Искам да разкажа историята си, за да може някой, изпаднал в моята ситуация, да знае, че шанс има, че надеждата винаги има и никога не трябва да се предавате.
Ще започна малко от далеч. Ожених се за съпругата си, животът ми бе, а смея да кажа и сега, прекрасен. Всичко бе наред, имаме всичко, за което едно младо семейство може да мечтае - без само едно... Минаха се месец, два, три, половин година. Аз растях в работата си, имах много ангажименти и не обръщах внимание на факта, че въпреки, че отдавна не се "пазехме", резултатът бе нулев. Съпругата ми много искаше дете. Постоянно за това ми говореше. Замислих се. Като много малък, претърпях хирургическа интервенция заради асансьорен десен тестис. Ако искате ми вярвайте, никога до този момент не съм проявявал някаква особена заинтересуваност по този въпрос. Десният ми тестис остана по-малък, но това никога не ми е пречело да се чувствам добре, да не изпитвам никакви затруднения.
И така след като не се получаваше нищо, решихме да потърсим лекарска помощ. Именно след ровене по интернет, защото много добре знам е трудно да питаш когото и да е било, поразбрахме това онова и се насочихме към клиника Щерев. Съпругата ми (23г.) имаше преди време проблеми, гинекологични разбира се. И за това лекарите в клиниката веднага се насочиха към нея. Започнаха какви ли не тестове, дори за проходност на маточните тръби, ако не се лъжа. Всичко при нея бе наред. Тогава дойде мигът да бъда подложен на тест - аз. Класическа спермограма. И преди го бях правел, но ми изследваха еякулат. Тогава, преди брака със съпругата ми чухме от някъде, че преди окончателно да махнем презерватива е добре да се изследвам за бактерии. Честно да си кажа, тогава когато ми казаха, че резултатът ми е ок си казах - е значи и деца ще си имам, без да знам, че между спермограма и еякулат има огромна разлика.
И така резултатът от спермограмата бе смразяващ. Нито един сперамтозоид. Не жив, не умрял, не повреден или недъгав - нито един, нула. През живота си съм минавал през какви ли не изпитания, но това ме смаза. Тотално! Казах си - край, и на брака и на живота и на мечтите ми... Повторихме изследването. Имаше моменти между двата теста, в които си давах надежда, викам си - ама аз еди кога си пих с приятели - може от това да е. После си казвах - ние не спряхме да правим секс 2 дни преди изследването - може и от това да е. И какво ли още не, само и само да се крепя. Последва нов тест - същият резултат... Не искам и за миг да се връщам към онзи момент... Психически, физически, от всякъде си мислех, че с мен е свършено.
Записах си час при д-р Бъчваров. Прегледа ме. Каза ми, че имам добре развит ляв тестис. В опит да ми даде кураж ми каза, че на пръв поглед - има шанс. Последваха какви ли не тестове. Хормони - всичко ок. Микроделации - ок. Генни - ок. Кръвни - ок. Микробиологични - ок.
Остана само едно - TESA/PESA операция. За непреживялите го мога ако някой се интересува да опиша подробно всичко. И така отидох в деня и часа, седнах на една маса, сложиха ми местна упойка и зачаках. Над главата ми се сменяха лица, медицински персонал, уреди, марли... И изведнъж д-р Бъчваров ревна - има!!! В стаята се затича някаква жена, взе нещо и всички млъкнаха. След малко тя се върна в операционната и каза - има, около стотина.... Едва сега, в този миг разбрах, че ми е взета проба от тестиса, че е дадена на чакащия лаборант, който под микроскоп е видял, че има живи сперматозоиди. Д-р Бъчваров беше ентусиазиран, от много време нямаха такъв резултат... Опита още няколко "депа", както ги наричат. Изолираха и замразиха в отделни проби няколко десетки сперматозоида....
Сега мога да кажа, че отново съм жив...