Здравейте,
Сигурно ще разгоря недоволство, но снощи четох Хагската конвенция за защита на децата от 1993, глава Международно осиновяване. Новата ни наредба е едно към едно с Хагската конвенция: там разделението е не по принцип гражданство, а по принцип 'обичайно местопребиваване'. Ако всеки от нас успее да докаже, че 'обичайно' пребивава в БГ, независимо че единият от съпрузите пребивава в чужбина, тогава се борим да минем по правилата на вътрешното осиновяване. В Конвенцията също е посочено, че се осиновяват международно деца, които не са могли да бъдат осиновени вътрешно.
Въобще, воденето на 2 регистъра на деца за осиновяване, единият с деца за осиновяване вътрешно, а другият с деца, отказани 3 пъти, като само последният се предлага за международно осиновяване, смятам за абсолютно несправедливо. Не само за нас, като българи, живеещи в чужбина, ами и спрямо самите чужденци.
Разбира се, и в Бг закон, и в Хагската конвенция пише, че това се прави в интерес на детето. Но аз не мисля, ще детето изживява по-малък стрес , като смени Детския Дом в Тетевен, например, с частния дом в София, или където и да е било другаде в страната.
Освен това, не знам как стои въпросът със страните извън ЕС, но все ми се струва, че дори тази Хагска конвенция е в ущърб на Европейските принципи на "свободно движение на хора и стоки" в ЕС. Отдавна вече няма "разрешение за престой" в страните от ЕС, нито пък се слагат печати на паспортите, след като спокойно минаваш с личната си карта. Кой може да ми каже колко точно време съм била в БГ през последната година, като дори аз самата не знам. Тези мисли бяха провокирани от един разговор с приятел (психолог), който на средата на моите обяснения доколко се водим чужденци ме прекъсна с въпроса : " Ами страните от ЕС чужбина ли е ( в този аспект на равни права на гражданите) ?
Като заключение, аз също съм ЗА петицията, но може би единствено с надеждата, че някой там в БГ има знанията и уменията как да се направи така, че ако не по признак гражданство, то поне по признак 'национално самосъзнание', 'майчин език', или каквото и да е било, да се дадат или по-скоро да не се отнемат правата ни на равнопоставеност при предлагане на дете.
Иначе, остава ни да застанем срещу Хагската конвенция като дискриминираща и неотчитаща съвременната реалност на свободна мобилност.