За жалост доста се изместваме от темата, а на мене не ми се искаше да се впускаме в подобни, обикновено до никъде не водещи дискусии… Бихме могли да отворим нова тема, ако толкова ни вълнува проблема…
От написаното от farukh и Чандра разбирам, че дете с произход ромски не е в никакъв случай от предпочитаните от тях.
Мей Жей, кое точно те наведе на мисълта, че ромския произход на детето "в никакъв случай" не е за предпочитане от нас?!
Не го написах, защото просто не беше по темата, а и не намирах смисъла от това да го афиширам, но ние нямаме претенции относно етноса. (Много от хората във форума знаят мнението ми).
С предишния си пост просто споделих, че в България може би точно системата с изискуемите три отказа не е добре измислена.
Никой от осиновителите не би участвал по желание в издаването на необходимите откази. Знаете, че институциите не гледат с добро око на осиновители, отказали дете, кой ще си вкарва такъв "автогол"?
А и социалните настояват на срещи с децата...
Писах, че такива срещи с предварително известен край и с ясното съзнание от страна на директорите, че осиновяване няма да се осъществи, са напълно излишни и натоварват И ДВЕТЕ СТРАНИ - и децата и кандидат-осиновителите и че би могъл да се измисли друг механизъм.
Ние посетихме курс за осиновители при психоложка, работеща също така и с децата от домовете, и тя ни разказа, каква травма е за тези деца всеки един отказ. При някои това оставя трайни последствия в поведението...
И истината е, че ЗАКОНА поставя участващите в осиновителния процес в тази ситуация. Затова дадох за пример нормативната уредба в Германия, където според мене нещата са уредени по-човешки. Там е важно, дали децата са със специални нужди и ВРЕМЕТО, през което едно детенце не е било осиновено и не се изискват такива откази.
За мене детето си е дете, не правя разлика... Но знам, че има жени, които не мислят като мене и респектирам техните желания. Това са много лични неща и, както казва Мей Жей, няма как всички да сме еднакви. Но нека не размахваме пръст и не нападаме заради тези различия! Осиновяването е много сериозен процес. Всеки си преценява сам за себе си, дали би гледал дете от друг етнос или не. Аз бих осиновила ромче по моите си съображения, друга жена не би осиновила ромче по нейните си съображения – толкоз, край...
Факт е, че много от осиновителите не са готови да се обвържат с дете от друг етнос и този факт не може да се пренебрегва.
И не става въпрос за това, какви са ромите, дали те изоставят децата си, дали са "патриархален анклав" или не… Според мене няма ген на "изоставянето на деца", ген на "краденето"… и т.н… Социалната среда е тази, която дава на ромите онези модели на поведение, които ние не харесваме. Аз съм виждала и българи, които попадайки в определена среда стават онова,което отричаме (примерно,отиват в чужбина и крадат)...
Проблема с етническата ненавист у нас е много сериозен. Но той започва много отдалече. Започва от злобата в обществото ни, от нагласите, страховете... отношението към различията... Затова би трябвало апела за това да не се прави разлика между етносите да се отправи най-напред към всички българи, а не само към онези, които ще осиновяват.
Мое мнение.