0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Здрвеите момичета ,Чандра ,Алаила текстовете ви са много добре написани.Няма какво да омуваме още защото нямаме време.
Днес получих одговор от Главен инспекторат,че не е в тяхната компетенция и препращат писмото в министерство на правосъдието -международни осиновявания.
Момичета незнам вие какво мислите ,но аз не съм съгласна да минавам по процедурата по международни осиновявания,не съм съгласна да гледам дете с проблеми със здравето,голяма възраст  или циганче.Опитвам се да излеза от един здравословен проблем,а не да се натъкна на друг.Съжалявам много,но тези деца да си ги гледа държавата.Тя е допуснала да са на това положение.  Докато взима такива закони много деца ще са на това положение.
Аз изкам да кандидатствам както всички мои съграждани Българи за едно нормално и здраво дете.
Както се изисква от мен да съм психически и физически здрава да отгледам едно дете,така имам и аз правото да ми се предложи едно нормално и здраво дете.

Много съжалявам ,но така ги виждам нещата.
не искам да се заяждам, но след пост като последния аз пък не мога да изпитам и грам съчувствие към ситуацията, в която сте, Емилия.
няма такова нещо като право на дете и още повече "право на здраво и "нормално" дете". държавата не е длъжна да ни компенсира за личните ни неблагополучия. ако сме годни да сме полезни на дете с нужда от семейство, добре, ако не сме годни, все тая, има достатъчно годни.
аз пък така виждам нещата.
« Последна редакция: Ноември 13, 2009, 18:34:47 pm от zigi »
Чандра ти си супер,направо го побликуваи,не се бави повече.


       :youwoman:


                         :bighug:
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Здравей Савана! :)  На въпроса, дали има ограничения във възрастта, трябва да ти отговорят момичетата от Испания или да попиташ  директно службите там, защото по новия закон трябва да отговаряш на условията по местоживеене.

...
Имам една идея. Тези от вас, които смятат да си идват в България по Коледа, нека да се съберем и заедно да отидем до Министерство на Правосъдието и където трябва другаде, колкото повече сме, повече ефект ще има. Аз пътувам за София на 10 декември и ще си бъда там до 5 януари. Така че които от вас могат, нека направим лично посещение, което според мен ще има по-силно въздействие...

Вики, на мене също ми се въртеше такава мисъл. :) Ако и ние сме  в България по Коледа, задължително трябва да организираме нещо, но се чудих… дали ще намерим работеща държавна институция по това време…

Моля ви, дайте някаква конструктивна критика на текста... Стига с това супер-мупер... ;) 8)
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

 Зиги няма място за заяждане ,незнам вие до каде сте стигнали,но с този закон доста се подиграха с нас.
Чандра и ние ще си ходим по коледа ,ако несто се реши ние сме за.
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
не искам да се заяждам, но след пост като последния аз пък не мога да изпитам и грам съчувствие към ситуацията, в която сте, Емилия.
няма такова нещо като право на дете и още повече "право на здраво и "нормално" дете". държавата не е длъжна да ни компенсира за личните ни неблагополучия. ако сме годни да сме полезни на дете с нужда от семейство, добре, ако не сме годни, все тая, има достатъчно годни.
аз пък така виждам нещата.

Да, само дето човек безспорно има право на равнопоставеност, или?
  
Zigi, ти също си тръгнала по този път – никакви ограничения ли не постави (за възраст, етнос, здраве)? Ако искаш, не отговаряй… Но дори и ти да си преценила за себе си, че можеш да не поставяш ограничения, поне закона ти е дал това право.

