Рзбирам, че освен злобни емоции не съм предизвикала нищо друго.
Напротив - злобни емоции не можеш да предизвикаш и да искаш.
Но никога не е късно да станеш за резил.
Чухме твоето мнение и в кръга на шегата се опитахме да ти покажем защо не върши работа. Никой не е искал да те засяга. Все пак с дете вече, би трябвало да си пораснала. Тук израза "Успокой се и ще стане" не се толерира. Не и в този му вид. 95% от жените тук са започнали борбата съвсем спокойни. И едва ли има някой тук, на който да му харесва да се тормози, притеснява или да изпада в истерии и депресии.
Съвет от рода на:
"ходете на лекар и изпълнявайте заръките им, но се съхранявайте, радвайте се на вече родените си деца (да са живи и здрави) и пестете емоциите си за тях, а второто бебе вече не е въпрос на живот и смърт"
би казал същото, което може би ти си имала предвид, но без квалификации и без намесата на висши сили и други, доказали ниската си ефективност, бабини деветини.
Всеки има право на мнение тук и никой не иска да те гони. Изказванията не са злобни. Прочети ги, виж гледната точка на повечето момичета тук. Твоето мнение също е много ценно за нас. Малко са тези с вече родено дете, които да имат същите емции като жните, които никога не са успявали да прегърнат детето си и не знаят дали изобщо това някога ще се случи. Ясно е, че ти ще имаш по-трезв поглед в някои отношения, а в други предишният ти опит ще ти изиграва лоша шега. Никой не очаква да си точно като него. И ако сега се разсърдиш ще го приемем за нормално. Ти ще намериш своя форум ние сме намерили нашият.
Но каквото и да се случи, никога не казвай "никога". Нагледали сме се тук на случаи, когато афектиран някой започва да "ръси" квалификации и всякаква помия по наш адрес, кълне се, че никога няма да пише тук, а след три месеца се връща. Кому е нужно това.
Най-лесно е да се разделим, но това не е най-добрият начин.