На 1.10. 2009 влезе в сила новия СК, който беше приет с цената на много компромиси – срещу него застанаха всякакви организации по всякакви поводи и накрая беше гласуван много набързо – в последния работен ден на стария Парламент. Това безспорно оказа негативно влияние върху различни аспекти и доведе до много недомислия. Един от проблемите, с които се сблъскваме е, че въведените в Семейния кодекс промени онеправдават живеещите в чужбина български граждани, които желаят да осиновят дете.
Ситуация на живеещите извън страната български граждани, които желаят да осиновят дете:Според новия семеен кодекс всеки, който живее извън страната или има намерение, да се установи в чужбина, трябва да осиновява по правилата за международно осиновяване. Закона не е предвидил никакви текстове, касаещи българските кандидат-осиновители, живеещи в чужбина, и с това ги приравнява безпрекословно с чужденците. По този начин българските граждани, живеещи в чужбина, са поставени в следното неравноправно положение:
-> Пребиваващите в чужбина български граждани нямат право, лично да подават документи за осиновяване и са принудени, да използват скъпоструващи акредитирани посреднически агенции, ненужно заплащайки високи такси, вкл. за хотели в България, командировъчни, преводачи, консултации и преводи (включително на законите).
-> Те могат да осиновяват само деца, включени в регистъра за международно осиновяване. Това на практика означава, че: (1) сроковете за осиновяване са много по-дълги (в момента се разглеждат молби на чуждестранни граждани от 2005г.) (2) възможностите са много по-ограничени (децата, включени в регистъра за международно осиновяване, са три пъти отказвани по вътрешна процедура).
-> Българите, пребиваващи временно в чужбина (примерно, за 1-2 години), нямат възможност, да се конкурират с чуждестранните кандидат-осиновители и с това са ощетени, тъй като факта, че са български граждани и осиновяват в родината си, не им носи никакво предимство пред чужденците.
(- Като цяло българските граждани, живеещи в чужбина трудно се конкурират с месните граждани, с което са поставени в неравностойна ситуация.)
-> И не на последно място! Закона не е предвидил временни или заключителни разпоредби, касаещи заварените случаи. На 20.10.2009г. Агенция социално подпомагане към Министерство на труда и социалната политика издава указателно писмо, с което нарежда на всички РДСП, да пренасочат заварените си случаи към съответните акредитирани организации и указват, ако кандидат-осиновителите не са съгласни, да подадат молби за изтегляне на документите си, да им се издава служебен отказ. Трябва да отбележим, че някои от кандидат-осиновителите са започнали процедурата през 2007г. На тях им се предоставя избор между следните две възможности: (1) да си изтеглят документите доброволно, (2) да получат отказ. Според нас всичко това е незаконосъобразно, тъй като не е редно с указателно писмо да се дават нормативни разпоредби.
-> Оказва се, че дори и живеещите в чужбина български граждани, които вече са влезли в регистрите за осиновители, няма да могат да осиновят дете по старите разпоредби и ще им се наложи, да започнат всичко отначало. Ефекта от промените в закона:Новите въведения в СК са съобразени с Хагската конвенция, според която международните осиновявания се извършват съобразно законите, действащи по местоживеене. Но нашия законодател не е съобразил месните условия и проблеми. Докато в повечето европейски държави извършените осиновяванията са предимно международни, тъй като социалната политика е много добра и съответно няма деца за осиновяване, в България проблемите са от съвсем друго естество и би било добре, творейки закони да се вземат под внимание специфичните условия в страната ни.
Повечето европейски държави се справят с демографските си проблеми, улеснявайки международното осиновяване, а българското законодателство затруднява живеещите в чужбина българи, като ги поставя в неравностойно положение както спрямо чужденците, така и спрямо останалите българи.
Основен фокус на Хагската конвенция е, да се защитят интересите на децата. В интерес на децата е, осиновителите им да са по възможност от тяхната националност. Нашето законодателство не взема под внимание този факт и не дава никакъв приоритет на пребиваващите в чужбина български граждани пред чужденците, с което пренебрегва интересите на всички, участващи в този процес – деца, осиновители, държава.
Една от конкретните цели на Хагската конвенцията е, да се вземат мерки срещу незаконния трафик на деца. Промените в нашия Семеен кодекс не са предвидили
по-стриктна процедура и изобщо, оспорване на припознаването, с което не само не предотвратяват търговията с деца, но и облекчават такава.
Затруднявайки живеещите в чужбина българи да осиновяват деца (все едно, от родината си или от трета държава), закона създава допълнителни условия за заобикалянето му и дори косвено го поощрява.
"[...] за съжаление въпреки промените към опростяване осиновяването продължава да е доста сложна процедура и припознаването остава вариант за нейното заобикаляне"
Прокурор Нели Христозова от Градската прокуратура,
пред Сега
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3804§ionid=2&id=0000501
В момента български семейства, живеещи в чужбина, нямат възможност да започнат процедура по осиновяване в България заради скъпо струващата, дълго траеща процедура в която на тях им е почти невъзможно, да се конкурират с чужденците.
...Искания:1. Спешно да се предложи адекватно решение за заварените случаи в процедурата
по осиновяване.
2. Да се преразгледат новоприетите разпоредби, като се вземат в предвид следните аспекти, поставящи живеещите в чужбина българи в по-равноправна позиция:
- българите, пребиваващи в чужбина, да имат право да подават документи за осиновяване в България лично, без задължителното преминаване през посреднически организации;
- българите, живеещи в чужбина, да са с предимство пред чужденците в процедурата по осиновяване;
- като български граждани те да могат да осиновяват деца от регистъра за вътрешно осиновяване;
- в законовата уредба да бъде предвидена и възможността на българите живеещи в чужбина, да осиновяват от трета държава;
3. Законодателството да вземе под внимание факта, че живеещите в чужбина български граждани, желаещи да осиновят в родината, ще дадат на едно осиновено дете български дом и ще възпитат един български гражданин.
