Първо да кажа, че писах преди малко, но написаното от мен някак не се появи в темата, за това ще го повторя!
Dolphin,
мерси!
Тук съм наистина, за да ви дам кураж. Винаги има надежда, колкото и "трагично" да изглежда всичко на пръв поглед!
След като бяха изолирани годни сперматозоиди при моята PESA/TESE процедура, те бяха замразени. Решихме, че нямаме нервите да чакаме фонда и стартирахме процедурата с наши средства.
Съпругата ми се подложи на стимулация. Всеки ден сутрин и вечер общо 3 ампули инжекции + други медикаменти!Ако някой се интересува ще кажа и подробности. След няколко дни минахме преглед! За нещастие междинния резултат не бе добър. Тя не се повлияваше от терапията и не се виждаше доминантен фоликул. А ни трябваха поне 15! За миг се отчаяхем. Наложе се да увеличим дозата. Всеки ден съпругата ми даваше кръв, за изследване на хормони и минаваше преглед, при който се сравняваше развитието на процесите в яйчниците! И изведнъж, след проточилата се стимулация, организмът й сякаш се събуди и развитието на фоликули стартира. Всеки ден все повече и повече. Накрая се откроиха цели 18!
Беше време да пристъпим към следващата стъпка - пункция за изваждане на яйцеклетки. Насрочиха ни дата, отидохме. Извадиха цели 12 яйцеклетки. Но за наше огромно съжаление едва 3 се оказаха годни. Останалите 9 бяха кухи! Това ни смаза. Не стига това, но и при пункцията съпругата ми загуби повечко кръв, получи се някакъв кръвоизлив, някаква рана и макар и да настояваха да останем в клиниката, с болки, се прибрахме. Беше ни много тъжно, макар да не давахме вид и да не позволявахме един на друг да ни проличи. Искахме колкото се може повече яйцеклетки, за да имаме и по-голям шанс. Уви – не стана. В следващите няколко дни единствената ми мисъл бе съпругата ми да е добре, да няма болки, кървенето да спре. Някак си изчакахме обаждането от клиниката, за да ни кажат какво става с оплождането.
И тъкмо тя се позакрепи – нов шамар! От 3-те ни яйцеклетки – само 1 се е оплодила. Само една е! Стартирахме с 18 фоликула, извадиха 12, оказаха се само 3, оплоди се само 1!!! Лоша аритметика! Отчачхме се!
Все пак трябваше да се опита! С една, с болки или не – насрочиха дата за трансфер.
Как мина времето до него – не ми се коментира! Отново бяхме в клиниката, трансферът мина леко! Прибрахме се, като преди това ни дадоха един тест за бременност, който трябваше да направим на 18-ти този месец. Осигурих пълно спокойствие на съпругата ми – пълен покой! Нищо не трябваше да прави освен да лежи и чака. Как минава тоя период също едва ли мога да ви кажа. Следяхме всяка нейна болка, трепване, охкане, изчетохме къде каквото можеше.
Така или иначе стигнахме заветната дата без сериозни проблеми, да не кажа никакви. Рано сутринта на 18-ти съпругата ми направи теста с първата урина. Този тест, който ни бяха дали от клинаката с една много популярна реклама. След като го направи, тя веднага ми го даде веднага! Погледнах – нямаше втора черта. Само една – тестовата.
Прегърнах я, казах й нещо, не помня какво. След малко погледнахме теста и... там вече се бе появила 2-ра, по-бледа, но ясно различима черта! Емоцията се смени мигновено. Прочетохме листовката и там ясно пишеше, че резултатът се отчита на 5-тата минута, но не по-късно от 10-тата. Така че това, че нямаше в първата минута-две бе нормално. И да сме знаели в този момент как се отчита, едва ли щяхме да го спазим... Полудяхме.... А след малко като че и двамата блокирахме.
След 48 часа повторихме теста с по-прецизен. Резултата бе аналогичен! Две ясни черти!!! Обадихме се в клиниката! Докторите викаха от радост.... и ние викахме....
Насрочиха ни дата за предглед. След 7 дни. Започна ново тягостно чакане. Преплитаха се радост и страх. Не можехме да повярваме. Ако преди година някой ни бе казал, че ще сме на този етап – нямаше да повярвам. Така или иначе денят дойде. Отидохме по-рано от уречения час, нямахме търпение. Наложи се да чакаме 2 часа. Как минаха тези 2 часа – не помня. В професионалния си живот съм имал различни изпитания, сериозни и тежки. В обучението си също. Но като тези 2 часа не съм имал.... Помня само как съпругата ми влезна и след около 20 мин излезна с една снимка в ръка.... А на нея бе – бебето ни!!! Е, разбира се това бе едно петно, обградено от друго по-голямо петно. Извинете ме но и до момента само на това ми прилича. А по тия две петна докторката изговори доста неща. Малко като анализа на картина от моноспектакъла на К.Донев, който го е гледал..... Така или иначе там на мястото си, загнездено, стои то....това, което чакахме!!!
Сега сме в 6г.с. Остава ни само да се молим!!! И да бъдем един до друг. Моята съпруга е боец, държа да отбележа! Много е важно да сте до мъжете си!!! И сега като пиша за това треперя!
Казвам всичко това, за да имате кураж! Да не се предавате! ДА не се отказвате! А от вас какво да искам – освен да се молите с нас, да стискате палци, защото всички имаме нужда от добър краен резултат.
Аз съм мъж с поставена диагноза – азооспермиа. Колкото спермограми да съм направил – нито един път не бе открит и един сперматозоид! Съпругата ми е с диагноза: поликистозни яйчници! Сега е бременна от мен! Вярвате, не вярвате и аз още не знам какво да мисля – факт е!
А ако някой доктор, някъде ви каже, че не можете да имате деца от една спермограма и един преглед – ставате и му забивате един шамар. Звучен!
Ще наминавам тук, защото знам и предполагам ще ви е интересно! Бъдете здрави и не се предавайте! Имайте надежда! Аз съм с вас, макар и дори да не ви и познавам. Но знам през какво вървите! Не плачете, или си поплачете – както ви е по-добре. Но не се предавайте!!!! Никога!
П.П.: Длъжен съм да кажа нещо и за лекарския екип.Клиники може да има много вече у нас. Сигурно има и там добри лекари. Но съм длъжен да кажа, че съм възхитен от клиника Щерев, от доктор Бъчваров, от д-р Коновалова.... Всеки път когато ходихме и ходим там имаме чувството, че отиваме при приятели!!! А това значи много.....
яйцеклетки, за да имаме по-голчм
