Аз се побърквам направо! Сякаш около мен бременните никнат като гъбки, а мен все ме подминава . Сутрин в кафето, тичайки из етажите, все тях сякаш срещам, моите бременни колежки. Всъщност много им се радвам и благородно им завиждам, изпитвам и болка и надежда! Но мисля, че това ме психясва.

ами чуствам се ужасно имам чуството че само бременни срещам и се подтискам.Само като си помисля че някой дори незнаят кога е станало и ми става още по зле.Започвам да си мисля че незаслужавам свое дете  

Аз пък, да ви кажа, не мога да им се нарадвам! Ама то тия около мен са все готини. Даже се чудя какво ще правим на работа като март месец излезе в майчински момичето. Още като хукна да купува тест за бременност и всички зачакахме новината Сега се мисли име на бебето, а бе това са много хубави и приятни неща в нашия офис. Имаме още една бременна колежка в другия ни офис, не и личи за сега, обаче тя се пъчи да извади шкембе и е много смешна Изобщо много им се радвам на бременните аз и едни малки розови пеперудки ми пърхат с крилца отвътре и ми става хубаво на душата

Преди ми ставаше много тъжно. Не защото те са бременни а защото аз не съм. Обаче вече като че ли свикнах. Спомням си едно мое преживяване което няма да забравя. пробвахме 3-4 месеца и ми закъсня. Тестовете бяха отрицарелни обаче надеждата умира последна. Моя приятелка пък имаше полужителен тест и поне беше родила преди 1 година а и беше на 20 години не искаше второ детенце. Та дигнахме се заедно на гинеколог. На нея и потвърдиха бременноста и и насрочиха ден за аборт. А при мен нищо не видяха и ми казаха да дойда след 3-4 дни ако не ми е дошло. Та седнахме в кафето и аз подтисната мълча и ми се реве. А тя милата толкова болно и стана и каза само: Всичко бих дала да можех да ти го прехвърля някак... И прегръдката която последва каза останалото. Сега знам всеки с проблемите си и дори като им е неудобно ги увиквам здраво. И се радвам с тях с пълна сила. Знам че един ден и аз ще съм бременна и те ще са до мен.

Моята сестра е бременна в момента.А аз не мога вече 3 год.Много и се радвам, и много я обичам.Чак понякога се усещам,че ставам досадна да и звъня през час и да я питам как е.Съдба.

На мен също ми ставаше мъчно като видех бременна жена,но вече не е така.Радвам им се много и си казвам колко ли сладка ще съм аз с такова коремче,защото сам сигурна че един ден ще стане.
А ти мила точица,не говори така,не се измъчвай,не си мисли такива силни приказки.Няма жени на този СВЯТ,които да заслужават такава съдба.Бъди силна.

Години наред съм се радвала на всяко бебе на приятелка или колежка и на случайни хлапета. В момента си взимам дозата егоизъм и не се радвам на никой - не ми става болно като видя бременна, но и някак не мога да и се зарадвам - болно ми е като видя някое сладурско хлапе с малоумни родители, болно ми е като не мога да го нагушкам и нацелувам и като не знам дали изобщо някога ще имам свое. Тотално съм игнорирала вестите за бременни и родили познати, които не са от най-близкия кръг, а тия от близкия избягвам умишлено - защото темата винаги идва накрая и при нас - как ни е време и какво се мотаем - ами ей на мотаем се - голямо удоволствие ни доставя....
Пък да ми дават акъл как нищо не разбирам и като ми дойде до главата ще видя ми е ясно, че може да свърши само с разваляне на отношенията ... та тъй .. избягвам ги - имам познати без деца или такива с проблеми, дори и такива с достатъчно акъл да не ти се бъркат в личния живот и с тях успяваме да си доставиме достатъчно споделени удоволствия.
Радвала съм се за всяко едно бебе на приятелките си и съм съпреживявала с тях радости и проблеми години наред - истината е, че нито една от тях не намери начин да ми каже една подходяща дума в последните години и всички са много заети със себе си, семействата си ... а сигурно трябва да си много глупав за да не ти мине през акъла, че за няколко години бебето не е станало не само защото "много сме се пазили". Само човек докоснал се до тези проблеми ще намери вярната дума и ще ти подаде ръка.

Точица,  ти ЗАСЛУЖАВАШ свое дете и ще имаш.Не трябва да мислиш така самообвинително, а и няма причини..
Понякога се натъжавам като гледам как моите познати се вливат в редиците на бременните, сякаш при мене времето спринтира и страхът , че може и да нямам деца ме сковава...
Но не трябва да се сравнявате с другите, били бременни или не.Вашият живот е уникален, различен и дори и да си мислите , че по нещо си приличате с някоя ваша колежка,приятелка близка ...не е така.Мислете позитивно за себе си , заслужавате да изпитате най-голямата радост!!И ще стане!Ще видите!!

