Мили приятелки ще пиша тук за да дам надежда, защото ние успяхме да забременеем и родим дъщеря ни Мария след лечение на ендометриоза!
Слава на Бог, борбата ни с ендометриозата бе кратка, за разлика от годините чакане на рожбата ни. След 10-11 години стерилитет , 2 опита ин витро - направиме лапароскопия от която се диагностицира ендометриоза, за която никой никога не бе подозирал, аз също. Никога не съм имала съпътстващите симптоми. В следващия месец след лапарото се опитахме да направим ендометриални биопсии с цел подобряване рецептивността на лигавицата в подготовката на следващото ни Икси (ние сме и с мъжки фактор) и в следващия месец стартирахме самата процедура. За първи път бях на дълъг протокол, винаги реагирах добре на стимулация (13-16 яйцеклетки при 10-14 пурегона/гонала). ЕМ е била по яйчници и пикочен мехур, също така имам и завишени АФА, заради които бях на фраксипарин почти до термин.
Интересното е че при секциото, доктора ми отново е диагностицирал ендометриозни огнища по яйчниците. Твърдението че бременноста е най-доброто лечение за ЕМ, при мен се оказа невярно, което обаче за сега за нас не е от голямо значение.
Сърдечно искам да пожелая дете на всяка двойка която копнее за рожба!
Въпреки че е подла, ЕМ се побеждава в повечето случаи, по един или по друг начин. Борете я!
Успех и късмет момичета!