Много от семействата (независимо в България, в чужбина, където и да е…)  не са готови, да осиновят болно дете, дете от друг етнос и т.н…  Най-малкото, финансовите възможности на една част от тях (без значение, къде живеят) не им позволява, да осигурят лечение на едно болно дете. Всеки има право сам да преценява, къде са му границите и какви са му възможностите… И закона е дал това право на българските граждани, живеещи в България, но не и на онези, които са в чужбина (ако ще и току що да са заминали... )

Аз лично мисля, че няма да се справя с едно поотраснало дете … Други не искат, да вземат бебе… Аз не само, че нямам проблеми с ромския етнос, но и в мечтите си се виждам с едно мургаво момиченце… Други не биха приели такова дете за свое… Ние затова сме различни! Мисля, че моралните лекции не са на място в случая.

Не мога да разбера, защо след като всички сме в тази толкова деликатна ситуация, може да се гледа така едностранчиво и да не се прояви малко чувствителност …  Дори и да няма човек разбиране, по-добре е в такива моменти поне да замълчи.

Толкова бих се радвала, ако обществото ни можеше да е малко по-отворено към чуждите проблеми и малко по-добро...



П.П. Една немалка част от децата се раждат без здравословни проблеми, но условията в нашите институции са такива, че това бързо се променя… Много биват осакатявани там. Виждала ли си лист, отразяващ здравословното състояние и развитието на едно дете от институция?  Там ясно е отразено, как децата с времето прогресивно забавят развитието си… Ако закона не създава пречки за осиновяването на тези деца, ситуацията им можеше да е друга! И тогава нямаше да се налага, да се търсят родители, съгласни да гледат болно дете…
« Последна редакция: Ноември 13, 2009, 19:21:46 pm от Chandra »
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Чандра, благодаря ти, че така точно описа нещата! Напълно споделям размислите ти относно толерантността!
Нека бъдем по-добри и съпричастни и да забравим поне за малко собствения си егоизъм и тесногръдие!
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Благодаря ти, мила Sixsens! :) ...Който си има шесто чувство (демек, интуиция за нещата), си го има...  :lol:

Вики, сетих се да те питам, ти какво точно писа на Божидар Димитров? А какво ще кажете, да му досадим пак на този наш министър? ;) 8) Петицията във всеки случай трябва да е адресирана и до него, или?...

Хора, давайте, поправяйте текста… Има ли някой с повече опит, да даде едно рамо?

Поздрави и хубава вечер!
« Последна редакция: Ноември 13, 2009, 20:27:20 pm от Chandra »
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."


Момичета наред с тези неща които ни се случват напоследък,изкам да попитам ,как и каде може да се дарят дрешки и обувчици за дечица.Имам много приятелки които вече си отгледаха децата и пазят всичко бебешко,и имат желанието да ги дарят на някои дом или на някое детенце.
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Ама как, бе?  :D  Виж тука: Коледа в Роман
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

