Здравейте, незная дали темата е за тук, но ми се иска да споделя някои мои мисли, пък и познатите няма ме разберат. Да уточня, не желая да нападам никого. Случилото се ми направи впечатление. Имаше преди време тема за подобряване на реда в клиниките за стерилитет, но моята мисъл е в по-различен път, не става въпрос за чакането за прегледи. Не съм много добра в писането, но ще се опитам да обясня.
И така:1. работя като конструктор във фирма, която притежава от 7 год. сертификат за качество ISO 9001:2000. Та при нас има процедури, които аз при разработване на нов продукт съм длъжна да спазвам и ги спазвам, правят се ежегодно одити от вътрешни и външни одитори, за което фирмата си плаща. Заплатата, която получавам е смешно ниска, но в провинцията, а и моите проблеми ме оставиха на тази работа, която въпреки всичко обичам. Разработването на изделия става и по външни заявки от клиенти: но те си дават исканите параметри, и никой не допускаме да ни казва как да си свършим работа. Но клиентът получава сертификат за качество на продукцията, протоколи от измервания и изпитвания. А отделно за всяко произведено изделие даваме гаранция от 1 година, независимо дали струва 5 или 150 лв, поправяме го без пари.
2. Имала съм няколко инвитро процедури - неуспешни. Редовно през 6 месеца си правех цитонамазки /идеални/ - но в един момент един лекар каза ПАП 3Б и последва конизация в Майчин дом І София. Изрязаха част от шийката. Обаче искам да ви разкажа за самата конизация в държавната болница. Не ги хваля, само обърнете внимание на процедурата: постъпих в приемен кабинет, дадоха ми лист с процедури, през които да мина, и не ме приеха в отделението без да съм направила всички консултации. Старшата акушерка внимателно прегледа всички документи и даже ме връща за доуточнение при анестезиолога, имам проблем с упойките. На самата конизация, анестезиолага видя написаното от неговия колега и пак направи анкета с мен. Нямах никакви проблеми по време на операцията.
3. Бях се отказала от ново инвитро, но реших за последно пак да пробвам. Посетих известна клиника по стерилитет. Представих всичките си изследвания и документи - и този от конизацията, поговорих с док. и той предложи инвитро с донор. Обадиха се за процедура, и ето го деня на трансфера. Аз съм щастлива, спокойна, че съм в добри ръце - но изненада. Шийката. Ами то трябвало дилатация, сондаж. А аз, откъде да зная. Моята професия е друга. Съответно имах прокървяване на трансфера. Предишните трансфери бяха безпроблемни, но на друго място и преди конизацията.
Въпроса не е в лекарите, аз виждам, че те са изключително заети, но нали аз плащам, значи очаквам спазване на някакви стандарти при провеждане на АРТ. Не мисля, че е трудно да се назначи старша сестра, която да следи процесите и да изисква направа на предварителни манипулации. Приемам, че док. може да изпусне нещо. Но аз какво да правя. Къде е тук стандарта и гаранцията, която аз поемам в моята професия за една мизерна заплата.
Пак казвам, прекалено ми е тъжно, защото това беше последния ми опит за да съдя някого. Надявам се да бъде прочетено от медицински лица, които да се замислят. На мен не ми пречи , че чакам с часове за преглед. Но нали всички трябва да вършим работата си качествено.