Здравейте момичета,
С много радост ще сподела първата хубава новина от една поредица от прекрасни събития, които очаквам да се случат на семейството ми. Вече сме вписани в регистъра на кандидат осиновители!
Получихме заповедта, писмото, че сме вписани в регистъра и сега ни очаква най-трудната част – чакането... Мина месец, а аз имам чуството, че е минала година...
Всъщност пиша, за да разкажа как протече социалното изследване, за да може вие, които сте в ситуация сходна с нашата да не губите надежда и да знаете, че макар че живеем в чужбина, има как, поне за момента, да бъдем вписани в регистъра по същия начин, както живеещите в БГ. Искам още веднъж да благодаря на Фуси за усилията и желанието, с което постигна ценна за всички нас информация и ни помогна, когато не знаехме как, като българи живеещи в чужбина, да се освободим от прословутия доклад по местоживеене в чужбина.
Та: Проведохме две срещи в къщи и многократни срещи в социалната служба. Посещенията в къщи минаха много добре, макар че и двете срещи в къщи продължиха около 4 часа, с много въпроси и подробности, но пък от наша страна имаше пълно съдействие. Всъщност, случихме и на добра социална. Не сме крили, че живеем в чужбина, то и няма как да скриеш такова нещо, но пък от нея получихме подкрепа и съвети. Но пък тя не се съгласи да пише, че детето ще се отгледа по равно в БГ и чужбина, а мотивира в доклада, че сме живели в чужбина, че в момента сме в БГ и в процес на търсене на работа. Даже, каза – ами то не се знае какво ще стане в бъдеще, това е декларация, която правиш към определен момент, а няма как да контролираш нещата, тъй че не искаше да пишем, че пак ще напуснем БГ, според нея, след като веднъж ни впишат не беше проблем да си тръгнем.
Всички документи са лесни за снабдяване, малко по-сложно беше какво ще правим с доходите. В крайна сметка, предоставихме фишовете за заплата от тук, и то непреведени, само се виждаше сумата и ги приеха. Единственото, което ме притеснява за бъдеще, е че като дойде време за делото, ще трябва пак да предоставим какви доходи имаме в БГ и не знам дали ще може пак да представим доходи от чужбина, вече пред съда.
Друго, което ми се струва важно, е че трябва да сте здравно осигурени и да имате личен лекар, това социалната го беше вписала в доклада, тъй че, макар че има спогодби за признаване на осигурителните вноски между БГ и повечето от страните в които живеем, за да нямаме излишни грижи, най-добре е от момента, в които сте в БГ да започнете да се осигурявате.
Пратиха ни на обучение за кандидат осиновители, макар че не беше задължително, отидохме. Прави добро впечатление, а и в доста аспекти е полезно.
Много важно е, когато си тръгнете да упълномощите някой, който да получава кореспонденцията ви, за да не пропуснете някое щастливо писмо.
Ами за сега не се сещам за друго, надявам се да съм била полезна.
На нас ни предстои най-тежката част, имам чуството че е минало страшно много време, а са минали само няколко седмици. Не че съм очаквала да ни се обадят веднага, но пък явно подсъзнателно съм си мислела, че само да ни впишат в регистъра и всичко е готово...
Надявам се нашето слънчице е много близо,ние го чакаме
Много успех на всички!