Аз също (а и съпругът ми
) горещо подкрепяме мнението, че (независимо, как ще се развият нещата при нас - дай Боже добър изход!), трябва да се предприеме нещо срещу този закон!
Тipin , много благодаря за подкрепата!
♦ Този закон, както вече много пъти стана дума, е дискриминиращ и (според мои познати) е в разрив с
Европейската Конвенция за Защита Правата на Човека и Основните Свободи.
(чл. 14 Упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.)Ние всички сме български граждани, имаме български паспорти, ЕГН-та, плащаме данъци... но ако решим да осиновяваме дете, става видно, че тези от нас, които живеят в чужбина, биват ощетени и дискриминирани заради местопребиваване и вид на доходите. Как е възможно закона да приравнява пребиваващите над 9 месеца извън страната българи с чужденците?!
♦ Българите не са с равни права!
Ако българите, живеещи (работещи, учещи) извън граница са принудени да подават документи за осиновяване в чужбина, те там като чужди граждани са ощетени... В родината си на практика също се приемат като чужденци и не са равнопоставени със сънародниците си. С кого, тогава, имат равни права?!
Не може едно законодателство да не е предвидило някакво по-разумно решение за българите, пребиваващи в чужбина, което да не ги ощетава. Защото, както вече писах, те са поставени в следната незавидна ситуация:
(1) принудени са, да чакат много по-дълго време;
(2) принудени са, да заплащат много повече пари;
(3) избора е ограничен само до 3 пъти отказано дете на вътрешно осиновяване, което на практика означава, че:
- българите, живеещи в чужбина, ще могат да осиновяват от България само ромчета или дечица със здравословни проблеми (това ми го потвърди и директорката он нашата РДСП);
- невъзможно е, да се осинови малко бебе, защото все пак тези 3 отказа изискват време;
- може да се осинови само детенце, което най-вероятно е травмирано от трите отказа.
♦ Освен това според мене не може едно законодателство да не е предвидило най-напред, как ще се процедира при заварените случаи. Струва ми се нередно, някой да е започнал процедура, да е похарчил едно малко състояние, да е потрошил време и нерви, да е организирал времето си така, че да може да се осъществят социални проверки в България… и накрая да го молят най-учтиво, да си изтегли документите.
♦ Хм… а говореха за улесняване на процедурата… Ако заварените случаи са 30, това са минимум 30 деца, чието осиновяване в момента се ограничава и евентуално няма изобщо да се осъществи.
♦ Знаете ли, какво ме изуми наскоро? Чиновничките от нашата дирекция направиха изказване, че след като не сме поставили ограничение за етнос, това показвало че живеем в чужбина, защото живеещите в България имали проблеми… Как може това да го казват социални работнички и ръководни кадри?!.. Що за аргументи са това - някакви спорни предположения?!... Нямам думи...
♦ Бях се отчаяла. Сега съм ядосана!
На нас ни правят проблем от това, че съпругът ми изкарва заплатата си в чужбина...
Но ако получим отказ, няма да оставим нещата така. Ако всичко е загубено, ще се прибера в България и ще подам документи сама. Но ще го направим публично. Нека се види, колко е улеснен новия закон. Защото се оказва, че ако някой от семейството работи над 9 месеца в чужбина, трябва това семейство да се разведе, за да може да осинови.
Ще се разведем със съпруга ми, щом се налага.
...Но ще извикаме и телевизии и всичко останало.
Ще си стъкнем празник… Ще хапнем, ще пийнем… Ще има сватбарски подвиквания, но не като на сватба, а:
"Таз година без булка, догодина люлка" ...Дано това накара хората, да се замислят малко…
Въпросът е, че тази перспектива също би отнела много време... (ние вървим по този път вече 3-та година) и затова не бих искала, да се стига дотам... Уф...
♦ Но смятам, че наистина трябва да се предприеме нещо срещу новия закон и че трябва да го направим всички заедно... ... (Не знам, какво мисли Зачатие по въпроса...)
Малко е сложно, защото българите в чужбина физически са затруднени, да реагират на нещо, случващо се в България, и да защитят правата си... (те също работят, имат ангажименти)... Но можем, примерно, да напишем едно писмо до Божидар Димитров - нали отговаря за българите в чужбина...
Хубав ден!
П.П.
Suerte, разбирам, че се притесняваш... нормално си е
... но аз си мисля, че при вас няма какво лошо да се случи.
От сърце се радвам, че се организирахте и подаде документите
навреме и че имахте късмет със социалната работничка. Сега остава само да се похвалиш, че са ви извикали за среща!
С нетърпение очаквам тази новина... И стискам много палци, всичко да мине гледко и безпроблемно!
Стискам палци на всички!