Може би това не е най-подходящият форум за тази тема, но Ви чета от 1 година. Не съм писала, защото ме беще страх, но вече наистина не знам какво да правя. Историята на моята болка беше такава;
Бях на 20г./сега съм на 29/ , влюбих се, обичах този човек истински и исках да имам дете от него, но той не беше готов,  не му било времето и т.н. Минаха 8год., той така и не стана готов да бъде татко. Нямах право да говоря за бебета, за деца, за семейство. Появи се човек, който се влюби в мен, каза ми, че ме обича, че иска да има дете от мен и че е готов на всичко за това. Аз като последна глупачка се вързах на приказките му, в началото той наистина правеше всичко за мен, за това да съм спокойна и щастлива и да повярвам, че имаме бъдеще заедно.Реших да опитаме. След 3-4 месеца опити за бебе, той ме обвини, че и едно бебе не мога да родя, и аз повярвах, защото 2 год.преди това ми откриха киста - 7см, която изчезна след 2-3 мес.хормонално лечение. После спрях хапчетата. Болките отново се появиха.Оказа се , че имам ендометриоза и поликистоза. Бях сигурна, че проблемът е в мен.Направих операция, отстраниха кистата, въпреки че междувременно ме беше зарязал и дори не се обади да пита дали съм се събудила след лапаротомията, го помолих да опитаме пак. Последваха 6мес. опити. Нищо не се получаваше. Аз само плачех. Мислех че проблемът е в мен. На мен лекарите нищо не можеха да ми кажат. Всичко било наред, само 'дето нямаше бебе. Накрая той си направи изследване, оказа се много тежка диагноза - olygoastenoteratozoospermia. Останах до него, исках да го подкрепя, но той ме заряза,много грубо и много рязко.От тогава напрявих 2 опита за самоубийство. после се опитах да се съвзема, да продължа да живея,но вече не мога да отдам сърцето си, вече не мога да пожелая някой, след като не знам мога ли да го даря с дете. Майка ми почина, баща ми се пропи, аз се откъснах от всичките си приятелки, защото ме боли,че те имат деца или са бременни, а аз не. Нямам кого да помоля за помощ, познатите ми не разбират проблема. Вече не допускам никого до себе си от страх. Отчаях се и се отказах. От октомври 2007-ма, откакто се отказахме от бебеправенето до сега намирам утеха само в алкохола. Вече се отчаях от себе си. А искам да продължа напред. Може ли някой да ми помогне?

Как да ти помогнем?
"Спри да пиеш!" едва ли ще свърши работа.

Хм така по интернет трудно се помага. Ли4но аз не виждам какво толкова се е слу4ило. Имали сте проблем със забременяването... В този саит сме много такива (за съжаление). Макар, 4е понякога се от4айваме, но едва ли някоя от нас е стигала до пиянство, да не говорим за опити за самоубийства. Опитваме се да се радваме и на най- малките неща от живота. И продължаваме да се борим за бебе. Разделила си се с мъжът си... Отново не е при4ина да се напиваш или самоубиваш. Хората се срещат, разделят. Приеми,4е този мъж не е бил за теб! Вярвай, 4е ще срещнеш твоята истинска половинка, който ще е баща на децата ти. Късмет!

Май е по-добре да потърсиш психолог. Според мен си в депресия и сама от тази депресия нама да можеш да излезеш. Малко биха могли да ти помогнат и роднините. Но оставиш ли се така наистина ще станеш алкохоличка и тогава бебеправенето ще ти е най-малкия проблем.
Горе главата, нищо не е загубено. Попаднала си на двама, които се мислят за мачовци. Чудо голямо, светът е пълен с такива. Но има и други, стъпи си на краката и ще попаднеш на някой свесен, с който ще имате деца.
Само намери помощ и възможно най-бързо се измъквай от кризата. Не отлагай за после. После вече няма да можеш сама.

