Една пролетна приказка, разказана от Джоко.
Една сутрин ме натовариха в онова бръмчащо нещо,в чийто прозрачен отвор настанявам муцунката си , а вятърът вее гривите ми и се чувствам мъж и половина . Не знам как го наричат , но прилича на летяща колибка.
Не ме оставиха дълго да се възхищавам на себе си.
Спряха до едно дърво и започнаха да пляскат с ръце и да се умиляват от ей това рошавко създанийце.
Разбира се , протестирах!
Погнах го , макар че бях в неизгодна позиция долу под дървото. Дори не разбрах как изобщо успяха да го щракнат с онази кутийка , която все мъкнат със себе си. Казват запечатвала спомени. Ха-ха-ха Аз моите си ги запечатвам в ума и вечер, когато спя, си ги преглеждам .
Тук виждам равнината от кучешки поглед...покачен на нечие рамо.
Казвал ли съм ви, че красотата се крие в детайлите?
Пред тези живителни капчици роса, насред детелинковата полянка, се възхитих на техния пазител ...как го нарекоха...., аха бръмбърче.
Поседнали пред тези цветенца, наречени "кукувича прежда",дълго си разказваха някаква легенда. Пълна скука ви казвам.
Под цъфналия нар, се замечтах за една красавица, която срещнах неотдавна, в един банален градски парк....
Е, това беше краткият ми разказ, специално за вас!
Предстоят и още такива.
За мен беше удоволствие!
Ваш Джоко