Здравей, Vicy. Изпратих ти съобщението от вестника. Благодаря ти за включването и желанието да напишеш материал!

Ще помисля сериозно дали не можем да привлечем защитник на интересите ни, т.е. кого! Явно редовните защитници на права и против дискриминацията не са много заинтересувани от нашия случай...

Лек ден на всички и много оптимизъм!

Еми, не забравяйте да си направите адресна регистрация!... Знам, че някои социални работници правят справка в ЕСГРАОН и обръщат внимание не само на постоянния адрес, а и на настоящия...

Успех! 

Ето ме и мен, извинявайте, че изчезнах от полезрението за 1 седмица, но трябваше да приключа и с друга важна работа.
Ето и моите коментари на някои от вашите постинги.
По повод на това, че ХК е влезла в сила през 2002, и би трябвало при осиновяването да се е взимала пред вид от 2002 насам, нека не тръгваме по лъжлива следа. ХК, както и всеки международен договор няма директна юрисдикция върху вътрешнодържавното правораздаване, тя не е закон, нито пък предписва как БГ да изпълнява отделните си задължения по нея, а с подписването й и влизането й в сила, БГ като държава се задължава в известен срок (какъв, не знам) да хармонизира вътрешното си законодателство, така че то да е в съответствие със задълженията, коите е поела като страна по международния договор. Така че от 2002 никой не е взимал пред вид ХК, защото измененията в СК, наредби и подобни просто не са съществували, а са чакали своя ред като законопроекти, които следвало да бъдат приети от народното събрание. Времето им е дошло едва лятото на тази година.
Аргументът за 2002 г. може да послужи само пред някой наш опонент, който високо вее знамето на ХК и декларира непрекъснато "видите ли, ние само спазваме задълженията си по международните договори!"

Второ, това как българският законодател ще интерпретира ХК, спазвайки поетите задължения, е изцяло негов прерогатив. Т.е. всяка държава решава по свое осмотрение. Например, ХК предписва, че
--------
Член 4
   Осиновяване по конвенцията се извършва само ако компетентните органи в държавата по произход:
а)....
b) са установили, след внимателно обсъждане на възможностите за настаняване на детето в държавата по произход, че международното осиновяване отговаря на най-добрата закрила на интересите на детето;
------
Интерпретацията на този член от конвенцията в българския закон е, че се осиновяват международно само деца, които вече са били 3 пъти отказвани от БГ граждани в БГ.
Друга интерпретация е, че според ХК, никой "с обичайно пребиваване в чужбина" не може директно да осиновява в страната по произход на детето, а само чрез Централния орган на страната по местопребиваване. Но аз си спомням, Вики бе споменала, че БГ позволявала такова нещо...

Към какво клоня: всичко гореупоменато идва да докаже, че БГ законодател МОЖЕ и е в силата си да внесе допълнения, поправки и прочие към СК, щом досега не ги е предвидил, че примерно "български граждани, пребиваващи в чужбина МОГАТ да кандидатстват за осиновяване както международно, така и по вътрешни процедури, предвид на най-добрият интерес на детето, което също е БГ гражданин, и прочие и прочие ( тук могат да се формулират всички доводи,поднесени в този форум...)
Защото, мили момичета, да не забравяме, че никъде в новия СК или прилежащата й наредба не се споменава, че този закон важи и за БГ граждани, пребиваващи в чужбина. Досега само и единствено агенциите и социалните служби интерпретират така закона и го прилагат директно. В този ред на мисли е добре, даже препоръчително, да се обжалва или въобще да се стигне до съд, защото да се спори със службите е безсмислено.Нека съдът да отсъди кой има право и кой не, след като се разгледат всички аргументи за и против. Не знам как стои въпросът за структурата на правната ни система, но например в САЩ, където така да се каже закони няма, всички казуси се решават на базата на прецедент, който вече води до издаването на разпоредба как да се процедира по-нататък при такива и такива случаи. Между другото, в Германия до голяма степен е същото. Тук също са водени от принципа на прецедента при решаване на този или онзи казус.