Чандра много мерси.
Момичета, аз всъщност ви съчувствам! На всички, които са почнали процедурата при едни условия, а сега законът им затваря вратата, при това грубо. Намирам за изключително несправедлив новия СК по отношение заварените случаи! Наистина! И искам утре да подпиша също подготвяната от вас петиция.
За за преминаването към международно осиновяване на българите, постоянно живеещи в чужбина, отдавна се говори и отдавна има натиск от другите държави да се направи като във всички други страни по хагската конвенция. Така че това е нещо неизбежно. Много може да се спори за справедливостта в случая и гледната точка на чужденците, осиновяващи в България, също звучи логично – защо аз, чужденецът, и Иван, дето живее в къщата до нас от години, осиновяваме по различен ред в България и защо Иван да е облагодетелстван, като в мойта държава се ползва с права наравно с мен ... Така че аз това положение го приемам и единствено мога да съобразя моите действия оттук нататък.
Но тъй като за заварените случаи си е определено несправедливо и търсите обществена подкрепа, внимавайте какво говорите и пишете. Защото обществената подкрепа за вас ще дойде от хора, които са на същото дередже, демек познават борбата със стерилитета и мислещи/запознати по темата осиновяване. И такива изказвания показват тесногръдие и егоизъм и обиждат доста хора.
И друго, всъщност процедурата по осиновяване е доста сурова конкуренция между кандидат осиновителите. Защото децата за осиновяване въобще са по-малко от кандидатите. Особено пък „перфектните” деца. Това е вярно както за вътрешната процедура, така и за международната, това е вярно не само за България. Много малко са държавите, които имат като Китай изобилие от деца за осиновяване. Вижте статиските. В този смисъл, няма много място за претенции, ако въобще искаш дете. Още по-малко за „право на дете”, че и „дете, здраво и нормално”, каквото и да значи „нормално”. Попрочетете нагласите на чужденците от чужбина, които правят международно осиновяване, и ще направите разликата.
Та, искам да кажа само, бъдете реалисти. Животът е несправедлив. И към нас, и към много деца. Ако искаме състрадание към нашите проблеми, можем пък и ние да бъдем малко състрадателни, поне на думи (и това няма нищо общо с избора и решението какво дете мога да приема), към проблемите на децата в случая.
А и след като така и така ще се прави международно осиновявяне, то са отворени опциите и за други държави, но там проблемът с изискванията също доста сериозно стои ...
А във вътрешната процедура малко услово може да се говори за гарантиран избор на българите. Защото и при нея децата са по-малко от кандидатите, т.е. това увеличава конкуренцията между тях, съответно хората вече все повече преосмислят т.нар. изисквания и все по-често осиновяват не само бебета, и не само от чист доказан бг произход, и не само в перефектно здраве ...
И за здравето. Няма абсолютно здраво дете в институция. И всички имат последици от престоя там. Т.е. химера е, че  ще осиновиш напълно здраво дете и по вътрешната процедура. Тъжно е, че в България осиновителите нямат много възможности, финансови и организационни, да преодолеят някои от по-сериозните здравословни проблеми на детето, проблеми, които в чужбина хората забравят за година две. Та наистина има деца с тежки, инвалидизиращи заболявания. И това е непосилно за повечето. Но това е различно от последиците от престоя в институция. А също и често пъти децата са със съвсем, съвсем поправими болежки. А и често пъти преувеличени, да не забравяме, че първите три години все пак са в лечебно заведение, там доктори ги гледат ;) Моето дете имаше доста плашеща епикриза, от която нищо не се оказа вярно във времето ...  Още ми е рано, но когато тя малко поотрасне, се виждам осиновила още едно умерено здраво „ромче”, а не китайче или филипинче примерно, тъй като пътят за мен неизбежно ще е международното осиновяване (ето, и тук има възможност за избор, нали?).
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Zigi, благодаря ти за споделеното мнение!
От него ясно се разбира, какво от черновата за петиция не е оформено разбираемо (предполагам все пак, че си чела текста)...



... Много може да се спори за справедливостта в случая и гледната точка на чужденците, осиновяващи в България, също звучи логично – защо аз, чужденецът, и Иван, дето живее в къщата до нас от години, осиновяваме по различен ред в България и защо Иван да е облагодетелстван, като в мойта държава се ползва с права наравно с мен ...

1. Както вече писахме, според нас законите трябва да са съобразени с месните особености и условия.
Разликата между Иван и Ханс е, че Ханс почти няма възможности, да осинови дете от своята националност, докато в държавата на Иван има много деца по институциите, които не могат да бъдат осиновени заради нескопосна и тромава процедура…  Затова Ханс дори и не желае, да се бори за правото си на (НЕ)осиновяване в родината си … а и му е все едно, дали  Иван ще има еднакви права с него върху практическата невъзможност, да се осиновява от държавата му… Разбира се, че Ханс би искал, ако живее в България, да може да осиновява наравно с българите…

Такава е картинката в повечето европейски държави. И според мене просто е глупаво,  да преписваме на сляпо закони, без да вземем под внимание нашите проблеми и как можем да ги решим. (Мислиш ли, че ако примерно Германия имаше нашите условия, щяха да създадат същите закони? А и... ти сигурна ли си, че в момента пребиваващите в Германия българи имат еднакви права с германците там? Не законово – ти спомена нещо за конкуренцията... Естествено, че на немско бебе ще му бъдат предложени немски родители...)