Чувствата са ми смесени. Радвам се за тях, особено когато моя близка е бременна И ми става тъжно, защото искам и аз да усетя това невероятно преживяване. Да усетя малкото сърчице да тупти, онези палави крачета да ме ритат и да го взема в прегръдките си! На моят братовчет дъщеря му, която е на 17 години роди прекрасно момиченце преди 5 месеца. Не е омъжена, не казва нищо за бащата на малката и батко ми е поел изцяло грижите за бебешока. Когато разбрах, че е бременна, първата ми реакция беше отрицателна, защото тя има един аборт преди 2 години Казах си, колко е несправедливо, но не искам тези мисли да ме обсебват! Накупих на малката много подаръци, това ми е любимо занимание  Отидох на изписването им и когато видях малката аз се разплаках и от радост и от това, че исках аз да съм на нейното място / не на бебето де/. Нямах сили да отида в тях и се прибрах в нас. Бях много разстроена, влязох си в стаята и плаках. Мъжът ми дойде при мен и видя колко съм разстроена и ме прегърна и ми каза, че и ние ще си имаме бебе.
А инъче, когато видя бебешок на лицето ми изгрява една усмивка И ми се иска да го взема и намачкам от гушкане.

Ох, момичета всяко едно чувство, което описвате ми е тъй познато.
Специално аз съм на моменти, понякога не мисля за себе си и се радвам искренно на подобни новини, но понякога ми е толкова тъжно. Значи,когато ние решихме да си имаме ве4е детенце /преди 2 год./, голяма част от хората около нас знаеха това, та мина време и незнам, то желанието заразно ли е, запо4наха да забременяват една по една колежките ми...........а аз нищо........... Толкова зле се 4увствах, знаете това са месеци, ти проследяваш бременността. Първо едната колежка, после другата /която ми е приятелка/, та тя втората като ми го съобщаваше, толкова неловко се 4увстваше. Преди това ми казваше: "Знам, че двете ще бременеем", а сега тя ве4е е в 6ти месец, а аз все още още правя тестове и пла4а за резултата. Незнам супер ми е мъчно понякога. Трета колежка, сега правят опити и те, ние се заместваме на работа...................-Просто моля се Господ да ми даде сили, да го приема и искрено да се зарадвам, когато сподели, че е станало. Всичко е толкова сложно, тези взаимотношения направо ме побъркват.............. Честно да Ви кажа, не мога да остана равнодушна, като целия свят по край мен, по4ти вси4ки жени си имат детенце или са бременни, а аз незнам колко още ще се наложи да 4акам.  

Аз пък избягвам да се срещам с мой приятелки които имат деца или са бременни и да ви кажа помага .Контактувам с тях по телефона.

Мдаааааааа и аз се засекох ,че вече не ми е безразлично!
 

Момичета как да ни е безразлично, като виждате колко време се борим, години минават. Колко разочарование, сълзи и разбити надежди, за нещо, което е тъй нормално сред останалите. Та колко бебета има, които са "случайни" или "нежелани". Приятелката ти заявява, че правят опити от този месец и следващият се хвали с 2 чертички.............. Ок, да си им живи и здрави бебоците, но ти се питаш, "Аз кога.........." Много е сложно поне при мен, да не говорим, че после изпитвам вина, за мислите, които ме спохождат........

да не ме разберете погрешно аз си харесвам деца по улицата и неиспитвам лоши чуства даже си мисля че моето ще е като някое от тях но ми става мъчно че незнам дали и кога ще е това.

Имах си хас някоя от нас да има лоши помисли към бременните или бебета. Въпроса е в това ,че на мен поне ми став авече адски криво ,поради неяснотата кога ще имам и аз бебе.Това е проблема ни ан всичките.
Пожелавам ви скорошен късмет  

мале каква неориентираност вие ще се побъркате ако я карате така

Какво са ви виновни жените, познатите ви и т.н
не мислете за фикс идеята, защото ще има отрицателни моменти  даже и върхо любимия ви до вас  

Госте това за влиянието и ефектите вече сме го обсъждали си мисля - а че сме объркани - объркани сме - при такова неадекватно отношение на околните. Защо ли си мисля, че и ти доста объркано си попаднал в този форум ... май нямаш проблеми със забременяването - така че оправяй собственото си объркване за нашето не се грижи.

Извинявай, честно казано помислихте за друго лице.