Здравей silvanchence,
в тежко положение си изпаднала.
Присъединявам се към другите момичета, които те съветват да промените малко обстановката, сивото ежедневие много подтиска нещата, отидете на среща с приятели, често пъти, когато поговориш с някой друг за проблемите си и някак ти изглеждат по-решими. Щом сте взели лекарства, за да се подобри състоянието на мъжа ти, значи то ще се подобри, вече правите нещо по въпроса. Починете си малко от мисълта за бебе, отпуснете му малко края, ако няма финанси за море-един уикенд някъде на село, ако имате такова, или при приятели извън града, ако има такива, или просто уикенд някъде извън града, който няма да ви натовари много финансово-за да промените обстановката, да се отърсите от мислите и проблемите, макар и за малко. Лошо е когато единия от двамта е в тежко състояние, а другия се чуства безсилен да помогне, но според мен сега най-много имате нужда да бъдете един до друг, и колкото той беснее, толкова ти се опитай да си максимално спокойна и в подкрепа на него. Това последното го казвам от личен опит, но при мен беше обратнто-обикновено аз изпадам в нещо като депресия, а мъжа ми е до мен и безрезервно ме подкрепя. Винаги е било така, нещо за което съм му безкрайно благодарна.
При нас-аз имах проблем с кисти на яйчиниците и така се бях панирала по едно време, че никога няма да имаме дете, но той винаги е вярвал, че ще стане, никога не ме е засегнал или упрекнал по този въпрос, беше готов да прави всички нужни изследвания за мъжете, само и само да ми докаже едва ли не, че проблема не е в мен. Абе злато си е той.
Мисълта ми беше, че неговата подкрепа ми е давала сили да не се изпусна и аз да се депресирам, не че понякога не съм изпадала в кризи, но те отминават, като лятна буря.
Стискам ти палци, скоро нещата да се нормализират и да решите проблемите си.