И така, разбира се, нашата задача не са медиите, а интерпретацията в закона, "малките букви във всеки договор", т.е. "тези разпоредби не се отнасят за случаите, когато....."
Затова и адресатите на петицията не са медиите или бгпетишн.ком, а Народното събрание, М-вото на правосъдието и другите институции, в чиято компетентност разчитаме да е решението на проблема.

Също, разбира се, че е добре да се наеме юрист по международно право, говорител или какъвто и да е, който да ни представлява. Но откъде да го намерим? Как точно ще ни представлява (и пред кого? пред медиите само?), като ние всички сме онлайн, а някои неща не стават онлайн, трябва да сме в непрекъснат личен контакт с него/нея. Аз приветствам идеята, ако някой знае как да се осъществи, аз съм ЗА, аз лично не знам. Освен това, мисля си, че един човек, макар и със супер-юридически познания, никога не е имал успех в такова сериозно дело, само ние- всички, обединени и единни в идеята си, може да значим нещо. Идеята за "Гражданска инициатива" беше супер и затова я поддържах с двете ръце. Ето това ни липсва в България, гражданското самосъзнание че можем да променим нещо, инициативата, организираността в граждански общества, които в крайна сметка въздействат на законите, оттам на реда, а оттам и на самото общество като цяло.

Само едно вмъкване:

До влизането в сила на новия СК пълното осиновяване от български граждани беше уредено в Наредба № 4/25. 11. 2003 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистъра на деца за пълно осиновяване, обн. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г.

Доколкото знам, тази наредба и тогавашните (през 2003 г.) промени в осиновителната процедура (национална и международна) също са били направени с цел съобразност с ХК.

чл.14 (4)от Наредба № 4/25. 11. 2003: Когато осиновяващият български гражданин живее постоянно в чужбина, дирекция "Социално подпомагане" изготвя доклада за годността му да осинови дете въз основа на представен доклад от съответния компетентен орган в държавата по постоянното местопребиваване и допълнителни проучвания относно лицето.

Ето един цитат от ДОКЛАД за резултатите от извършения одит на дейността на Дирекция “Международна правна закрила на детето и международни осиновявания” към Министерството на правосъдието  за периода от 08.2003 г. до 30.06.2007 г.(стр. 3)

(Забележете - доклад от 2007 г.!)

"В действащото законодателство в областта на осиновяването са въведени принципите за зачитане върховенството на интереса на осиновяваното дете и на субсидиарното прилагане  на международното осиновяване  по отношение  на националното осиновяване, установени в Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и в Хагската конвенция от 1993 г."

Интересно ми е, под чии натиск тогава се направиха новите засягащи ни промени в закона? Къде може да се прочете нещо по въпроса?

Още повече, че според мене нововъведения "принцип на поредността" за избиране на кандидат-осиновители дори е в разрив с ХК. И след като се дава превес на националното осиновяване, не може да не се вземе под внимание, че осиновено от български граждани дете, дори и живеещо в чужбина, ще има бъргарски родители, български РОДНИНИ – баби, дядовци, лели, братовчеди… - то няма да посещава България само като турист...
  
А и в крайна сметка са нарушени не само правата на детето, но и нашите права и това не е за пренебрегване…

Задължително трябва да се занимае юрист с въпроса. Аз не бих могла да се захващам с търсенето на такъв, тъй като не искам да се стига отново до гневни писма и конфузни ситуации.

Извън темата:
Когато дойдох в Германия, получих един много ценен съвет от сестра ми, който ми е служил през всичките години тук. И той беше:
Когато се наложи да се обърнем с проблем към чиновник, трябва да отидем при него и с готово решение, защото не можем да очакваме, той да мисли той вместо нас. Често чиновниците са готови да ни помогнат, ако са убедени, че няма да им е сложно и не се налага да мислят те …

Хубава вечер!

