Извинете, че ще се намеся в темата за взимането на животинки от магазини. Аз също не съм привърженик на тази практика и абсолютно подкрепям мнението, че в някои случаи е много рисковано! Толкова много лъжат хората..., но в крайна сметка най-важното е да обичаш животното и то да е здраво. Нито родословието нито породата му имат значение, когато то е част от теб, от живота и ежедневието ти. В тази връзка да споделя нашия опит. От малки майка ми и баща ми винаги са ни позволявали да имаме животни и вкъщи е било меко казано на моменти - Зоо-кът. Никога не бяхме взимали обаче животно от магазин /като казвам животно имам предвид: кучета, котки, папагали, риби, хамстери, канарчета,костенурки/ Така преди три години минавайки покрай един такъв Зоо-магазин, видях моята малка палавница да седи самотна в една клетка на земята. Толкова ме грабна това същество още с първия поглед, че с милото просто не можахме да си тръгнем от магазина без нея, любов от пръв поглед
На въпроса към продавачката: "каква порода е?" отговора беше "среден дългокосмест пинчер" хахаха, не бях наясно по това време, че такава порода няма
а тя изглеждаше така:
не ми пукаше обаче, защото исках да не се отделям от нея нито за миг.
След няколко седмици козинката и започна да се сменя и от бебешкия пух не остана и следа от черна стана руса
Оказа се напълно умешана, кой знае от какви породи. Но маймунката е най-сладкото нещо в живота ми.
И за да ви вазвеселя малко - ще ви покажа и как изглеждаше зимата, когато беше разгонена и ми цапаше всичко с кръв - нашето изобретение - бешеки гащи с тиранти
и Рина с елече се глези на дивана