Здравейте момичета, дълго ме нямаше и ви държах в напрежение, за което ви се извинявам. Просто нещата при мен яко се объркаха и едно не ми се пишеше нищо, второ - изпитвах затруднения със седенето на стол.
Операцията мина миналия понеделник, и до вторник на обяд си мислех че всичко е вече зад гърба ми и сега предстоят само хубави неща. Тогава дойде доктора да ми махне дренажа и да ми каже как е минала операцията, какво е положението и т.н. Трудно са ме събудили от упойката и докато дойда в съзнание док си беше тръгнал... та трябваше да чакам до следващия ден за да говоря с него.
Дойде той, и като започна да говори... Каза че операцията ми е била много тежка, доста по-дълга от предвиденото и положението е много зле. Имам ендометриоза, явно в много тежка вече фаза, по неговите думи за да се стигне до това състояние я имам от около 4-5 години. Всичко в корема ми е обхванато от нея, сраснало и слепнато - Каза "все едно някой ти е изсипал кофа с лепило в корема". В дясно е изчистил срастванията от матка, тръба, яйчник (от който е премахмал една част - не е могло да се направи нищо) и черва. От ляво обаче каза че от сраствания и слепвания въобще не е видял яйчника. Много силно са засегнати червата и не е посмял да пипа, все пак лапароскопията го ограничава. А риска от перитонит е бил голям. Каза че ако беше пипал и не дай си боже нарани черво, е трябвало по спешност да свиква екип от хирурзи които да правят голям разрез.... да вадят всичко.... да пренареждат и шият. И така, към този момент не ми дава никакви прогнози нито надежди. Каза че ще чакаме изследванията от хистологията, после ще реши какви и колко инжекции да ми изпише, какво ще правим от тук нататък... Много вероятно е обаче да се наложи втора операция, този път коремна. Целия процес вероятно ще отнеме от година до две, в зависимост как ще се повлияя от лечението и т.н. Каза още че той всеки ден оперира по няколко жени... но такава тежка операция я му се случи веднъж годишно я не. Беше потресен... за момент си помислих че ако е знаел предварително, можеби нямаше да иска да се захване. После осъзнах, че не е така, но просто ако е знаел, щеше да напарви операцията в Шейново, с голям екип от хирурзи, и щеше директро да прави коремна, а не лапаро.
Ами това е сега, още чакам хистологията. Вече съм по-добре, ставам и ходя, но състоянието ми беше много тежко първите 4-5 дни, възстановяването също ще е по-дълго от очакваното.
Не знам дали ще ви навестявам така често както до сега, но ще гледам да съм с вас. Сега определено нямам много желание за каквото и да било. А както изглежда няма и да ловувам в близко бъдеще.
Не съм чела назад, за това ако има нови бременилки, честито, на останалите късмет. Обичам ви и ми липсвате, но имам нужда от почивка и промяна.
Извинете ме за дългия пост.