Получихме и нашия отказ!

Все още не знам дали ще обжалваме, защото нашата ситуация е по-завъртяна (проучването ни беше направено в България, тъй като до промените в СК немските институции отказваха да извършват такова и ние още тогава си бяхме поставени в патова ситуация от закона)...

Отвратена съм от случващото се, но ми се ще да не приемам нещата лично.

Какво да кажа, освен На Здраве и На късмет!
 

Много неприятно, Чандра...Но всички сме "в кюпа" щом и тези, които са вписани в регистрите са под въпрос...Което въобще не е логично, защото те пък са съвсем заварени положения и са си потвърдени осиновители!

И от мен вмъкване към May Jey- ако погледнем стария Сем.кодекс,почти цялата уредба на осиновяването е била променена през 2003, т.е. след влизане на ХК. Оттогава е уредено и международното осиновяване. Явно сега е имало натиск за "пълно хармонизирине"...

Не следя внимателно, защото съм страшно натоварена в момента.
Моля, ако някой иска да обжалва, да ми пише на лични, да му пращам примерна жалба

Ето и последните новости около мен. Обадиха ми се от социалните служби днес и ми казаха, че могат да гледат документите ни (ми) само ако аз, като самостоятелно лице, подам молба за осиновяване. До момента бяхме в период на изчакване на писмен отказ от тях, след като вече имахме устен отказ по телефона. Още тогава ми казаха, че са отправили писмено запитване до Дирекция "Закрила на детето". Не знам какъв отговор са получили, не ми казаха, предполагам отрицателен, но затова пък явно директорът на отдела е взел "юнашко" решение (браво на него/нея) все пак да направят нещо за нас. Напомням, че нашата ситуация е следната: аз съм в БГ в половината от времето си, (доколкото това може да се изчисли), а мъжът ми е в Германия (на постоянна работа, ако на днешно време има такова понятие).
И така, новото е че, в крайна сметка неговото участие няма да бъде нулево, а напротив: в деня на съдебното решение за осиновяване подаваме неговите документи, и съдът отсъжда детето и на двамата.(Еха, звучи твърде добре, че да е истина). Тук няма значение дали мъжът ти е българин или чужденец, дали е в БГ или чужбина. Всичко това ми бе предложено от самите социални служби. Как става този номер, все още не ми е ясно. Остават открити и поредица от въпроси като "какво ако решим един ден да живеем с детето в чужбина, трябва ли все пак разрешение от приемащата страна, и прочие" . Всичко това трябва тепърва да се проучва.
Все пак това е добра идея за тези от вас, които могат да си позволят да бъдат в БГ поне в 50% времето си, без да е нужно мъжът ви също да е там.
Когато науча нещо повече по въпроса, ще пиша.

Чандра, задължително трябва да обжалваш, ако отказът ви е в писмена форма. Нали обжалването е в 14 дневен срок от датата на отказа.
За тези, които са вече в регистрите, мисля, че имат огромен шанс да спечелят делото, ако обжалват. В крайна сметка това е нещо като подписан договор, на който се мъчат да подменят условията, след като другата страна по договора го е подписала само и единствено при онези условия.

Какво се случва с тези български граждани ,живеещи в чужбина, заварени случаи, които чакат да влезне в сила решение за осиновяване.Съдът все пак е допуснал осиновяване, но разбрах, че може да има проблеми с извеждане на детето от България.

На това, което коментира Мей Джей за посредническите агенции, пак ще ви кажа какво ми казаха тук, в Испания.
Казаха, че мога да подам документите чрез техния Централен Орган, който ги праща по служебен път в Министерство на Правосъдието в България. Казаха че имам избор : или чрез Централния орган или чрез тяхна посредническа агенция, която не е задължителна. По нататък като пристигнат документите в БГ в МП те нищо не знаят, дали е задължителна българската агенция или не.