(Хм… Както винаги ние сме  д****давците към Европейския Съюз, за разлика от други източноевропейски държави…)

2. Не са важни интересите на кандидат-осиновителите Иван и Ханс, а на децата, които ще бъдат дадени за осиновяване. Ако се разровиш из чуждоезичните форуми ще се убедиш, колко много международно осиновени  деца се чувстват откъснати от корените си и страдат от това. От това следва, че законодателството не защитава интересите на българските граждани – най вече на децата за осиновяване, не само на живеещите в чужбина българи.

... А и след като така и така ще се прави международно осиновявяне, то са отворени опциите и за други държави, но там проблемът с изискванията също доста сериозно стои ...  

3. Това изобщо не е вярно! Нашият закон не е уредил осиновяването на дете от трета държава от български граждани, живеещи в чужбина!
Повечето държави, даващи деца за осиновяване, изискват от чуждестранните си кандидат-осиновители удостоверение, че кандидат-осиновителите могат да осиновят според правните норми на родината си. Кой може да ми каже, аз като български гражданин, живеещ в чужбина, откъде да получа такова удостоверение?! Къде ще бъде признато удостоверението за раждане на осиновеното от трета държава дете?
Между другото, понеже даваш примери с чужбина и чужденците, германците имат цял закон, уреждащ точно този въпрос ("Adoptionsvermittlungsgesetz") - явно съобразен с месните условия и нужди. ;)

...А във вътрешната процедура малко услово може да се говори за гарантиран избор на българите. Защото и при нея децата са по-малко от кандидатите, т.е. това увеличава конкуренцията между тях, съответно хората вече все повече преосмислят [сами!!!]  т.нар. изисквания и все по-често осиновяват не само бебета, и не само от чист доказан бг произход, и не само в перефектно здраве ...

4. Никой не говори за гарантиран избор, а за равни права с останалите български граждани, за осиновяването на деца български граждани, без задължителното условие, да са били отказвани! А тя конкуренцията и в този случай пак ще си я има, не се притеснявай. ;)

...  Още ми е рано, но когато тя малко поотрасне, се виждам осиновила още едно умерено здраво „ромче”, а не китайче или филипинче примерно, тъй като пътят за мен неизбежно ще е международното осиновяване (ето, и тук има възможност за избор, нали?).

5. Сигурна съм, че в момента, в който реално си поставена в тази ситуация, вече няма да си толкова сигурна, че имаш право на избор.

...
« Последна редакция: Ноември 14, 2009, 00:20:37 am от Chandra »
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

То така излиза, че Хагската конвенция (Конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване) е несправедлива и неправилна. СК в случая е съобразен с нея. Копирам само избрано, конвенцията я има в нета.

„Член 4. Осиновяване по конвенцията се извършва само ако компетентните органи в държавата по произход:
   а) са установили, че детето може да бъде осиновено;
   b) са установили, след внимателно обсъждане на възможностите за настаняване на детето в държавата по произход, че международното осиновяване отговаря на най-добрата закрила на интересите на детето;
.............
Член 5    Осиновяването по конвенцията се извършва само ако компетентните органи на приемащата държава са установили, че:
   а) бъдещите осиновители са годни и подходящи да осиновяват;
   b) бъдещите осиновители са получили всички необходими консултации;
   c) на детето е или ще бъде разрешено да влезе и да пребивава постоянно в тази държава.
................
Член 14. Лица с обичайно местопребиваване на територията на договаряща държава, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване на територията на друга договаряща държава, следва да се обърнат пред централния орган на държавата по обичайното им местопребиваване.

Е, как точно да се съобразят националните особености? Това не е преписване на закон на сляпо, а задължение по международен акт да си приравниш законодателството в съответствие с него.  И страни по тази конвенция не са само членките на Евросъюза. И не виждам нищо дупедавско в това да си спазваш международните ангажименти. Иначе става много балканско някак – за далаверата – равни, когато не ни отърва, а, не, ние няма да правим така, ние сме отделно, щото сме по-отворени. Но това излиза извън дискусията тук вече ...

