Момичета, аз всъщност ви съчувствам! На всички, които са почнали процедурата при едни условия, а сега законът им затваря вратата, при това грубо. Намирам за изключително несправедлив новия СК по отношение заварените случаи! Наистина! И искам утре да подпиша също подготвяната от вас петиция.
За за преминаването към международно осиновяване на българите, постоянно живеещи в чужбина, отдавна се говори и отдавна има натиск от другите държави да се направи като във всички други страни по хагската конвенция. Така че това е нещо неизбежно. Много може да се спори за справедливостта в случая и гледната точка на чужденците, осиновяващи в България, също звучи логично – защо аз, чужденецът, и Иван, дето живее в къщата до нас от години, осиновяваме по различен ред в България и защо Иван да е облагодетелстван, като в мойта държава се ползва с права наравно с мен ... Така че аз това положение го приемам и единствено мога да съобразя моите действия оттук нататък.
Но тъй като за заварените случаи си е определено несправедливо и търсите обществена подкрепа, внимавайте какво говорите и пишете. Защото обществената подкрепа за вас ще дойде от хора, които са на същото дередже, демек познават борбата със стерилитета и мислещи/запознати по темата осиновяване. И такива изказвания показват тесногръдие и егоизъм и обиждат доста хора.
И друго, всъщност процедурата по осиновяване е доста сурова конкуренция между кандидат осиновителите. Защото децата за осиновяване въобще са по-малко от кандидатите. Особено пък „перфектните” деца. Това е вярно както за вътрешната процедура, така и за международната, това е вярно не само за България. Много малко са държавите, които имат като Китай изобилие от деца за осиновяване. Вижте статиските. В този смисъл, няма много място за претенции, ако въобще искаш дете. Още по-малко за „право на дете”, че и „дете, здраво и нормално”, каквото и да значи „нормално”. Попрочетете нагласите на чужденците от чужбина, които правят международно осиновяване, и ще направите разликата.
Та, искам да кажа само, бъдете реалисти. Животът е несправедлив. И към нас, и към много деца. Ако искаме състрадание към нашите проблеми, можем пък и ние да бъдем малко състрадателни, поне на думи (и това няма нищо общо с избора и решението какво дете мога да приема), към проблемите на децата в случая.
А и след като така и така ще се прави международно осиновявяне, то са отворени опциите и за други държави, но там проблемът с изискванията също доста сериозно стои ...
А във вътрешната процедура малко услово може да се говори за гарантиран избор на българите. Защото и при нея децата са по-малко от кандидатите, т.е. това увеличава конкуренцията между тях, съответно хората вече все повече преосмислят т.нар. изисквания и все по-често осиновяват не само бебета, и не само от чист доказан бг произход, и не само в перефектно здраве ...
И за здравето. Няма абсолютно здраво дете в институция. И всички имат последици от престоя там. Т.е. химера е, че ще осиновиш напълно здраво дете и по вътрешната процедура. Тъжно е, че в България осиновителите нямат много възможности, финансови и организационни, да преодолеят някои от по-сериозните здравословни проблеми на детето, проблеми, които в чужбина хората забравят за година две. Та наистина има деца с тежки, инвалидизиращи заболявания. И това е непосилно за повечето. Но това е различно от последиците от престоя в институция. А също и често пъти децата са със съвсем, съвсем поправими болежки. А и често пъти преувеличени, да не забравяме, че първите три години все пак са в лечебно заведение, там доктори ги гледат
Моето дете имаше доста плашеща епикриза, от която нищо не се оказа вярно във времето ... Още ми е рано, но когато тя малко поотрасне, се виждам осиновила още едно умерено здраво „ромче”, а не китайче или филипинче примерно, тъй като пътят за мен неизбежно ще е международното осиновяване (ето, и тук има възможност за избор, нали?).
