Днес се случиха две неща, които предизвикаха у мен коренно различни емоции. В предишния си пост писах, че се радвам на бебетата ама днес се убедих, че не е точно така.
Минавам покрай ВМИ в Пловдив - а днес, както забелязахте си беше студенко - та виждам на тротоара, точно срещу оградата седнала една ромска " девойка"  и проси - с бебе на ръце!!! А то малко, ама много малко. И незнам направо ми причерня като я видях там с това бебче. Идеше ми да й отвинтя главата направо. Не стига, че нищо не плащат в тази държава само чакат на помощи и майчинство( плащани с нашите пари) ами и по такъв грозен и ужасен начин използват това което им е дадено от бога и за което ние тук се борим отчаяно. Много ме заболя. И пак ми се завъртя в главата стария рефрен, че не е честно.
Тъкмо си помислих, че пак ме е прихванала грозната завист и разбрах, че две от колежките ми са бременни. Ама толкова се зарадвах за тях, че чак се изненадах от себе си. Не съм се чувала още с тях, но наистина от сърце им желая леко бременеене. Пък кой знае дано са заразни!

Pesheck, да не работим в една и съща фирма
И аз имам две бременни колежки, и много им се кефя. Дори чувствам нужда да говоря с тях, някак си ми олеква.

Pesheck, да не работим в една и съща фирма 
И аз имам две бременни колежки, и много им се кефя. Дори чувствам нужда да говоря с тях, някак си ми олеква

Танче, едва ли мила. Ама си права за говоренето с тях и аз искам да си поговоря с тях, но работим в различни студиа и рядко се виждаме. И все пак ми е много драго да знам, че вече си имаме бременни във фирмата, дай боже да повлекат крак,  :crossfingers:че сме още няколко на опашката за бебенца

Как се чувствам ли? Ще ви кажа - като бяла гарга, все едно имам печат на челото като най-нещастният човек!
Тези, които ме познават ще ви кажат, че съм най-грижовният и отговорен човек, който са срещали. Един ден мъжът ми ми каза, че съм родена да бъда майка - разплаках се!Омръзна ми да се грижа за кучета и котки! Омръзна ми да се грижа, и да се радвам на чуждите деца! Искам мое
Господи колко много искам!!! От толкова години...
Пак плача, не издържам вече
Момичета, които преди 10години бяха на по 14-15 сега имат дечица на по 4-5годинки, а аз...
Въртя се омагьосан кръг - в кръговете на ада!
Стимулация - трансфер - надежда - отрицателен резултат - отчаяние - нова стимулация - нова надежда - и пак отчаяние
Сега съм пред нов опит - и както знаете надеждата умира последна - но вече едвам мъжди!

Аз като видя бременни, сияещи и доволни, ми става толкова хубаво!!!
Те не ходят тромаво или като патета- те летят! Винаги им се усмихвам!
Като ги подмина и започвам да се чудя дали осъзнават какъв подарък крият в себе си....
След това ми става малко мъчно и си се представям аз с големия тумбак, ходейки гордо, гледайки витрини с бебешки играчки и дрехи! И ме държи до късно вечер, седейки пред огледалото, повдигайки блузата си, надувайки шкембе, пъчейки се......

Повечето ми познати родиха на по 18 и вече децата им са на 2-3 годинки и като ги видя им се радвам истински!

П.П. Винаги когато някое детенце ме загледа по улицата и се спирам да се повеселим заедно. Сигурно много дразня майките, ама децата ме обичат и това ми дава много щастие!

           

 Перушинка, в4ера бяхме в клиниката да видим беб4ето, на което ние сме кръстници    Едно безкрайно мъни4ко, толкова нежно създаниенце на само 2 дни ! Бях толкова развълнувана, 4е не смеех да го взема в ръцете си и когато майка му настоя да го взема, не смеех да дишам, нито да мърдам.
 Но каква прелест - и 2 годишната сестри4ка беше в стаята с нас, и в коридорите бременни навсякъде, по4увствах се окрилена, сякаш ме зареждаха с ВЯРА, със сила да продължа да 4акам ! След екстаза и радостта дойдоха сълзите, да, гледах и аз тъмното, но това дойде после, когато останах сама да будувам...
 Много, много щастие желая на вси4ки беб4ета които и в този момент се раждат, както и на майките им 

и аз имам две бременни колежки  радвам се за тях, но понякога ми става мъчно от разговорите на тема "бременност" и "хайде и тебе чакаме"  даже се улавям напоследък, че умишлено избягвам този вид теми. също избагвам да се заглеждам по деца и бременни. ама като видя бебе все не мога да отскъсна поглед, колкото и да се опитвам   

Жената на шефа дойде и каза: "Бременна съм", с физиономия все едно казва "пак съм хванала грим м..а му стара". Аз я запрегръщах радостно, докато тя ми обяснява как понеже имала раничка на шийката на матката се надявала да и кажат, че трябва да го махне. Половин час и говорих колко е хубаво, я тя се вайкаше, че пак трябва да се занимава с "бебешки работи"(синът и е на 2 години). На тръгване каза:"Като те гледам как се радваш, ще взема и аз да се зарадвам". Излезе. Стана ми много студено. Отворих прозореца, за да усетя истинския студ...

Стана ми много студено. Отворих прозореца, за да усетя истинския студ...

:flower:Момичета,не знам изобщо дали само аз така се чувствам или е заразно за всяка регистрирала се във "Зачатие",но аз вече не чувствам никаква вина като видя бременна. :thankyousign:Даже не чувствам НИЩО!Симпатизитам им,радвам им се на тумбаците,но то е от чиста доза уважение,че девойката ще става майка.Ама даже не ми прави впечатление както преди и тази гледка я възприемам като нещо съвсем-ОБИКНОВЕНО!?!На децата,както винаги много се радвам,дори се насълзявам някой път от умиление.С две думи,благодарение на вашата "психотерапия"съм ВЕЧЕ О.К.!

 Баракудка, аз мисля 4е това е защото от форума разбираме, 4Е не сме само ние, сам самотни трудно забременяващи и ощетени от съдбата  И така гор4илката или яда при вида на бременните из4езват.
  Виждаме, 4е  има по-малко и по-дълго 4акащи моми4ета, с по-малко, но и с по-сериозни проблеми от нашите, тоест проблема ни от драмати4ен, непоносим става относителен. И като такъв, вси4ко зависи как го приемаме просто- ако се тръшкам и рева това не помага, само бръ4ки ми прави, ако се усмихвам и радвам на децата, бебетата, това дава крила на  ме4тата ми някой ден и аз да имам. Да не е вежен проблема, а възприятието му.
 Пък и благодарение на За4атие виждаме също колко 4удеса стават, това ни дава надежда  На мен поне така ми действа.