И точно защото са важни интересите на децата и международното осиновяване си има минусите, затова конвенцията ги защитава, като им създава условия да си останат в държавата на произход. За да са по-близко до корените си. Защото дори осиновени от не-българин, те си остават в страната, остават и български граждани. Отделно това, че ние сме плъзнали по света, е частен случай за такъв международен акт и няма как точно да бъде отчетено. А и не е задължително българският емигрант да си тачи и пази корените, нали? Единствено общият език, който подпомага адаптацията в началото, е преимуществото на българите в чужбина пред чужденците.

И още едно уточнение. Няма и нужда нашият закон да урежда как български граждани, които живеят на някакво основание, надявам се, в различни други държави, да осиновяват от трета. По конвенцията трета държава няма. Има две държави – държава на произход на детето и приемаща държава, където ще живее детето след осиновяването си с новите си родители. Толкова. Приемащата държава е където е постоянното местопребиваване на бъдещите родители, без значение дали те са й граждани или не. Затова тази приемаща държава, т.е. различната държава, където всеки от вас/нас живее понастоящем и в предвидимото бъдеще, ще извърши проучването и ще разреши приемането на евентуално дете. Ако живеете в Германия, това е сигурно онзи специален закон, който посочвате. Вижте специално за кого се отнася, само за германски граждани ли или и за други. Там, където аз живея, в държава, страна по Хагската конвенция, има процедура, по която трябва да премина, за да получа съответното проучване и разрешение за международно осиновяване, без да съм гражданин, а само постоянно пребиваващ.

Ще се радвам, ако наистина с мнението си, макар и не в духа на мнозинството, съм била полезна. Още веднъж го казвам, личното ми мнение е, че новият СК е изключително несправедлив към заварените случаи! Следваше опеделено да създадат възможност за тези, които вече са вложили сърце, усилия, средства, време ...
Що касае обаче въобще режима ... мисля, че няма място за мърдане.
Успехи на всички и скорощно щастие!
*
4андра,
петицията е супер, моми4ета браво на вас,
може ли само и аз да вмъкна с какво не съм съгласна в закона, стария, ама то и в новия май е така- граждани, работещи и живеещи в 4ужбина към настоящия момент- да бъдат проу4вани от социални в страната по месторабота- това е глупаво, защото ако ние работим в англия, то ние може и да не знаем или  говорим английски, как тогава да ни проу4ват англи4ани- по лесно е интервюто и соц. доклад да се изготвят в страната по май4ин език, като е мн по лесно да се преведат на бг документите за дохода от 4увдестранната работа, отколкото, ами виждате ли- те работят в 4ужбина-следователно единия от документите ще е на 4ужд език ( справка за работа и доход ) ами я да ги накараме да се интервюират и да си изготвят соц доклат в 4ужбина- щото на нас не ни се занимава  :?  и все пак ние ще осиновяваме в бг, защо да не се изготвя доклада в бг, а в 4ужбина, разбирам на 4увденци, които не говорят български, да им се изготвя доклад по местораждане или гражданство, ама защо на нас, които можем да се връщаме в бг всеки път за срещите с социалните и които вси4ки документи( с изклю4ение на този за дохода) + езика, на който разговаряме са /на / български- да трябва да ни се изготвя доклад в 4ужбина??????????
Мама на две безценни бебета, отишли в Рая (2014 и 2015). И на едно игриво, космато и мъркащо Мяу-мяу.

Чакаме те, скъпоценно бебе!
*
Чандра, тъй като апелираш кам конкретни "поправки" - аз като чета текста, посочените по-долу параграфи не съм сигурна дали трябва да бъдат оставени в този им вид. Това за демографските проблеми - би имало може би контрааргумент, че няма ние да ги разрешим "изнасяйки" БГ деца зад граница. Дори и да са тези, които никой от БГ не е поискал...

