Здравейте мили момичета,имам нужда от помощ и не знам към кой да се обърна ,надявам се и се моля някой от вас да ми помогне. Преди известно време загубих много близък човек и все оше не мога да го преодолея ,а от това страдам аз, работата ми ,семейството ми ,здравето ми ,пия лексотани за най-малкото нещо ,затворих се в себе си нямам приятели ,не мога да общувам ,плача за най-малкото нещо ,нервна съм ,неспакойна ,намирам се в една безпътица в която ,не знам какво искам ,как да живея ,за какво да се боря. Понякога сутрин ми се иска да потъна вдън земя и да ме няма .Мъчи ме голяма самота ,въпреки че не съм сама. Много ми е болно и тъжно и толкова самотно и всеки един ден за мен е празен и пуст.

Здравейте мили момичета,имам нужда от помощ и не знам към кой да се обърна ,надявам се и се моля някой от вас да ми помогне. Преди известно време загубих много близък човек и все оше не мога да го преодолея ,а от това страдам аз, работата ми ,семейството ми ,здравето ми ,пия лексотани за най-малкото нещо ,затворих се в себе си нямам приятели ,не мога да общувам ,плача за най-малкото нещо ,нервна съм ,неспакойна ,намирам се в една безпътица в която ,не знам какво искам ,как да живея ,за какво да се боря. Понякога сутрин ми се иска да потъна вдън земя и да ме няма .Мъчи ме голяма самота ,въпреки че не съм сама. Много ми е болно и тъжно и толкова самотно и всеки един ден за мен е празен и пуст.

От колко време си така?  ако това състояние е риск за здрваето ти и здравето на околните или продължава повече от 6 месеца трябва да се обърнеш за помощ към психиатър.

Според мен трябва сериозно да си обърнеш внимание и наистина ако не можеш да се справиш с проблема отиди на лекар.Съществуват много видове терапии с които може да ти се помогне.Направи усилие първо сама успкои се опитай се сама на себе си да си обясниш нещата от живота да тежко е да загубиш скъп човек но въпреки всичко живота продължава и този твой скъп човек не мисля че ако беше жив щеше да е доволен че ти си в такова тежко психическо състояние.Опитай се заради любимия човек да живееш по добре заради него преодолей това състояние.Пожелавам ти да успееш и да направиш така че да се върнеш отново към контктите с хората и приятелите да се успокоиш и да разнообразиш ежедневието си а пък и щом си била такава преди значи можеш да бъдеш пак.Успех

Благодаря момичета,ще се замисля над думите на всяка една от вас  :thankyousig

Благодаря момичета,ще се замисля над думите на всяка една от вас  :thankyousig

Моля няма защо макар и не всички да сме момичета. Повече са ти необходими действия мисленето се постараи да го игнорираш.  Успех

Благодаря ти Joe! От много мислене и задълбочаване във миналото май го докарах до тук.

Pall,
По много и различни причини - и професионални, и лични - не вярвам в съвети от рода на "стегни се и гледай да не мислиш". Още не съм видяла опитите за немислене да са помогнали на някого да преодолее скръбта си. Забелязала ли си, че у нас, когато някой се разплаче, му казваме "я се стегни", а в едни други краища на света - "relax"?

Съгласна съм, че професионалната помощ много помага при проточило се скърбене. Но,докато и ако вземеш решение да потърсиш такава помощ, много по-полезно ще ти е да се отпуснеш, да поостанеш малко насаме и лице в лице със скръбта си, да обмислиш нещата и да видиш какво се опитва да ти каже житейската ситуация, в която си попаднала. "Отричането" и игнорирането на болката, преди тя наистина да си е отишла, само ще вроши депресията ти. Всеки има право да скърби, когато загуби близък, по един или друг начин. Ненормалното е да не тъгуваш. Въпросът е, че ако дълго след това не можеш да продължиш живота си, малко помощ отвън ще ти дойде добре! Но и тук е много важно да си избереш добър професионалист.
Успех 

когато някой се разплаче, му казваме "я се стегни", а в едни други краища на света - "relax"?

това е защото у нас хората реват когато се размекнат а на другите места когато са напрегнати.

Pall,
По много и различни причини - и професионални, и лични - не вярвам в съвети от рода на "стегни се и гледай да не мислиш". Още не съм видяла опитите за немислене да са помогнали на някого да преодолее скръбта си. Забелязала ли си, че у нас, когато някой се разплаче, му казваме "я се стегни", а в едни други краища на света - "relax"?

Съгласна съм, че професионалната помощ много помага при проточило се скърбене. Но,докато и ако вземеш решение да потърсиш такава помощ, много по-полезно ще ти е да се отпуснеш, да поостанеш малко насаме и лице в лице със скръбта си, да обмислиш нещата и да видиш какво се опитва да ти каже житейската ситуация, в която си попаднала. "Отричането" и игнорирането на болката, преди тя наистина да си е отишла, само ще вроши депресията ти. Всеки има право да скърби, когато загуби близък, по един или друг начин. Ненормалното е да не тъгуваш. Въпросът е, че ако дълго след това не можеш да продължиш живота си, малко помощ отвън ще ти дойде добре! Но и тук е много важно да си избереш добър професионалист.
Успех 

 

Напълно подкрепям...
Може би защото съм пробвала с форсиране, работа, бягах от мислене...
Честно казано още тъгувам, още изпитвам гняв и в кожата не ме побира...а вече минаха 4 и половина години откакто загубих сестра си...
Само бачкането ми беше спасението- до изнемога за да не мислиш- не съм ревала на никого пред никого, а трябваше да вия като куче...
защото така стресът се оказва двоен, троен и май отглючих не каквото трябваше и...
сега си блъскам главата...
Ако имаш желание насреща съм и можем да говорим...
Знам колко е тежко и как с времето дори ти се чудят като споменеш името...
Какво да се направи близките хора са част от нас, от живота ни и стоим като посечени...
но истината е, че някак трябва да намерим сили да продължим...
 

