Здравейте! Много отдавна не съм писала тук. Само чета, плача с вас, плача за себе си и се чудя накъде да поема. В момента незнам какво точно правя и дали не е грешка. Накратко. Предполагам, че някои от вас си спомнят преди около 9-10 месеца пуснах темата "Разводът - неочакван или предопределен". Тогава разбрах, че мъжа ми ми изневерява. Докато съм в клиниката, докато съм командировка, докато съм на работа. От тогава ... някак си нещо в мен май се пречупи...угасна... Измина доста време, но аз все още не съм забравила. Все още не съм простила. ... Всичко пропада, а незнам дали въобще искам да го спася. От 2 месеца някъде ( след неуспешният ми опит) изпаднах в такава дупка, че се чудя дали ще си върна вярата, мечтите и амбициите за този брак и за живота ми като цяло. Вече не говорим вкъщи - когато го правим си крещим. От няколко дни дори не спим в една стая. Онзи ден ми каза, че съм алчна, неблагодарна и завистлива и затова Господ ме наказва така. Вече нямам желание да съм с него. Няма никаква тръпка, дори не ми се прибира вкъщи при него. Намерих си работа в София, и имам възможност да се махна....за известно време ....или за постоянно....знам ли. Предполагам, че раздялата ни е начина да разбера дали въобще има някакъв шанс за брака ни. Знам, че това е което искам, но незнам и аз защо нещо ме спира. Може би страх от неизвестното...страх, че практически приемайки тази работа и заминавайки в друг град приключвам всичко досега... Дали няма да сбъркам ил просто ще започна по-добрата част от живота си?

Да си представим живота като една река. Не знаем кога накъде ще ни завлече течението. Понякога течението е толкова силно, че е по-добре да оставим да ни отнесе. Понякога, ако чувстваш че имаш сили, е по-добре да заплуваш срещу течението. Тогава ти определяш накъде ще те влачи.
Сама прецени имаш ли сили и кое е по-добре за теб.
Има хора, които каквото и да направят все съжаляват. Има и други, които ако ще и да се нас***т, пак ще кажат, че е за добро. Истината е, че няма единствено правилно решение тук. Но каквото и да решиш недей да съжаляваш после. Не можеш да знаеш кое е абсолютно правилното решение. Но определено ще избереш най-добрата за момента развръзка.

Мила,незнам кое е правилното решение за тебе.Постъпи така както го чустваш.Какво ти казва сърцето.Аз за себе си зная че не бих стояла в такава връзка.Какъв е смисъла?Изневяри,скандали,стрес.Според мен този човек не те уважава..Можеш ли да му вярваш отново?А и да си позволи да ти каже такива силни неща.Мен много би ме заболяло.Аз си мисля че за него ти вече си даденост.Тои знае че го обичаш и търпиш всичко,затова си позволява много неща .Покажи му че не е прав/по един или друг начин/.Даи му да разбере,че ти обичаш и уважаваш себе си достатъчно за да търпиш такова поведение.Каквото и да решиш не се обръщаи назад.Ще ти трябва много сила ако тръгнеш,но аз мисля,че тази твоя постъпка или ще закрепи или ще унищожи това което е останало от връзката ви.Не се задоволяваи с това което имаш в момента.Аз лично в една връзка искам или всичко или нищо.Така хем сте заедно хем не сте.Спите в различни стаи,не ти се прибира..Живота е прекалено кратък.Замисли се дали това е истинска обич.Ако е бори се за нея ,ако не потърси я някъде другаде.Живота е пълен с изненади.Късмет каквото и да решиш.Пиши как си.

Аз да ти кажа щях да го напусна още преди време, когато ти е изневерил. Останах с впечатление, че това не е било еднократно, че да се прости - айде веднъж сгрешил, да му простиш. Ама той май е гледал всеки удобен момент, когато те е нямало, за да действа. Може да съм крайна, ама аз изневяра не мога да преглътна, особено като е системна. Значи ти ще ходиш по клиники да си трошиш нервите и здравето, за да имате детенце, а той.....
В никакъв случай не искам да те подтиквам към определено решение, просто изказвам моята позиция по въпроса и аз как бих постъпила. Това решение е много лично, вашите отношения са градени много години и от моментното състояние, което си описала, не могат да се направят генерални изводи и да се даде окончателно решение на проблема. Може би наистина ще е добре една временна раздяла, да си починете един от друг, да осмислите нещата, живота си дотук и занапред, искате ли общо бъдеще и деца или не.
Каквото и да решиш, много късмет и успех ти желая! 

Здравей Магичка! Според мен "всяко зло за добро". Това, че не се е появило бебенце до този момент може и да не е случайно. Представи си ако имаше дете, какво щеше да изживее с нежната си душица ако е свидетел на скандалите ви и т.н.
Може би трябва да опиташ и други варианти (новата работа, новия град, а не се знае - точно там може да срещнеш и човека който наистина да те цени и уважава). Живота е твърде кратък и много често горчив, затова според мен смело напред. Направи нещо, промени нещо, но в никакъв случай не се оставяй на течението - знай си цената!!!
Прегръщам те и кураж!
Преди време аз постъпих така и не съжалявам!!!

Миличка,според мен трябва да си дадеш нов шанс,ето отворила ти се е възможност-нов град,нова работа,нови приятели.Действай,този човек не те заслужава!Желая ти много щастие и една наистина истинка любов от която да се роди едно прекрасно детенце.