"Повечето европейски държави се справят с демографските си проблеми, улеснявайки международното осиновяване, а българското законодателство затруднява живеещите в чужбина българи, като ги поставя в неравностойно положение както спрямо чужденците, така и спрямо останалите българи."

Не знам дали да се говори за припознаването. Вярно е, че е проблем, но не разводняваме ли темата? Нека бъдем целенасочени, за да ни разберат по-добре...

"Една от конкретните цели на Хагската конвенцията е, да се вземат мерки срещу незаконния трафик на деца.  Промените в нашия Семеен кодекс не са предвидили по-стриктна процедура и изобщо, оспорване на припознаването, с което не само не предотвратяват търговията с деца, но и облекчават такава."

Чандра, текстът е наистина много добър. Трябва да гледаме да е колкото се може по-прецизен, защото трябва да очакваме и атаки. Не всички българи ще ни разбарат. За нас нещата изглеждат логични, но няма да е така за всички. Особено с аргумента, че ще "извеждаме" БГ деца навън и че тъй или иначе като сме избрали чужбина да си теглим последствията...
Момичета, четете текста, казвайте каквото мислите и наистина да го побликуваме! И до Б.Димитров също!!

Савана,няма ограничения за възраст,т.е. няма максимална възраст по БГ Сем. Кодекс. Осиновяващият трябва да е най-малко с петнадесет години по-възрастен от осиновявания. Трябва да си провериш в държавата по местопребиваване дали има ограничения, както вече бе споменато тук.
*
Нещо, което ми идва на ум: идеята за приравняването на БГ в чужбина с чужденци идва наистина от налагащата се при осиновяването промяна на местопребиваването на детето. Значи ако сега сме в БГ, бихме могли да осиновяваме по вътрешния ред, но ако след 6 месеца решим да заминем за чужбина, предвиден ли е вякакав ред за контрол от страна на социалните ? Тъй като вътрешното осиновяване става в последствие международно и би имало отново травма за детето, особено ако осиновяването е било наскоро, а дори и не само в този случай.
А при настоящата миграция такива случаи биха били чести.
Зиги, ти в тази ситуация ли си и ако да, би ли обяснила как се процедира? Или как се процедираше до сега.
Благодаря предварително.
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Zigi, чела съм цитираните членове, но според мене и стария закон не беше в разрив с конвенцията. И по стария закон се правеше стриктно проучване в държавата по местоживеене.  Но стария закон не принуждаваше българските граждани, да заплащат високи такси на акредитирани агенции (за излишни преводачи, консултанти и какво ли не)... и не ги принуждаваше, да осиновяват дете от своята националност само, ако е 3 пъти отказано…  

Предполагам, че щом цитираш Хагската конвенция си запозната, затова исках да те попитам, кое конкретно в новия закон усъвършенства процедурата по осиновяване? Кое подобри ситуацията на децата?

Между другото, сигурно знаеш, че Хагската конвенция цели и справяне с проблема с незаконния трафик на деца, а нашия нов Семеен кодекс дори улесни такъв.  Моля те, прочети внимателно тук: "Новият семеен кодекс ще узакони трафика на бебета"
..
Така, че... въпросът ми продължава да е: Кое направи закона по-съвършен и кои текстове го направиха по-съобразен с Хагската конвенция? (Аз наистина не знам, не е реторичен въпрос.)

...И още едно уточнение. Няма и нужда нашият закон да урежда как български граждани, които живеят на някакво основание, надявам се, в различни други държави, да осиновяват от трета. По конвенцията трета държава няма. Има две държави – държава на произход на детето и приемаща държава, където ще живее детето след осиновяването си с новите си родители. Толкова. Приемащата държава е където е постоянното местопребиваване на бъдещите родители, без значение дали те са й граждани или не. Затова тази приемаща държава, т.е. различната държава, където всеки от вас/нас живее понастоящем и в предвидимото бъдеще, ще извърши проучването и ще разреши приемането на евентуално дете. Ако живеете в Германия, това е сигурно онзи специален закон, който посочвате. Вижте специално за кого се отнася, само за германски граждани ли или и за други. Там, където аз живея, в държава, страна по Хагската конвенция, има процедура, по която трябва да премина, за да получа съответното проучване и разрешение за международно осиновяване, без да съм гражданин, а само постоянно пребиваващ.
...

