Според мен има някаква връзка.Не може да 4-5 години да сте се пазили и да сте били под стрес и после организма ви да се съвземе за идващите 3-4 месеца.А отделно,че ако се чака тази бременност нетърпение,тогава натоварваш още веднъж организма си ,този път с допълнителен стрес"Ще се получи ли този месец?Уцелихме ли овулацията?Ще има ли успешен край евентуалната ми бременост?"
А иначе(колкото и да ми е мъчно да го призная)годинките също си оказват влияние.Приятелката ми збаременя на 25 години.Не се знаеше,ще се женят ли или не,но с подкрепата на родителите си ,реши да го задържи.Оправиха се нещата-подписаха като беше в шестият месец и са щастливо семейство.Откакто навърши 27 години -сега е на 36 опитват за второ дете,но така и не се получава.Хормонално всичко й е наред,той е отличник.Но при лапаро се оказа,че тръбите й са нагънати и със сраствания, й матка е покрита със ситни ендометриозни полипи.лекарите са се отказали,като са видели гледката и са казали,че "едометриозата не й е от вчера и е цяло чудо че е успяла да има едно дете".