Изпратих материал за БНТ Сат за предаването "Аз се върнах", което е насочено към българите в чужбина.
Още веднъж искам да питам коя от вас би се съгласила да участва в предаване по БТВ, в което подготвят предаване по нашата тема. Организират го Асоциация "Семейство за всяко дете". Те биха искали да участва някой, на когото е отказано да осинови по вътрешния ред, който  е изхвърлен от регистрите, някой който да разкаже своите перипетии със социални служби, съдии и т.н.   
 Би било добре ако някой в този форум се съгласи, или някой , който познавате в подобна ситуация, дори да не е в БГ, може да стане със Скайп връзка.

През следващите няколко дни няма да имам интернет и няма да мога да се включвам.
До скоро

Какво се случва с тези български граждани ,живеещи в чужбина, заварени случаи, които чакат да влезне в сила решение за осиновяване.Съдът все пак е допуснал осиновяване, но разбрах, че може да има проблеми с извеждане на детето от България.

Доколкото знам, не би трябвало да имате никакъв проблем. След съдебното дело детето става като ваше родно. Вие затова сте подписали декларация, че ще сътрудничите 2 години след осиновяването със социалните служби  - тъй като това е единствения законен начин да ви задължат да съдействате. А вие така или иначе може да се прибирате за докладите през 6 месеца (или както е по закон)...

Хубава вечер!  и 

Silvi35,
предполагам, че вие сте осиновявали по старите процедури, т.е. със социален доклад от приемащата страна. Значи не би трябвало да имате проблеми с извеждането на детето (тъй като чуждия социален доклад е своего рода разрешение от тази страна да осиновявате). От българска страна е декларацията за 2 годишно сътрудничество.
Отделен е въпросът с визата за детето, особено в страните извън ЕС, като например САЩ, където знам, че е процедура, равна на още едно осиновяване.
И още, ако приемащата страна е подписала Хагската конвенция, то тя е длъжна да приеме решението на българския съд, който предварително се е уверил, че такова разрешение съществува.

Вики, аз даже нямах предвид само посредническите агенции при международно осиновяване, а включително и Центалния орган на приемащата страна. Т.е. според ХК, никой не може часно да отиде в страната на произход на детето и сам да си действа по осиновяването, независимо с чужд социален доклад или не. Както казваш, всички процедури трябва да минават по служебен път.
Докато , оказа се , че в БГ може да се осиновява по частен път, независимо през соц служби или през м-вото на правосъдието. Както правеха досега много  българи, живеещи в чужбина ( вкл. наши приятели и познати): идваха със социален доклад от чужбина, кандидатстваха към съответната община, чакаха близо 2 години, получаваха детенцето си и след съответните визови процедури, отлитаха си обратно в страната на местопребиваване. Дори последният, съвсем пресен случай е с  моята приятелка, която живее от ен-години в САЩ и е даже  с двойно гражданство.

Вики, за предването в БТВ сигурно ние няма да сме от колоритните истории, но ако повечето от нас предпочитат анонимност по една или друга причина, аз нямам притеснение да обясня и малкото, което знам. Ще ти пиша на лични.

May Jay, след публикуването на постинг, в продължение на 2 часа има опция да бъде редактиран. Това е с цел да не се налага да пускаме по няколко поста един след друг, ако се сетим нещо да допълним
Може би не си знаела за тази опция, но ако пак се наложи, моля те да я използваш Благодаря!
Успех, момичета!

Еми, не забравяйте да си направите адресна регистрация!... Знам, че някои социални работници правят справка в ЕСГРАОН и обръщат внимание не само на постоянния адрес, а и на настоящия...

Успех!  

