредитирани институции. На тях просто не им се занимава с международно осиновяване. Защото последното води до куп работа, включително контакти с чужди институции ( в случая с БГ институции) и осъществяване на контрол след осиновяване на детето. Докато чрез акредитираните агенции контролът се осъществява много по лесно. Нали най-важната цел (за бюрократите) е да се елиминара възможността за трафик и търговия с деца. А това, че все повече деца ще остават без собствен дом и семейство, никой не го е еня.
И така, най-общата рамка за по-нататъшни действия е:
1. Да се подпише петицията от колкото може повече хора
2. Да се създаде по-голяма осведоменост в публичното пространство.
2.1. Да се напише обяснение към петицията.
Предпоставки, причини и повод за пускането на такава петиция;
2.2. Да се постави въпросът директно в парламента: чрез предствителите на съответните райони, чрез парламентарни групи и партии;
2.3. Да се разпространи в медиите- възможно най-много информационни агенции, вестници и списания, радио и телевизия, както и в някои международни страници за петиции;
2.4. Да се разпространи чрез приятели, колеги, познати- и-мейл, уеб страници, блогове, фейсбук, просто телефонно обаждане и пр.
------
По т. 2.3. и 2.4. вече немалко е направено. Трябва да се поработи по т.2.1 и т.2.2.
Аз лично мисля да направя "тест по демокрация": да се обадя на депутата, който ме представлява в парламента. (Сигурно ще ви прозвучи смешно... Между другото, на мен също...)
Горните точки трябва да се разбият на множество подточки. Момичета, очаквам предложения. Ще пиша пак.