Мила, в Германия осиновяването се урежда не само от Хагската конвенция и цитирания закон, ами от поне още 5 други такива! А споменатия закон регламентира и издаването на необходимия документ, удостоверяващ на немските кандидат-осиновители, живеещи извън пределите на Германия и осиновяващи от трета държава, че осиновяването ще се извърши в съответствие с немските правни норми. (Ако се интересуваш повече, превела съм част този закон в съшата тема, на страница 6 най-долу, в синьо-зелен надпис е…)

Благодаря за споделеното мнение! Аз нямам комплекси, че мисленето ми е "балканско"! И причината, да съм възмутена от недомислията в закона, не е, че съм лично засегната...
« Последна редакция: Ноември 14, 2009, 02:00:21 am от Chandra »
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

Anitza, напрактика е така. Ако се върне в БГ кандидат осиновителя и стои определеното време, за да се води преимуществено живеещ в БГ, и върви по вътрешната процедура. Добре е да е в България до делото обаче, защото съдът винаги може да изиска допълнителни справки. Трябва да си възстанови здравното осигуряване и да уреди въпроса с доходите, които се доказват по досието. Както е известно, никой не може да каже колко време ще се чака. Та общо става бая време ... След осиновяването може да си заминава с детето принципно, но има две годишно наблюдение от бг-социални, считано от датата на осиновяването, и то трябва да се урежда някак. В чужбина е отделно какъв ще е статутът на детето – зависи си от държавата и емигрантските й закони. Не зная може ли да се осъществява наблюдението в следосиновителния период в другата държава, след като си правил национално осиновяване ... защото при международното точно това става - социалните от приемащата държава пращат доклади до централния орган в бг.
Когато ние осиновявахме си бяхме в България. Заминахме доста след осиновяването, срокът ни на наблюдение почти изтече преди това. Тъпото е, че знаех, че ще стане така със законодателството, а винаги съм искала две деца, но нямах кураж да осиновим две наведнъж докато сме си в БГ ... сега мечтата ми още стои, ще видим как ще си я постигам. Истината е, че всичко в тоя живот е относително, колкото и да проверяват, органите правят снимка на даден момент и може само общо да се предполага, че статуквото няма да се промени. А в реалността всичко се случва, след осиновяването може да си загубиш хубавата високодоходна работа, може да се разболееш сериозно, може да се разведеш, да смениш града или дори да емигрираш ... няма гаранция, че животът ще тече точно както е текъл дотогава и това е нормално.
*
Благодаря за отговора, Зиги и успех в следващото осиновяване!
 
Ами точно за това говорим, че всичко е относително и че, както казваш, социалните правят "снимка на даден момент". И че както ние в момента сме в чужбина, така може някои от нас след година-две да се върнат в България /не казвам, че всички и че трябва да се спекулира с този аргумент/, както след година-две някои от осиновителите в БГ да се озоват в чужбина задълго. Така че наистина нещата не са супер справедливи, особено ако можеш да заминеш с детето почти веднага след осиновяването. Говорим за интереса и липсата на травма за детето, нали? Не споря за хармонизирането с Хагската Конвенция, но нещата не би трябвало да са регламентирани просто с преписването й, именно заради относителността на различните ситуации. Иначе, както казва Чандра в петицията, по-голяма или по-малка част от БГ в чужбина ще гледат просто да заобиколят закона като се върнат в БГ, уредят оставане до делото и после заминат отново с детето. Та в чий интерес е това?!

Както и да е, добре е наистина да публикуваме петицията, защото по отношение на заварените случаи новите разпоредби са си точно измиване на ръцете...