4андра, повтори като за малоумни, 4е не схванах, къде да я направим, аз януари се прибирам и по4вам по план "Заобикаляне на Закона". Трябва и наръ4ник да напишем, да систематизираме, първо мисля да по4на от здравно оисурителните, после регистрирам фирма, през която ще "въртя" парите, които пе4еля в англия, демек, ве4е напе4еленото в 4ужбина го вкарвам някак си в бг фирмата, все едно там съм го спе4елила- давайте още идеи за "заобикаляне", малко ще ми е трудно да се срещам със социалните, но одо там като я докараме ще му мислим  
Сега из4етох и другите изказвания и ползвайки опцията за редактиране, бързам да задам и следващия си въпрос- пак към 4андра:
Защо ви отказаха, нали доклада е правен в бг, зна4и на едни отказали, защото доклада им бил правен в гърция и англия, а на други, пак отказали- въпреки 4е доклада е правен в бг????????? 
Хи4 не разбирам какво става???Явно проблема не е 4е не ставате за осиновители, а 4е искате да гледате детето извън бг????? Глупост след глупост, остава да внесат и закон, осиновените деца да не напускат града по осиновяване, и в никакъв слу4ай държавата по местораждане  Даже още по- лесно ще е да внесат закон- децата да нямат право да бъдат осиновявани, щото на социалните не им се занимава(ло)

Ами до там ни докараха ,да деѝстваме по другия план.
Ние получихме призовка на 28.01 имаме дело.

4андра, повтори като за малоумни, 4е не схванах, къде да я направим, аз януари се прибирам и по4вам по план "Заобикаляне на Закона"... ...

Възможно е, социалната служителка да изиска информация за тебе от ЕСГРАОН, затова е необходимо да се увериш, че си с правилната регистрация.

Настоящата адресна регистрация се променя съвсем лесно в местната служба на ЕСГРАОН в общината - попълва се формуляр и толкова... (За съжаление аз не бях съобразила да го сторя.   )

Ние доказахме приход не само чрез заплатите на съпруга ми, но и български, като подадохме подоходна декларация
Можеш да погледнеш тук:
Как да попълним подоходната си декларация (там има и електронен вариант за подаване на декларация, който ние успешно използвахме)

Много важно е и здравното осигуряване. Живеещите в държави членки на ЕС си възстановяват осигурителните права от 2007 г. насам с Формуляр Е 104, който им се издава от касата в държавата, в която са били. (аз получих такъв Е 104 от немската каса за 15 мин.)
За времето до 2007 г. се издава справка от РПУ за влизанията и излизанията от страната, попълва се формуляр в НАП и лицето се освобождава от задължения, ако е било над 183 дни извън България...

Мakiyaki ще отговоря най-лесно на останалите ти въпроси, ако разкажа възможно най-кратко одисеята ни.

И така…
Ние подадохме документи в България като постоянно пребиваващи там, тъй като преди промените в Семейния кодекс немските институции не изготвяха социални доклади на български граждани. Да се приберем беше единствения начин да осиновим. Планирахме всичко отдавна.

Аз напуснах дългогодишното си работно място в Германия (където бях и социално осигурена), а съпругът ми си взе отпуск за лятото – шефът му е много разбран.

В България имаме две жилища, които са дадени под наем и пуснахме годишна данъчна декларация за доходите за 2008 г. (все пак това си е сериозен документ).
Живеем самостоятелно в трето жилище, което е на майка ми. То се намира в центъра на града, голямо, просторно, близо до училища и детски градини – точно както им харесва на социалните.

Казахме на социалните, че аз съм се прибрала в България, а съпругът ми е останал на трудов договор в Германия, за да ни издържа. Стана дума за невъзможността да се изготви социален доклад на българи в Германия и че съм се прибрала в България по съвет на служителки от РДСП (което си беше така)... Всичко вървеше съвсем гладко. Минаха всякакви интервюта, срещи с поръчители и само изчаквахме да прочетем доклада. Изкарахме дори курс за осиновители по наша инициатива – оказа се, че сме първите в града, които са провели такъв и че сме единствените, които изобщо питат… Социалната работничка го раздаваше вече приятелка, покани ме във Фейсбук, помоли ме да и помогна с едни документи на баща и (бил работел 2 години в Германия…) – е, не стигнахме до там… Даже се шегуваше се, че можем да станем колежки (допълнителната ми специалност от университета е социална психология)...