щом вече имаш желание да продължиш напред, това е добър знак. първата ти задача е да се отървеш от алкохола и депресията. раждането на дете идва едва след това. трябва да си здрава душевно и физически. за отърваване от тези два проблема и аз мисля като Тамара, че трябва да потърсиш специализирана помощ от психолог или психиатър (нека не те притеснява тази дума). може би хора с опит ще ти дадат и конкретни имена.
млада си, имаш още много време пред себе си. заемай се със задачата и гледай напред!

Мише, първо искам да те поздравя. Много е трудно да признаеш - най-вече на себе си - че си се изправила пред проблем с алкохола. Макар, че истинският алкохолизъм си прилича с тежките психични разстройства по едно - никой, който истински страда от тях, не си дава ясната сметка, че е така. Струва ми се, че алкохолът просто се явява временно решение на една тежка ситуация и когато събереш сили да я прескочиш, потребността от него ще си отиде. Въпросът е сега да се погрижиш за психичното си здраве.

Имам една молба. Моля те, не вземай под внимание реплики като "жените, които се борим със стерилитет са много, но едва ли някоя е опряла до пиене". Първо, това не е вярно (за да не използвам по-резки квалификации) и второ, всеки има право да отреагира на болката, както може в дадения момент. Да пиеш, когато те боли, не е "лигавщина". Предполагам, че в личната ти история има нещо, което те прави уязвима към този тип реакция на кризи (да практикуваш някакъв вид себеунищожително поведение, а и казваш, че баща ти също пие). Защото е очевидно, че в момента с в криза. Това, което ти предстои е да излезеш от нея, да вземеш някои важни решения за живота си и един ден да започнеш да вървиш към осъществяването на желание за дете. Мъжът в картинката не го броя, той просто доусложнява ситуацията по особено злокачествен начин.

Това, което бих ти предложила, е консултация със специалист. Пак повтарям, не мисля, че ти трябва спецаиалист по зависимости, а по-скоро някой, който ще те подкрепи, докато наместиш нещата в главата си и в живота си. Ако искаш, мога да ти дам кординатите на няколко такива.
Успех и пиши как се справяш!

Забравих! Ендометриозата е нещо, което трябва да се лекува и да се държи под контрол, независимо от емоционалното ти състояние. Ходиш ли на прегледи? Какво казват лекарите?

mi6eto, и аз мисля, че си на прав път, щом си признаваш, че имаш проблем. Това е много трудно и изисква много сила. Обърни се към психолог, наистина. На мен в много тежките моменти много ми е помагало четенето на книги. Някакси винаги съм успявала да посегна към правилната за мен книга в този момент. много бих ти препоръчала: Даото на Пух. Препрочитала съм я много пъти, но всеки път откривам по нещо различно. За теб може да е  някоя друга книга, не знам. Помисли какво обичаше и какво те правеше щастлива преди и си дай време да се възстановиш и лека полека нещата ще се пооправят. Желая ти сила и търпение.

Мише,

момичетата са ти го казали - една от важните стъпки е направена, признала си, че имаш проблем.

Но.

Самосъжалението, което демонстрираш, не е пътят към успеха. Първо, тук не е мястото, където да търсиш помощ за този си конкретен проблем, и ти го знаеш. Дошла си тук, за да привлечеш вниманието към себе си и да получиш емоционална подкрепа, предизвикана от съжаление. Съжаление и съчувствие, които неминуемо ще пробудиш, когато споделиш историята си. Тук всички сме с един проблем, който ти също имаш, и е естествено.

Ако търсиш помощ за проблем с алкохола - има други клубове и форуми (например в дир.бг), има срещи на анонимните алкохолици, има специалисти. Не казвам, че не трябва да говориш за това и с нас. Но в твоето излияние виждам зов за внимание, не толкова зов за помощ. Може би ти звуча много грубо, но се надявам да се обърнеш към себе си и да потърсиш причините за този пост.

Битката зависи изцяло от теб. Ние можем само да те подкрепим, като ти кажем, че и за двата проблема има решение.