Благодаря ognyana за подкрепата само,който го е преживял знае какво е.

Цитат на: Saule_Nova в Юли 17, 2008, 23:08:42 pm

когато някой се разплаче, му казваме "я се стегни", а в едни други краища на света - "relax"?

това е защото у нас хората реват когато се размекнат а на другите места когато са напрегнати.

Навсякъде по света, хората плачат по едни и същи причини и механизми. Само културално приетите реакции на околните спрямо плача са различни.

Успех, Pall, пиши как се справяш!

Ще пиша Saule_Nova,така се моля и надявам всичко да се оправи и нареди както трябва с мен 

Защо толкова мъка,Господи по този свят....

Търси начини да говориш. Да говориш много с хора. Без това да те притеснява. Просто говори...

Срещай се с хора. Сменяй места. Разговаряй с много хора...

Наблюдавай хората... Спомняй си. Мечтай. И помни, всеки човек е с мисия. Каква е била мисията на твоя познат?!

Аз понякога си мисля, че моята сестра е била ангел пратен ми от Бога, за да не се чувсвам самотна и да направи детството ми богато... И като е изпълнила своята мисия Той просто си я прибра, за да й даде друга задача и да й отреди по-добро място...

Остава ние да изпълним нашите мисии...

Ние сме живи не за да тъгуваме - а за да си спомняме за хубавите мигове с обичаните хора и да се радваме на шанса, че сме ги познавали и са ни обогатили...

Пиши ни как се чувстваш. Важно е да споделяш и ако наистина имаш нужда някой да те изслуша в профила ми има координати не се притеснявай да потърсиш контакт... Не знам дали ще мога да ти помогна, но със сигурност мога да те изслушам...и да те прегърна.

БЛАГОДАРЯ ТИ OGNYANA, много си мила,толкова е хубаво ,че има хора като теб със добри и мили сърца,който са способни да подадът ръка на съвсем непознат човек каквато съм аз за теб. Това което си написала е толкова хубаво и полезно и истинско,че освен да ти благодаря друго какво мога да кажа. Ще пиша как съм,но моята битка за справяне с всичко,което се случи тепърва предстои. БЛАГОДАРЯ!

Ще чакаме, мила!

Кураж! И много сила!


 

Здравеи мило момиче напълно разбирам това което описваш.Толкова ми е познато.Аз самата за 2 месеца загубих баба ми дядо ми и другата ми баба която беше като маика за мен.Мъката която изпитвах и все още изпитвам макар че е малко по поносима ме накара да се затвора в себе си.Контакти почти никакви освен с моето семеиство.Плачех всеки ден ,чувствах се на дъното.Аз се и уплаших .Незная защо,голям човек съм.Непрекъснатао мислих лоши неща.В страх и депресий минаха доста месеци.Мислех че сте се справя сама но уви.Започнах да усещам бодежи в гърдите,тежест.Започнах да мисля и се страхувам че нещо ми има.Побърках всички около мен.И един ден след поредната паник атака реших че имам нужда от помощ.След няколко кардиограми и ренгенови снимки на гърдите моят доктор ми даде антидепресанти които ми помогнаха много .Аз съм в САЩ и не мога да си позволя психолог но се опитвам да чета книги -secrets е една от тях ,тренирам по малко излизам след природата, медитирам и съм по добре.Това което искам да ти кажа е да потърсиш помощ,не се затваряи в себе си-това прави нещата по лоши.Не оставаи нещата да излязат извън контрол защото колкото изчакваш толкова по дълъг е процеса на въстановяване.Дано скоро се почустваш себе си отново. Много късмет ти желая.

Благодаря ти BUMBLERIDE,лошото е че се затворих в себе си. Някак си светът се преобърна за мен. Човекът,когото загубих имаше добро сърце,беше слънчев човек ,усмихнат,правеше толкова добро на всеки,беше грижовен,мил,не завиждаше,не злобееше на другите за нищо,не е казал 1 лоша дума по адрес на някой,беше полезен на хората,имаше толкова добро у него и толкова живот,а си отиде без дори да види дъщеря ми,за което ми е най-мъчно. И сега ми е трудно и мъчно да говоря,да споделя ....  просто този човек беше моята майка. Много ми е трудно и тежко като го казвам,незнам сякаш за пореден път умирам и аз ... отново и отново всеки божи ден. Загубих пътя си,вярата в доброто,надеждите си,мечтите. Нещата са отдавна без контрол и сама не знам как ще се оправят.

Майка не може да се оплаче, pall. Но имаш едно спасение, мила, детето! Наблюдавай я, когато е спокойна, когато спи, наблюдавай усмивката й... Знам колко е трудно и може би се нуждаеш от помощ при грижите за детето в това състояние. Но ти трябват и сламки, които да те изправят, за да не страда то, което е толкова мъничко.
В момента си малко след раждането на дъщеря ти или греша?

Здравей pall, дълго се колебаех дали да пиша.
Мисля, че няма думи, които да те утешат, загубата ти е безмерна.
Мога само да ти кажа, че разбирам как се чувстваш.
Но това е част от животът, за съжаление.
има толкова много болка


Но аз вярвам, че ти си способна да продължиш напред, имаш детенце, сигурно имаш близки роднини и приятели.Те ще бъдат твоята опора.

Но ще ти трябва време, много време.
Понякога цяла вечност.

Прегръщам те

е.