Междувременно настъпиха промените в закона и тя се обърна на 180 градуса. Каза, че след като съпругът ми работи в Германия, трябва да подадем документи в Министерство на правосъдието. Повтаряше като папагал само едни и същи изречения и не искаше да се размърда, да помогне, да измислим решение… Бях споменала, че съм завършила семестриално тукашен университет, но че приоритета ни е осиновяването и заради практически неща – наложителното ми прибиране в България, ремонти на жилището и т.н.,  не съм написала още магистърската си работа,… но че може би един ден ще го сторя. Говорихме, че спокойно мога да пиша и в България и да отида само за държавни изпити…

Социалната служителка обаче след промените изведнъж се захвана за това и започна да повтаря, че и аз живея в Германия и че още съм студентка там… Явно се заяде. Започнала да играе ролята на ченге… Ходила до РПУ да изиска справка за излизане и влизане в страната. След като не е получила такава, е изискала информация за нас от ЕСГРАОН. Оказало се, че там моя настоящ адрес е в Германия, а на съпруга ми (въпреки, че той е с договор в Германия, осигурен и всичко) - български.  След това социалната работничка ходила и разпитвала съседите, дали живея там (?!) Това ми се видя прекалено – все пак осиновяването е нещо лично и не мисля, че тя има право да разговаря със съседите ни за това… (някои хора държат да запазят в тайна осиновяването)... Както и да е, все пак... от тях е разбрала, че живея в България и от време на време отсъствам.

Стана ми интересно, че социалната е била така мотивирана да се разхожда до дома, след като за интервютата държеше да я вземаме с кола, при положение, че разстоянието от РДСП до къщи е 4-5 минути пеша…
…
Получихме цели две страници А4 аргументиран отказ. В общи линии са ни отказали и по стария и по новия закон - не били компетентни за нашия случай. (Изведнъж... След 3 месеца... Ако знаехме първоначално, нямаше да си губим времето...)
Ако ви е любопитно, мога да постна отказа тук.

Това е горе-долу.

Мakiyaki намирам идеята ти за "наръчник" за гениална!  
Еми, много успех на делото! Вярвам в положителния изход накрая!  

С две думи: хубавата новина от аница е последвана от пост на 4андра, показващ 4е въпреки интервютата, абсурдът продължава Дано следващата седмица донесе добри новини 

Сигурно ли е,че ще излезе по-ефтино това?Малко се съмнявам

Сигурно ли е,че ще излезе по-ефтино това?Малко се съмнявам

Ами всеки сам за себе си може да си направи сметка и да си прецени кой ще му е най лесния и евтиния вариант, трябва да ни се даде избор, осиновяването би трябвало да става лесно, а не да е изпълнено със срес и абсурд, нали? Аз поне така мисля....
4андра, наистина мн гадна ситуация, както и с вси4ки заварени положения, аз малко се притесних от този формуляр за здравните осигуровки, защото не искам да си загубя правото на английско джи.пи. а може би изисквайки е104 или там квото беше, автомати4но биха ме изхвърлили от английската с-ма, а нали само ще симулираме живеене в БГ  Също ме изнерви и вренето на носа в на хората работата от страна на невротизирана соц.работни4ка- ако иде да изска документ за влизане и излизане от сраната, нищо 4удно да открие 4е ще съм си идвала само за срещите ми с нея 
За преди 2007 трябва ли да доказвам/плащам здравно осигуряване, нали уж влезна некъв закон за "опрощаване на дълга", пък и нали само 6 месеца назад трябва да плащаме  Ще проверя на място, квот кажат тва правим, да видим накрая кой по хитър ще излезе, ама тая игра на котка и мишка много ми става интересна, вдига ми некак си адреналина