Прегръдки и кураж!

Здравей и от мен

Първо, си на 28 години - повечето тук сме плюс 7-8 поне, пък още става потенциални майки от нас, така че споко.
Второ: аз съм имала не две, ами повече такива връзки, безперспективни, понякога жестоки. Трябва някак да продължиш да опитваш, щом си даваш сметка, че това не са мъжете за теб, пробвай отново и отново, макар че е изтощително, това е пътят. И мен ме е зарязвал "приятел", който ме е зарязвал по най-груб начин точно преди миомектомия и нито пита после как съм, нито нищо. Макар че още поддържаме нормални отношения и отдавна не е част от живота ми, никога няма да забравя как ме нарани тогава. След като вече беше много, много "бивш", имах възможност да установя, че много съжалява, че вече не сме заедно, а аз чувствам само облекчение, облекчение. Сега имам прекрасен човек до себе си - много над това, което съм мечтала.
Така че има два пътя - или да продължаваш да опитваш, защото трудно се живее без любов, или да се откажеш, да умреш, да се самоубиваш бавно с алкохол. И аз съм търпяла доста лошо отношение и сега като се сетя хем ме е яд, хем ме е срам, че съм го допускала.
Дано с нещо ти помогнах. За детето - нищо твърде обезпокоително няма при теб, хората с къде къде повече проблеми забременяват.

Желая ти успех и кураж!

Момиче мило, щом ПРИЗНАВАШ, че имаш проблем с алкохола, значи нещата не са съвсем безвъзвратни. Но спри!!!! Сега спри и никога не близвай! Без алкохол може да се живее, но понякога само с малко - не може! Казвам го като човек, който знае какво е алкохолик...за огромно съжаление! Промени средата, явно общуването с хора някъде е "избягало". Не общувай с хора, които много пият, човек може без кръчма, намери си хоби, пътувай, рисувай, ходи на кино, търси нови приятели. Не ти пиша нищо за бебето и разделите, защото това са решими проблеми, бебе вярвам, че ще имаш, както и по-добри връзки, но само след като се отърсиш от депресията и алкохола. Не го ли "прогониш" навреме алкохола, може никога да не успееш. Много е трудно, много е жестоко! Тука има още теми, в които и други момичета са споделяли за техни приятели, потърси и прочети!

Трябва да се вземеш в ръце и да успееш да се справиш с проблема.Няма значение сама ли ще се справиш или с лекарска помощ.Докажи на всички ,че ще успееш.Спри да пиеш ,това няма реши проблемите ти.Така като пиеш ще се  провалиш и нищо няма да  излезе.Стегни се момиче
и покажи на тези двамата ,че са направили голяма грешка като са те изоставили.Имай вяра и ще срещнеш подходящ човек ,който ще те разбере има такива не са се изчерпали.И като за начало спри пиенето .Успех

mi6eto
Имах един учител по математика, който казваше добре формулираната задача, е наполовина решена. Много често си го спомням. Ти щом казваш, че проблема ти е алкохола, значи знаеш какво да направиш. Сега ти предстои да проявиш характер. Не посягай към алкохола. Виждаш, че имаш репродуктивни проблеми, защо ти е да си добавяш още един към тях? Как алкохола ти решава какъвто и да е проблем? Никак?
И аз съм отчаяна, че всичките ни познати имат по 2 деца, а пък ние се борим със стерилитета. Дразня се от факта, че тези, който сме подминали 40 год. сме отписани. За всякакви простотии в тази държава има пари, а за нас няма. Ама какво, да си добавя и друг проблем. Не скъпа, длъжни сме да вървим по пътя си, в който никой не ни е обещал, че ще бъде справедлив.
Ако утре се появи твоят принц, с бутилка в ръка ли ще го посрешнеш?
Харесах една хубава мисъл на д-р Мели:"Я се стегнете, хубавото тепърва предстои!"
Успех скъпа! 

