makiyaki, аз съм огорчена от факта че никой не пожела да разнищим всичко до край, да стигнем до причината за тази азооспермия. Още от първият преглед от главата за краката, да правим биопсия. Мислите ли, че не искам да имаме наше дете, мислите ли че не се молих всяка секунда да излезе нещо безобидно! Заедно с молбите идваха и кошмарите! Не можех да споделя с никой тези опасения, но един ден станах и реших да сложа картите на масата. ММ се съгласи трудно да търсим причината, той живееше в свят в който Андрозитола прави чудеса. Е да, ама не и в нашия случай. С толкова високо ФСХ няма как, и някъде има причина за това. Е открихме я, но настоявах, че искам да знам. Тук е мястото да благодаря за съвета на проф. Кременски, той ми даде нужните думи за да търся причината. Искрени благодарности и на д-р Въжарова която направи генетичните изследвания. Проф. Куманов назначи допълнителни хормонални изследвания за да определи шанса и той беше единственият който ме посъветва да не си "тровим" живота с нищожни проценти и скъпо струващи процедури. Медицината винаги ще си остави вратичка, в нашия случай дупчица, и всеки трябва да прецени дали може да се провре в нея!
Благодарна съм на всички лекари, дори на тези, които бяха ЗА най-различни биопсии и пункции, но остана една горчива нотка! Остана чувството, че не сме пациенти, а клиенти, остана чувството, че искат да правим необосновани процедури, без да е проверен шанса за унаследяване на дефект. Е ако не беше този форум и БГмама, можеше все още да се лутаме от клиника на клиника и рано или късно пак да стигнем до този избор или по-лошо да успеем и да се наложи да загубим детенце по мед. причини. Това вече щеше да е жестоко! Вчера си зададох въпроса кое е по добре "Да нямаш дете, или да загубиш дете?". Да нямаш дете е гадно, всички тук знаем какво е, но има алтернативи (осиновяване, донорски процедури), а ако загубиш дете, имал си го, почувствал си го, и нещо става и го нямаш! Това не мога да си представя, затова по-добре да имам и да се моля да не го загубя, от колкото да тъпча на едно място и да разваля и брака и живота си! Не казвам че никога няма да опитаме, човек никога не трябва да казва никога, просто сега сме толкова стресирани, че шанса съвсем отива към 0-та. Първо ще си имаме едно дете, а после ще умуваме как да имаме второ
. Аз искам да осиновим, и ММ иска, затова ако не стане с донорските процедури (сложила съм лимит 2 инсета и 2 ин витро на ЕЦ) ще минем към осиновяване, даже по скоро, може би още следващата година. Имаме някои проблеми да изчистим и ще задвижим процедурата. Не е изключено периодично да проверяваме как стоят нещата с нашия случай и ако по-голям шанс, може и да опитаме. Знам, че ще си обичаме децата! И вече "виждам" щастливите мигове, без клиники и без висене пред кабинети
Здравеопазването в България е под всякаква критика, то се крепи едва едва на всички тези хора които го носят едва ли не на раменете си. Има много гнили та прогнили практики, затова ни трябва промяна в цялата система. Да могат тези хора да помагат, да имат свободата да го направят! Ако те искат промяната, ние пациентите ще сме зад тях! Защото преди да сме лекар и пациент, сме хора. Искам хората да имат шанс, да се чувстват ценени, да са спокойни, че всичко което се предприема е стъпка по стъпка, а не се прескачат изследвания и направо цели диагнози (както беше в нашия случай). Не се ядосвам на лекарите, а на системата! В България сме глезени пациенти, почти всички изследвания които направихме ги "назначих" аз, е къде го има това. Отивам в лабораторията казвам лекуващ лекар, казвам какво искам да изследвам и те го правят, нито ми искат бележка. Даже първата СГ е с основание профилактика! Цените не са ниски, но в сравнение с други страни са добре, с тази разлика, че там ще те одерат жив, ако отидеш като нас, а ако минеш по клиничния ред може и да са безплатни! Просто работим наопаки! Пациенти си назначават изследвания, лекари после разчитат и така се въртим в омагьосан кръг!
Поздрави и прегръдки и от мен.