Преди пет години започнахме опитите за бебче. Първата година не предприехме нищо , а само изчаквахме. След това започнах вече да се съмнявам, че може би имаме проблем. Тръгнах по доктори, изследвания прегледи и т.н. Бях сигурна, че проблема е в мен. И така докато не отидохме при един русенски доктор, който честно казано аз много не уважавам, та той каза докато ми следи овулацията мъжока да си направи спермограма. И така аз казах на моя съпруг, че трябва да се изследва при което той го прие доста зле. Почти се скарахме, защото аз исках час по-скоро да се изследва, а той все отлагаше. Може би гое било страх, не знам ! С триста зора си направи спермограма в една русенска известна лаборатория и трябваше аз да отида да взема изследванията - бяха катастрофални ! 20 % живи от които половината бавни. Докторката завеждаща лабораторията ми каза, че нямам шансове да забременея от съпруга си и направо реши да ми дава телефони за инвитро. Щях да припадна ! И така стана много дълго, дано не отегча някого, но ще продължа.
Открих клиниката на д-р Конова в Плевен, която ми направи на мен всички изследвания, за да сме сигурни, че при мен нещата са добре и ни изпрати при д-р Кацаров в София за съпруга ми. Там той трябваше да си направи спермограма, която също беше много лоша, но сега не е пред мен и няма да я цитирам, защото няма да съм точна. Кацаров каза, че има варикоцеле и трябва да се оперира. И това направихме преди две години, но бебето така и не идваше. Тази година най-накрая го накарах да отиде на контролен преглед и да си направи нова спермограма. Подобрението беше само с 10 %, изписа му да пие три месеца оксиборн форте, клостин бегит и спимен /дано съм ги изписала правилно/ Изпи ги отдавна и отново нищо. За това сега реших да минем на инсеминация в Тутракан, а ако не стане чета хубави неща за Плевен за ИКСИ. А .. да... и между-временно докато на мен нищо ми нямаше преди два месеца ми откриха киста 4 см. Която уж вече я нямало, но аз все още имам големи болки !
Моля да ме извините, ако има правописни грешки, но бързам!