Не се притеснявай да отидеш на психолог или лекар (психиатър). Психиатрите не дават жълти книжки и това, че си отишла на лекар не те бележи завинаги. Не знам защо по едно време се ширеше такова мнение (щом си отишъл на психиарът, значи си луд) Няма такова нещо.

Мила Мише,

аз не мисля, че този форум не е подходящ за тебе, защото според мене ти не си "алкохоличка", а просто емоционалните натоварвания са ти дошли в повечко. Алкохола е просто страничен ефект... Ти го знаеш и затова си писала тук, а не във форум за хора с алкохолни проблеми...
И ти, като всички нас, копнееш за дете. След като си научила за ендометриозата и поликистозния яйчник си знаела, че имаш проблем и си се притеснявала до болка. А всичко останало, което си преживяла:
загубата на майка ти,
разделите (също вид загуба),
сигурно имаш и други проблеми, за които не знам...
- всичко това са травми, които не са за подценяване...
НО НЕ И НЕЛЕЧИМИ

Аз в никакъв случай не мисля, че искаш да събудиш съжалението ни и ми харесва, че  имаш желание и си решила, да си помогнеш. Точно затова съм оптимистична и вярвам, че ще се справиш! Първата крачка си я направила.

Знам, че думи от рода на "стегни се" не помагат в такива случаи и затова не ти го казвам. Но има нещо друго, върху което си струва да си помислиш:
"мислите определят емоциите".

 :drunk:Но, наистина, опитай да спреш да пиеш! Ще имаш един проблем по-малко. Алкохола само изсмуква от енергията ти (физическа и емоционална), прави те по-лабилна и пречи на възможността, да си щастлива.

Това с добре формулираната задача много ми хареса. Задай си следните въпроси:
(Вземи си много време за отговорите, ако трябва си пиши)
- Какъв точно ми е проблема /Каквиточно са ми проблемите/?
- Защо ми е проблем това (Какво точно ми пречи)?
и чак тогава се попитай:
- Какво мога да направя, за да го променя?

Мише, може би едва ли ти трябват напътствия, още по-малко размахване на пръст. Наистина мога да си представя, че не ти е лесно. Прецени, дали да отидеш на лекар или не... Но дерзай, не оставяй нещата така.. и се обаждай  (няма нов постинг от тебе)

Поздрави и 

Здравей. Наистина имаш нужда от специализирана помощ. С алкохола шега не бива и ако не вземеш мерки рискуваш да съсипеш живота си. Ти нямаш 30 години, една прекрасна възраст. Опитай първо с малко нови дрешки например. Хубави разходки и срещи със стари познати вършат чудеса. Може би нова работа. Откъсни се от ежедневните неща който ти напомнят за старите рани. Прави това което те кара да се чувстваш добре. Има една приказка : Ако ти не си помогнеш и господ няма да може да ти помогне.
Това че пишеш е първата крачка и е страшно хубаво. Осъзнаваш проблема и накъде вървиш. Не ти харесва чудесно. Сега е време да помислиш как да се справиш с него. Ако мислиш, че не можеш сама потърси специализирана помощ. Успех и пиши 

Човек не винаги може да контролира това, което му се случва, но в повечето случаи може да избере как да приеме случаващото се. От теб зависи дали да си жертва или борец и победител.
Ще кажеш, че няма на кого да разчиташ, не са ти останали близки хора. Другите само могат да те подкрепят, но няма как да се справят с живота ти вместо теб. Подарената победа е краткотрайна, а извоюваната - достойна и трайна, защото знаеш високата и цена.
Не те съдя. Пиша като човек, който е благодарен на Бога за това, че е оцелял след не едно изпитание (повярвай ми, тези изпитания не ги пожелавам на никого), че е жив и че има до себе си един прекрасен, сърдечен и всеотдаен човек. Пиша като човек, който едва сега има в живота си много обич, спокойствие и радост.
Желая ти силата да избереш да бъдеш борец и късмета да срещнеш подходящите хора, с които да споделиш и лошото и доброто.