Миличка,според мен трябва да си дадеш нов шанс,ето отворила ти се е възможност-нов град,нова работа,нови приятели.Действай,този човек не те заслужава!Желая ти много щастие и една наистина истинка любов от която да се роди едно прекрасно детенце.

Аз съм на същото мнение!На твоето момче ще му стане навик да изневерява,а на теб-да прощаваш.Използвай новата си възможност!Желая ти много късмет!!!

И моето мнение е подобно на предните момичета.Може да е за добро , явно този човек не те заслужава ,а изневерите ако са чести няма смисъл трудно ще ти бъде да живееш с този човек ,поне аз не бих могла.Ако е един път човек да се опита да преглътне ,ама ти си знаеш.Успех каквото и да решиш , пожелавам ти да срешнеш щастието и любовта ,да бъдеш обичана и зачитана в семейството си .Късмет

Магичка,
не съм се включвала по твоята тема, но я следя още от "Разводът - неочакван или предопределен", после всеки ден ислено бях с теб по време на инвитро-процедурата. Та, затова си позволявам да кажа нещо.

Ужасно ми е мъчно, че страдаш така. Звучиш като интелигентен, безкрайно смислен човек с добра преценка на реалността и още по-добро сърце. Бих могла да кажа какво мисля за поведението на мъжа ти, но това би ми донесло доживотен бан за "Зачатие"  Сигурно ще ми разсърдиш на тези думи, но когато опитът ти не сполучи си помислих, че в този случай това е късмет за теб, защото да имаш дете от мъж, който е склонен да действа безотговорно, егоистично и садистично е много, много трудно и тъжно занимание.

Ти си много, много млада! Имаш години - поне 10 - пред теб, за да си дадеш шанс за смислено ново начало и майчинство. Знам, че сега те боли, но няма винаги да е така - ще видиш. А София, нова работа, нови контакти и т.н ми звучат като чудесна възможност за такова начало.

Предполагам, че в момента мозъкът ти е зает с преработване на емоциите, анализи на ситуацията и смисъла й, четене на знаци и т.н. Новата обстановка със сигурност допринася за здравословно изместване на гледната точка и разтоварване от натрупания стрес.
Успех! 

maggi4ka, моята практика показва, че винаги най-трудно се върви напред, все ме е страх, все носталгия някаква ме гони. Да се върнеш (ако решиш) винаги се намира начин. Смело-напред и това е! Пък де да знаеш, понякога раздялата е начинът да се осъзнаят хората.

Гледай напред и да не ти пука!Ще сгрешиш ли?-как не!ТОЙ е сгрешил,не ти.И щом не ти се прибира в къщи,майната му.отивай в Софията и късмет!

maggi4ka, ти си само на 25, нали? И си преживяла толкова много...

Гледай напред! Мъжът ти не заслужава да целува и краката ти! Не си губи времето с този човек. От такъв не може да се очаква нищо добро! Мен направо ме хващат "дяволите", когато разбера, че някой мъж се отнася по такъв начин с жена. Хубаво изневерил, донякъде съм склонна да приема, но единичен случай, а системно - това си емоционална гавра. Не се чуди, че не си забравила и че нещо в теб се е пречупило. В много хора би се пречупило. Имам една стара връзка с подобно преживяване до ден днешен ми става неприятно като си спомня, а са минали повече от 12 години. Подобно положение не е за търпене... А когато се търпи е само в ущърб на примирилия се. Достатъчно наблюдения съм събрала по темата, достатъчно истории съм чула, за да съм уверена, че е така. А и в края на краищата ние сме хора и си имаме чувства, достойнство, копнеем за едни такива неща като рабиране, споделяне, взаимност, топлота, а не се отдаваме на даден човек за обратното...
Думи нямам, още повече когато жената се бори да има дете и се подлага на какво ли не, а мъжът си вее байрака. Така не става.

Животът е пред теб! Този мъж не те заслужава.

Здравейте! Току що се прибирам. Ходих за Събота и Неделя до Пловдив при братовчедка ми. Сега чета какво сте написали...Благодаря ви. Имах нужда да чуя, че не само аз мисля така. В общи линии, за двта дни които бях далеч от него разбрах със сигурност, че септември няма да има процедура - решението ми се затвърди окончателно тази вечер като се видяхме, и че заминавам за София пък, ако ще камъни да валят. Благодаря ви много за подкрепата и,затова че нито една от вас не ме е упрекнала. Явно не ми се изкривила психиката и всички мислят като мен  . Утре, или по-точно днес на 28.07 в 15ч ми е последното интервю. Предполагам, че ще приема работата. Най-хубавото и е, че е далече от НЕГО. Отново благодаря на всички...и    Утре предполагам, че пак ще остана при братовчедка ми в София и няма да се прибера, но вдругиден веднага ще ви пиша   

Много.много късмет ти желая.Браво за решението което си взела.От думите ти се разбира ,че си силен човек.Смело напред .Сигурна съм ,че това е правилното решение.Зная ,че след време ще се гордееш с тази твоя постъпка.Ще чакаме да кажеш как си след няколко дни.

Магичка, много късмет ти желая и ... шансът да се възползваш от него
Дано срещнеш хора, които ще ти донесат добро и радост!

Мисля,че това е правилното решение и първата крачка към новият ти пълноценен живот-с мъж който те подкрепя,уважава и иска дете точно толкова колкото и ти!

Много добре ще направиш, смени обстановката и климата и ще намериш своето щастие. Бъди силна, гледай напред и късмет!

Успех.
Това не е лесна крачка, но сигурна съм, че ще се справиш с нея.